Диви коне и древни ритуали: експедиция до Южен Сибир

Татяна Жукова
Тук можете да срещнете местните народи на Алтай, Хакасия и планината Шория.

Приключението започва! Ако все още мислите, че Сибир е заграден от лоши пътища и кафяви мечки, скрити във всеки храст, погледнете този маршрут в Тюменска област, през която тече река Ишим.

Дестинацията ни е район с шепа юрти, разпръснати в равнината между върховете на Кузнецкия Алтай или музейния комплекс "Хакаски Ал". През 19-ти век многобройни семейства южносибирски номадски пастири хакас живели в подобни юрти. Днес имате възможност дори да пренощувате в някоя от тях. 

Местните помолиха фотографа Максим Тарасов да открие техния загубен кон с помощта на своя дрон и ето какви кадри улови той: 

Момичета, облечени в традиционни хакаски костюми, поздравяват туристите. Хакасите се обличат така до 1950-те години, когато в крайна сметка започват да носят европейски облекла. Днес те носят традиционни костюми на семейни празненства и национални празници – като Тун Пайрам – фестивала на първия айран, и хакаската Нова година Чил Пази

Още от юни по алтайските земи вече се усещат летните горещини: изненадващо, планинската река, която изглежда ледена, се оказва много топла. 

Преди 400 години един от местните тюркски народи – номадските животновъди, живее по крайбрежието на езерото Телецкое в Алтай. Техните потомци – алтайците – живеят тук и до днес. 

Туристическите маршрути до Алтайските планини преминават през езеро Телецкое. Пътеката край него започва в село Артибаш и води до долината на река Чулишман, "Каменните гъби" и 160-метровата каскада на водопада Учар, най-големият в Алтай. 

Местните четириноги екскурзоводи може да ви разведат около езерото. 

Един шорийски шаман изпълнява ритуал. Шорийците, чиито предци са били известни навсякъде в Сибир заради уменията си в топенето на желязо, вярват, че светът е разделен на 3 сфери: небето (или Улхи гер), средния свят (или Орти гер), и земята на злите духове (Аина гер). Хората живеят в средния свят и шаманите използват огъня, за да комуникират с другите "сфери". За да се отнасят духовете благосклонно към шамана, на тях им се правят приношения – апетитни сладкиши и вкусни филийки хляб. 

Статуята "Господарката на Тайгата" от Даши Намдаков е символ на земите на планината Шория, която се намира на между планините Алтай, Саян и Кузнецки Алтай. Огънят гори в чашата на статуята, а роговете на лоса са украсени със слънчеви символи и образи на плодородието, стилизирани като скална живопис. 

Един от туристическите и почивни центрове в Алтайския регион е езерото Телецкое, което е включено в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от Златните Алтайски планини. Местните наричат езерото Телецкое "малкия брат на Байкал": макар да не е толкова дълбоко, водата му е също толкова чиста, колкото и байкалската, – когато достигне максималната си прозрачност през февруари, видимостта е на цели 15,5 метра дълбочина.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"