"Тверская": 6 места, които си струва да видите на главната улица в Москва

Улица "Тверская".

Улица "Тверская".

Moskva Agency
Емблематичната улица има богата история и е задължително място за туристите, които искат да научат повече за фантастичната история на Москва.

"Тверская" е една от най-старите улици в Москва. През 12 в. тук минава път, който води до Твер (на около 200 км северозападно от Москва). Оттам идва и името ѝ. По онова време пътят и Кремъл ги дели р. Неглинная, която е скрита в тръба под земята в началото на 19 в., а мостът над реката води директно към Червения площад.

След като Санкт Петербург става столица на Русия, царете продължават да се короноват в Кремъл и да влизат в старата си резиденция именно по "Тверская". Благодарение на тези процесии през 18 в. "Тверская" става главната улица на града – статут, който е запазила и до днес.

"Руски дневник" събра списък на най-интересните забележителности на тази историческа улица – основната артерия, водеща до политическото сърце на Русия.

Хотел "Национал" и Държавната дума

"Хотелът отваря врати през 1903 г. и, въпреки че цените там изобщо не са ниски, е препълнен с гости". Снимка: Константин Кокошкин / Global Look Press"Хотелът отваря врати през 1903 г. и, въпреки че цените там изобщо не са ниски, е препълнен с гости". Снимка: Константин Кокошкин / Global Look Press

Две сгради ограждат ул. "Тверская" на входа откъм страната на Кремъл, построени с разстояние от едва 30 години една от друга във времето. Въпреки това, аспектите им са също толкова различни, колкото са и историческите епохи, които въплъщават. Отляво (ако застанете с гръб към Кремъл) е "Национал" – един от най-луксозните хотели в Русия, издигнат в началото на 20 в. Отдясно е символът на съветската власт – сградата на "Съвета за труд и отбрана", където днес се помещава Държавната дума.

Снимка: Константин Кокошкин / Global Look PressСнимка: Константин Кокошкин / Global Look Press

Хотелът отваря врати през 1903 г. и въпреки че цените там изобщо не са ниски, е препълнен с гости. Освен с отличната си локация и разкошен интериор, той се отличава и с напредналите си технологии: разполага с електрически асансьори, телефони и парно отопление. Тук отсядат видни индустриалци и чуждестранни дипломати, както и прочути представители на бохемската общност – от писателя Иван Бунин до балерината Анна Павлова. След революцията дори революционният лидер Владимир Ленин живее тук, преди да се премести в Кремъл.

Сградата срещу хотела е символ на СССР. Монументалната гледка с конструктивистка фасада е издигната през 1932-1935 г. и става модел за съветските правителствени сгради. В пътеводител от 1937 г. тя е наречена "една от най-красивите сгради в новата Москва".

Савинското подворие – сградата, която се мести (сграда 6/6)

"Черният покрив, кулите и ъглите, мулти-хроматичните плочки на фасадата – този жилищен блок, принадлежал на  Савино-Сторожевския манастир, е построен в началото на 20 в. в модерния  псевдо-руски стил". Снимка: Legion Media"Черният покрив, кулите и ъглите, мулти-хроматичните плочки на фасадата – този жилищен блок, принадлежал на Савино-Сторожевския манастир, е построен в началото на 20 в. в модерния псевдо-руски стил". Снимка: Legion Media

Тази сграда с разкошна архитектура и уникална съдба е разположена във вътрешния двор на сграда номер 6. За да я видите, трябва да минете през арката. Черният покрив, кулите и ъглите, мулти-хроматичните плочки на фасадата – този жилищен блок, принадлежал на  Савино-Сторожевския манастир, е построен в началото на 20 в. в модерния псевдо-руски стил. Вътрешното пространство е отдавано за жилищни апартаменти и офиси.

През 1930 г. е решено, че сградата пречи на издигането на нова структура. Тя обаче не е разрушена – "просто" е преместена с 50 м навътре. Това е честа практика в Москва по онова време. Преместени са общо 70 сгради, а Савинското придворие е най-сложната и най-тежката сред тях – тежи цели 23 000 тона. "Преместването" е осъществено, без да се местят самите наематели. Прави се за една нощ, предшествана от няколко месеца на подготовка.

Сградата на главния губернатор, където днес се помещава Кметството на Москва (сграда 13)

Снимка: Константин Кокошкин / Global Look PressСнимка: Константин Кокошкин / Global Look Press

Червената сграда с бели колони някога била два пъти по-малка, а московчани идвали на баловете, организирани тук. Построена е през 1782 г. от архитект Матвей Казаков за главния губернатор Чернишов. След смъртта на първия ѝ собственик сградата е закупена от държавата и оттогава служи за официална резиденция на московските кметове. През 1930-те години, при разширяването на ул. "Тверская", сградата е преместена с общо 13,5 метра, но това става за рекордните 41 минути. Към нея са прибавени и още два етажа.

Офисът на "Ситин" (сграда 18)

Снимка: Legion MediaСнимка: Legion Media

Това е един от най-добрите примери за стила ар нуво в Москва. В началото на 20 в. сградата принадлежи на Иван Ситин – известен издател. В нея се помещава редакцията на неговия вестник "Русское слово" и парадоксално, след революцията, се използва за редакция на в. "Известия", един от флагманите на съветските медии. Изданието остава там, докато не му дават собствен офис. През 1979 г. сградата е преместена с 30 метра настрани. За щастие изтънченият ѝ декор е запазен.

Английският клуб (сграда 21)

Снимка: Legion MediaСнимка: Legion Media

Това е единствената класическа къща тип имение на улицата, която не е засегната от по-късна реконструкция. Сградата с колони, преден двор и каменни стени и лъвове е изградена в края на 18 в. Последното си допълнение обаче тя получава след нашествието на Наполеон и последвалия пожар през 1812 г. Един ярък период за сградата започва през 1831 г., когато тук се мести Английският клуб. Всички плейбои от Москва мечтаят да станат членове на това елитно мъжко общество. Мотото на клуба е "Concordia et laetitia" ("Сговор и забавление"). Клубът организира пищни обеди, членовете му играят карти и говорят за политика. Има 400 членове и около 1000 постоянно чакащи кандидати. Новите членове се приемат само по препоръка и таен вот. Днес в сградата се помещава Музеят за съвременна руска история.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"