Оренбургски държавен природен резерват
Kremlin Pool/Global Look PressРуският град Светогорск (900 км от Москва) се намира само на километър от границата с Финландия. До 1948 г. градът всъщност принадлежи на финландците и се казва Енсо, а сега с тях го обединяват само няколко завода – непрекъснато между двете страни сноват натоварени с дървета камиони.
Независимо от близостта с финландците, в Светогорск почти нищо не се е променило от съветските времена: панелни блокове, четири супермаркета и завод за целулоза и хартия – той е собственост на американската компания International Paper и е основното предприятие, осигуряващо препитание на града. Може би именно затова тук за липсата на промяна обвиняват американците, а не местните власти: жителите очакват именно те да им осигурят развитие на средата. В града например има много занемарени паметници на Ленин, но липсват кино и родилен дом (родилките се изпращат в гр. Виборг, който е на 137 км от Санкт Петербург).
Между Светогорск и финландския град Иматра има редовен автобус и постоянен поток от туристи, които преминават границата с виза. Финландците пътуват до Русия за евтин бензин, лекарства и алкохол. "А и не само за това. Те се подстригват тук – при тях е много скъпо. Някои идват и за масажи", разказва местната обществена активистка Ирина Бердникова. Руснаците пък ходят във Финландия на шопинг екскурзии – за хранителни продукти и в местния аквапарк.
Преди санкционната война с ЕС и сътресенията около курса на рублата руснаците си купували къщи в Иматра, казва репортерът от UUtisvouksi Катри Икявалко. Това се отразявало благоприятно на местните супермаркети. Когато ситуацията се променила обаче някои финландски магазини на границата с Русия като супермаркетите "Лапландия" и "Скандинавия" фалирали и трябвало да бъдат закрити.
Русия от Светогорск нарича града "града на пришълците". Много местни семейства да дошли да работят в завода, за да получат жилище, но са се установили тук трайно. Казвали: "Тук сме временно, за да получим апартамент и да го разменим". Или пък: "ще го приватизираме и ще го продадем, но след това са останали тук".
Алтай, Сибир и Далечният изток на Русия граничат с Китай. Всеки ден от руския град Благовещенск (7858 км от Москва) в китайската безвизова зона Хъйхай пристигат над 1000 туристи. Разстоянието между тях е само 800 метра. През лятото трафикът се осъществява с помощта на речен транспорт, а през зимата – по понтонен мост. За истински автомобилен мост през Амур, чието строителство се очаква да завърши през 2019 г., благовещенци мечтаят вече от над 20 години: липсата му силно пречи на икономическото развитие на града. Преди спада на рублата през 2014 г. в Благовещенск се радва на процъфтяваща разносна търговия, а наред с него – и Хъйхай, който от село се е превърнал в развит град. Особено добре вървяла продажбата на кожени палта на руснаците.
Китайците ходят в Благовещенск, за да строят и да учат (онези от тях, които не са много богати). И разбира се, за да търгуват.
В Благовещенск като цяло всеки нов микрорайон е построен от китайци, дори и инвестицията да е руска, казва Константин Титов, началник на правния отдел на китайската строителна компания "Великата стена", която работи в Благовещенск. Затова се наложило да се въведат квоти, за да се защити местният пазар. По същия начин градът отдавна яде китайска храна и носи китайски дрехи. И докато в централна Русия се говори за санкции и "забранени стоки", тук тези неща дори не се споменават.
"В нашата област е налице парадоксална ситуация за поколенията, родени през 1985-1995 година. Моята дъщеря, например, е ходила, където иска – във Филипините, в Китай, Тайланд, а в Москва и Санкт Петербург не е била нито веднъж. Защото полетът дотам е три пъти по-скъп", разказва Титов.
Мнозина от местните се опитват да заминат в Китай на работа, дори да не знаят езика. Те работят като посредници на големи интернет платформи като Taobao или Alibaba. "Доста е просто: ако на някой в Русия му трябва някаква стока, посредникът му помага да я намери в интернет, купува я, пренася я през граница и я предава на купувача", разказва местното издание Амур.инфо. Затова в Благовещенск не се стараят да учат китайски и смятат, че китайците трябва да учат руски. В същото време тук отричат слуховете, че градът е наводнен от китайци – в Благовещенск дори няма китайски квартал.
Руският президент Владимир Путин при пускането в природата на шест коня в Оренбургския държавен природен резерват.
Kremlin Pool/Global Look PressОт Оренбург (1456 км от Москва) до руско-казахстанската граница пътят е само час. Това е един от основните руско-казахстански "коридори" или граници между Европа и Азия: и от двете страни на границата има колони от големи камиони.
В самия център на града, наред със съвременните небостъргачи, има обикновени дървени къщи. Поради тази причина градът често е наричан "разрастващо се село". Тук няма суета, чудовищни задръствания и високи заплати. Основната висока сграда в града е на най-голямата енергийна компания в страната – "Газпром", която от началото на века добива газ тук.
Основното оплакване на жителите е свързано с времето: "Цяла година духа вятър. Около Оренбург всичко е степ в радиус на 100 км", разказва жителят на града Леонид. В степите пък живее рогат добитък, на който не му пука за държавната граница. Животните постоянно я пресичат, а на помощ в залавянето на "мигрантите" се притичат полицаите – те патрулират степите с автомобили и изтласкват добитъка. Същото правят и казахстанските им колеги.
Работата е там, че границата с Казахстан е доста дълга – почти 6000 км, което я прави втората по дължина в света след тази между САЩ и Канада. Там няма бодлива тел или разделителна линия. Просто тук-таме са поставени погранични стълбове, а още по-рядко се издигат вишки с радари. В началото на 2000-те години в съседната държава е можело да се влезе по пътека в степта, без да се минава през КПП, разказва местната жителка Татяна. След разпадането на СССР през тази област към централната част на Русия тръгват основните доставки на хероин, опиум и хашиш.
В момента ситуацията на границата е много по-добра: служителите тук пресичат пътя на радикалните ислямисти от Средна Азия и наркотрафика. Въведена е опростена процедура за жителите на граничните населени места, които желаят да посетят съседната страна. За всички други жители на двете държави пресичането на границата става или с кола през КПП, или с влак, като е в сила безвизов режим (който, между другото, важи и за много страни от ЕС, САЩ, Австралия, Япония, Канада и др.)
Според някои градът е депресиращ, а друг смятат, че опасност от депресия тук няма: "В края на краищата "Газпром" няма къде да отиде, нито пък разположението на града на границата. А това винаги означава сериозни пари. Освен това, от началото на перестройката тук е налице определена тенденция на развитие на университетите – например Оренбургският държавен университет е един от най-големите в Русия".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си