Манастирът "Св. Кирил": крепост в защита на руския Север

От лявно надясно: Белозерска кула, църква на Йоан Лествичник,  църква "Секновение" (между дърветата), катедрала "Успение Богородично", трапезна църква "Сретение господне", църква "Архангел Гавриил", камбанария, ковачница, църква "Преображение господне". 15 юли, 1999 г.

От лявно надясно: Белозерска кула, църква на Йоан Лествичник, църква "Секновение" (между дърветата), катедрала "Успение Богородично", трапезна църква "Сретение господне", църква "Архангел Гавриил", камбанария, ковачница, църква "Преображение господне". 15 юли, 1999 г.

Уилям Брумфийлд
Забележителен пример на руското религиозно и архитектурно наследство.

В началото на 20-и в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски измисля сложен процес за създаването на ярки, детайлни, цветни фотографии* (виж карето по-долу). Визията му за фотография като форма на образование и просветление бе демонстрирана със специална яснота чрез снимките му на архитектурни паметници в исторически местности в сърцето на Русия.

Основната логистична подкрепа за неговия проект идва от Министерството на транспорта, което се интересува особено от снимки по железопътните и водни пътища на Русия. Един от най-важните от тях е Мариинският воден път, който свързва Санкт Петербург през река Шексна с басейна на река Волга.

Гледка към манастира от Сиверското езеро. 14 юли, 1999 г.

През лятото на 1909 г. Прокудин-Горски пътува по този воден път и посещава исторически селища в Северна Русия, включително малкия град Кирилов, мястото, където се намира манастирът "Свети Кирил Белозерски". С масивните си стени, тухлени кули и множество църкви този манастир е една от най-впечатляващите забележителности на руския Север. Неговото местоположение, на Сиверското езеро, близо до река Шексна, на времето е било живописно и стратегически важно. Прокудин-Горски снима манастира от южния бряг на езерото. Моите фотографии от езерото в края на 1990-те показват малка промяна във външния му вид.

1909 г.

Забележителна история

С възобновяването на монашеството в Москва през 14 в. под ръководството на св. Сергий Радонежки, пионерите монаси търсят отдалечени северни области като тест за аскетичната им вяра и всеотдайност. В същото време московските князе подкрепят усилията им, които не само разпространяват православната вяра, но и укрепват териториалната експанзия на Москва в богатите гори на Далечния север.

1998 г.

Произходът на този манастир датира от 1397 г., когато монах Кирил от Белозерск (1337-1427) пристига на Сиверское езеро и изкопава пещера, в която да живее. Кирил е дава монашески обет в могъщия Симонов манастир в Москва и става ученик на св. Сергий, който подкрепя неговата решителност. Вдъхновен от видение на Богородица, той се отправя към района на Бяло езеро и оттам до Сиверското езеро.       

Към Кирил се присъединява монахът Ферапонт, който през следващата година основава монашеска общност на близкото езеро Бородаво. Основата на манастира бързо се оформя и Кирил го посвещава на Успение Богородично. Кирил е канонизиран от Руската православна църква през 1547 година.

1999 г.

В бурните ранни години на 15-ти в. манастирът "Св. Кирил" изиграва значителна роля за поддържане на династичната стабилност на Москва. Следователно манастирът получава дарения, които го правят едни от най-големите в Московия през 16 в., втори по големина след Свето-Троицката Сергиева Лавра край Москва.  

Както обикновено в средновековна Русия, оригиналният манастир е построен от дървени трупи. Първата структура на манастира, построена от тухли и камъни, е катедралата "Успение Богородично" започната през 1496 г. и разширена с малки прикрепени църкви през следващите два века.

1909 г.

Основен покровител на манастира е бил Василий III (1479-1533), великият княз на Московското княжество, който през 1528 г. направил поклонение в манастира с втората си съпруга Елена Глинска, за да се помоли за раждането на син и наследник. В края на краищата Василий спонсорира строежа на две тухлени църкви в манастира, включително църквата "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител", която се превръща в ядрото на друг манастир. Посвещението на Йоан Кръстител без съмнение е свързано с дългоочакваното раждане на сина му Иван (бъдещия Грозни) през 1530 година.

В резултат на това манастирът, основан от Св. Кирилл, се формира от два манастира – единия, посветен на Успение, а другия – на Йоан Кръстител, както и от селище за миряни, защитено от система от стени. В началото на 17 в. тези стени позволяват на манастира да защитава района от мародери в период на широкото гражданско неподчинение и чужда инвазия, известни като Смутно време.

1991 г.

Крепост, която никога не е била нападана

Голямо вълнение в манастира настъпва през втората половина на 17 в., когато цар Алексей Михайлович решава да го преустрои като непроницаема крепост за жизненоважните северни области на Москва. По това време най-вероятният враг е Швеция, която вече е придобила значителна територия, управлявана в средновековието от руския град Новгород. Ако Швеция реши да направи опит за нахлуване навътре в руските земи, манастирът "Св. Кирил" ще бъде голямо препятствие.        

През 1653 г. Алексей заповядва разширяването на стените и кулите на манастира, което се проточва в продължение на няколко десетилетия през втората половина на 17 век. Прокудин-Горски фотографира един от най-впечатляващите сегменти на стената, както и аз век по-късно.

1991 г.

За щастие никоя враждебна армия не се приближава до цитаделата, разширена с толкова големи усилия. Нейните стени и кули служат като паметник на руската способност да издигат зидани структури с огромен размер през късното средновековие. С победи срещу шведите в началото на 18 век и основаването на Санкт Петербург (1703 г.), Петър Велики променя основно геополитическата позиция на Русия, като по този начин елиминира заплахата за руския Север. Новата столица на Петър, Санкт Петербург, през последващите векове ще се превърне в превъзходен строителен проект на Русия. 

Вече не толкова важният манастир "Св. Кирил" бива пренебрегван през 18 и 19 век. В края на 19 в. възраждането на интереса към руското средновековно наследство води до усилия за реставрация, които продължават и през ранния съветски период. През 1924 г. в манастира е основан първият музей. Настъплението на идеологическите репресии през 1930-те години на миналия век подкопават голяма част от тази работа и довеждат до материални загуби, като например разтопяването на забележителния камбанен ансамбъл на манастира.   

Едва след Втората световна война (ВСВ) музеят в манастира "Св. Кирил Белозерски" съживява своя културен потенциал. Този музей и територията на манастира са се превърнали в основно хранилище на руските културни съкровища и има много признаци за напредък. Музеят разполага с отлична галерия от историческо религиозно изкуство. Част от манастира се е върнала към опеката на Православната църква. През 2017 г. манастирът отпразнува своята 620-годишнина, знак за нейното трайно значение в руската история.

1999 г.

*В началото на 20 век руският фотограф Сергей Прокудин-Горски измисля сложен процес за създаването на цветна фотография. Между 1903 и 1916 г. той пътува през Руската империя и заснема над 2 хил. фотографии с тази техника. През август 1918 г. той напуска Русия с голяма част от своята колекция от стъклени негативи и в крайна сметка се преселва във Франция. След смъртта му в Париж през 1944 г. неговите наследници продават колекцията му в Библиотеката на Конгреса. В началото на 21 в. библиотеката дигитализира колекцията "Прокудин-Горски" и я прави свободно достъпна за широката публика. Редица руски уебсайтове вече имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографиите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. През периода си на работа в Русия, започващ през 1970, Брумфийлд е снимал повечето от посетените от Прокудин-Горски обекти. Тази поредица от статии ще съпоставя гледните точки на Прокудин-Горски с фотографиите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"