Земята на морските ловци: как чукотските ескимоси изкарват прехраната си

Legion-Media
Тук може да се научите да храните духовете, да уловите кит с харпун и да правите мармалад.

"Местното време е лошо само един месец в годината, много лошо два месеца през годината и ужасно през оставащите девет месеца", обичат да се шегуват обитателите на крайбрежните местности на Чукотка с климата там. Техните селища са разпръснати по полярната тундра с дълги зими и кратки, студени лета – не по-топли от 10-15°С – и са свързани само от една ивица пръст. Транспортирането е ограничено до снегоходи, мотори за всички терени, лодки и самолети. Тази земя е обитавана от коренното население на чукотския бряг – ескимоси или ловци на морски бозайници.

Снимка: Legion-MediaСнимка: Legion-Media

Около 1700 души, популацията на руските ескимоси е доста малка. Те принадлежат към групата на азиатските ескимоси или сибирските юпики. Чукотските ескимоси имат роднинска връзка с ескимосите от остров Сейнт Лорънс в Аляска. Те говорят на един език и се посещават един друг с лодка по морето. Остров Сейнт Лорънс се намира на 60 км от Чукотка и се вижда от брега при хубаво време.

Когато си се наситил, нахрани и духовете

Снимка: Константин Лемешев / ТАСССнимка: Константин Лемешев / ТАСС

Ескимосите от Аляска и Чукотка са свързани с множество кръвни връзки, но религиозните им вярвания са различни. Ескимосите от Аляска са приели християнството, докато много ескимоси от чукотското крайбрежие се определят като езичници. Те изповядват анимизъм – вярват, че всеки обект (камъни, трева и самата земя) има душа.

Духовете на техните предци и на земята постоянно присъстват около тях. Различията в религиозните вярвания често водят до конфликти между ескимосите от Аляска и Чукотка. Първите не одобряват, че съседите им се покланят на демони, а вторите се притесняват, че роднините им са изоставили вярата на общите им предци.

Ежедневието на чукотските ескимоси включва храненето на духовете като необходима дейност. Всеки път, когато ескимос яде, той или тя хвърля малко храна във въздуха или разлива капка чай. Този ритуал се нарича акх-к-ушак (или акх-к-уак) – "ежедневно предлагане".

Ескимосите вярват, че в отвъдния живот хората също се нуждаят от храна. Ако преминат през изоставено село, те хранят местните духове, душите на хората, които живеят там.

Снимка: Валентин Кузмин / ТАСССнимка: Валентин Кузмин / ТАСС

Когато ескимос иска духовете да излекуват болест или се моли за хубаво време, за да лети до континента, той или тя хвърля мъниста във въздуха като ритуално предложение на духовете.

Екзотичната религиозна природа на чукотските ескимоси е отразена в техните народни приказки, странни за европейския читател, но очарователно красиви. Във вселената им няма граници между културата и природата, животните и хората, мъртвите и живите: човек се превръща във вълк или тюлен, жени се за вълчица или бива отвличан от гарван.

"Мирогледът на коренното население не е алтернативна интерпретация на света, какъвто го виждаме; това е съвсем друга реалност, където не съществува бариера между природата и културата. Светът на животните, растенията и елементите на природата се смесват със света на хората и обратното", обяснява Дмитрий Опарин, етнолог в Московския държавен университет.

Традиционно готвене за смелите

Снимка: Vostock-PhotoСнимка: Vostock-Photo

Ескимосите са един от малкото народи в Русия, които имат разрешение да ловуват морски бозайници. На тях им е разрешено да ловят с харпуни три до пет кита годишно и да стрелят по безухи и брадати тюлени и моржове.

Един от местните деликатеси е силно ферментирало, полу-изгнило месо. Друг деликатес е мантак – сурова мастна тъкан и кожа. Ескимосите също ядат сурови трахеи, сърца и черни дробове на моржове и тюлени.

Месото се доставя от ловци, но семействата на ловците го споделят с близките си. Други купуват или заемат месо от ловци. Еленско месо купуват от местните чукотски пастири.

Ескимосите обогатяват диетата си с фураж. Плодовете и растенията са важен източник на витамини. Зелените плодове (плодове от вечнозелен храст) се съхраняват замразени и се използват като пълнеж за патици, като гарнитура за заешко месо или в конфитюри. Ястие, особено богато на витамин С, е нунивак – кисели, замразени златни коренни листа.

Запазването на традициите е отговорност на ловците

Снимка: Legion-MediaСнимка: Legion-Media

Ескимоските традиции се поддържат от семействата на ловците. В речта си използват ескимоски ловни термини и изрази; те познават свещените места и територията на тундрата; те готвят традиционна храна и изпълняват ритуални практики, за да гарантират благосклонността на духовете по отношение на тяхната професия.

Етнологът Дмитрий Опарин отбелязва, че ескимосите смятат напускането на селището за положително събитие. Те излизат в тундрата всеки път, когато могат: да събират плодове или гъби, да ловуват и да ловят риба в езерата. Тундрата и морето са техният дом, естествената им обител.

Снимка: Legion-MediaСнимка: Legion-Media

Те не прекарват времето си в гледане на телевизионни предавания у дома; вместо това те се отправят към морето или ловните станции. За ловците селото е празно, мрачно място. Любимите им пейзажи от тундрата и морето са много по-просторни, обитавани от животни духове, живи с легенди и спомени от изоставени села.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"