Гудим: съветският град, който застраши западното крайбрежие на Америка

Призрачният Гудим е едно от многото тайни съветски градчета, изоставени от военните след падането на СССР. Някога място за съхранение на ядрени ракети, днес то е просто една зловеща точка на картата, посещавана от любители на историята и любопитни пътешественици.

Гудим (известен още като Анадир-1 или Магадан-11) е тайна съветска база и военен град, разположен на п-в Чукотка в руския Далечен изток. Днес той е дом на куп изоставени сгради. 

В продължение на години градът е съхранявал ракети РСД-10 "Пионер", готови да бъдат изстреляни всеки момент. Тези балистични ракети със среден обсег могат да достигнат Аляска, щата Вашингтон, Калифорния и части от Южна Дакота. Основната им цел обаче е Китсап: третата по големина военна база на САЩ в Атлантическия океан край Сиатъл. 

Ракетите не се пазят в силози, а в МАЗ-547 – самоходни пускови установки. Те са защитени от танков батальон, пехота и самолетна ескадрила, разположена на съседно летище. 

Според легендата градът е основан, след като съветския лидер Никита Хрушчов заплашва САЩ с думите: "Ние имаме ракети дори в Чукотка!". Малко след това – през 1958 г. – военните създават базата и тя е в бойна готовност до 1961 г. 

Официално градът е известен като Анадир-1, но хората го наричат Гудим – фамилното име на полковника, който отговаря за изграждането на мястото. След като го завършва, той се самоубива. И никой не знае защо. 

Военните и техните семейства, които живеят и работят в суровите условия на Чукотка, получават добро заплащане. Дори във времената на криза търговските центрове в Гудим са добре заредени със стоки. 

Бункери, разположени в няколко района, защитават тайния град от диверсанти и евентуални вражески кацания. 

Базата работи до 1987 г., когато Договорът за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег налага премахването на всички ядрени оръжия. 

През 2002 г. градът е напълно изоставен от военните. Останалите граждани са преселени в градовете Саратов и Енгелс в Западна Русия.

Днес няма дори обществен транспорт до града. Достъпен е само с кола от селището Уголние Копи, близо до летище Анадир. Във всеки случай само офроудърите могат да прекосят неравния терен.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.