Вожгора, mon amour: да живееш на най-студеното място в европейска Русия

Животът в труднодостъпните села на Архангелска област не се е променил много за изминалите столетия: хората продължават да живеят в затворени общества и рядко контактуват с външния свят. Един от изследователите на Руския Север, кандидатът на историческите науки от Историческия факултет на Московския държавен институт Андрей Туторски вече над 10 години участва в експедиции в Архангелска област, за да проучва суровия бит на северняците, например в село Вожгора.

До Вожгора и обратно

Снимка: Андрей Туторски

През лятото пътят от Архангелск до Вожгора отнема 16-17 часа, а през зимата – 11. Пътуването по пътищата на Архангелска област е изпитание и за автомобила, и за шофьора. Всички пътища са черни, а и мостовете са от съветско време и вече са непригодни. Далеч не на всички бродове има фериботи. Местните жители плават с "мезенки" – лодки от ръчно изпилени дървени трупи, на които се монтира съвременен бензинов двигател. С такива лодки са плавали техните предци преди 500 години, използвайки весла.

Снимка: Владимир Вяткин / РИА "Новости"

Когато човек пътешества с автомобил от Архангелск до село Вожгора, трябва да преодолее 750 км по осеян с дупки черен път и три брода през река Мезен. През зимата е удобно да се пътува, защото ямите с вода замръзват, а утъпканият сняг образува гладка пътна повърхност. Както казват местните стари хора, "през зимата Дядо Мраз заравнява пътищата".

Лятото хората преодоляват водните прегради с фериботи, но за да се получи право да се премине през реката, човек трябва да се потруди. "До Вожгора има два ферибота – жълт и син. Всички жители на селото знаят, че жълтият е на Андрей, а синият – на Бобрецов. Работата обаче е там, че собствениците на този транспорт нямат телефони и човек не може да ги открие, а стопаните пък никога не са си мястото. Местните жители знаят наизуст всички налични 200 телефонни номера, а случайни гости тук пристигат изключително рядко. За да премине на отсрещния бряг, пътешественикът трябва дълго да търси собствениците на фериботите", разказва Андрей Туторски.

Реката и гората са пълни с храна – само трябва да си я хванеш

Снимката е предоставена от Андрей Туторски

Жителите на село Вожгора, както и на други отдалечени селища в Руския Север, преживяват от риболов, лов и домашно стопанство. След разпадането на колхозите и леспромхозите, последвало разпада на СССР през 1991 г., безработицата в района става масова и хората са принудени да се върнат към традиционните занаяти на предшественици си, за да си осигуряват препитанието сами. В селата хората гледат крави, овце, градината дава зеленчуци, а в горите се берат горски плодове и се ловува.
Риболовът дава възможност хората да се запасят за цялата година. Най-разпространената риба е лещанката или известна тук още като мейва – тя е с размерите на аншоа. Лови се със специални мрежи с много малки дупки. Лещанката не само се слага на масата, но се дава и на домашните животни – през ситите години я смесват със сеното за кравите като витаминна добавка.

Снимката е предоставена от Андрей Туторски

Във Вожгора най-много се яде риба бабушка (плотва на руски). "Обикновено рибарят лови за един ден от 10 до 20 бабушки. Понякога обаче преминава цял пасаж и рибата започва да кълве много повече. Веднъж за 20 минути хванахме по 150 риби на човек", спомня си Андрей Туторски. Има и по-едра риба – тималус, щука и костур. Тя се осолява в 40-литрови бъчви, които стигат за цяла година. Семействата във Вожгора обикновено имат от 5 до 10 такива бъчви в зимника.

Снимката е предоставена от Андрей Туторски

"Кралиците на трапезата" в селото са обикновената сьомга и розовата сьомга (гърбушка), които от Баренцово море идват в река Мезен, за да хвърлят хайвера си. През този период цялото село загърбва всекидневната работа и отива да лови риба. От сьомгата и гърбушката тук приготвят традиционното за руския север блюдо – рибник. Първо слагат рибата в гърне, пълно с олио и вода в равни пропорции. След това го оставят в руската печка за едно денонощие. Рибата се задушава при температура от около 90° С. Когато  костите ѝ се сварят, с месото пълнят пирожки, които се наричат рибници.

В селото има малко работа. Най-голяма заплата получават учителите – някои от тях имат доход от 85 000 рубли месечно ($1443), докато обикновената заплата е около 12 000-23 000 рубли месечно ($203-390). Жителите на селото заделят заплатата за пътуването до града: да стигнеш с кола до Архангелск струва 3500 рубли ($59,42), а със самолет – 8500 рубли ($144,31) в едната посока.

Навън е -40° С? Време е за риболов!

Снимка: Владимир Смирнов / ТАСС

Село Вожгора е разположено на полюса на студа в европейската част на Русия. Минималната темрература тук е -62° С, а -45° С е нещо обичайно. Когато навън е -40° С, мъжкото население отива да лови риба, а -20° C през февруари се оценява като затопляне и следствие от глобалното затопляне.

Снимка: Владимир Смирнов / ТАСС

В миналото често студовете са добре дошли за местните жители. До 1986 г. в района има само една телевизионна кула и то на 150 км от селото. Сигналът можел да се приема, само когато температура падала до -50° С и въздухът започвал да придобива свръхпроходими качества. В такива дни цялото семейство захвърляло заниманията си и прекарвало времето си пред телевизорите.

Сега такива характеристики има wi-fi станцията в местния селски клуб. Мобилна връзка в селото няма и затова младите хора се събират в сградата или около нея, за да влязат в социалните мрежи и да общуват с връстниците си.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.