Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Началото на 1990-те. Руският флот получава първия си ледоразбивач, който е кръстен на езерото: "Байкал". Той плава във водите му до 1918 година.
1900 година. На снимката е първият влак, достигнал бреговете на езерото като част от Транссибирската железница. За жалост вече не е възможно да се стигне толкова близо до езерото с влак, но то все още се вижда отдалеч, ако се движите с железницата. Част от Околобайкалската железница е потопена, за да се построи Иркутската ВЕЦ. Сега тя е отделен път, който не води до никъде.
1905 година. Скалата "Хобот" на Шаманския нос. В миналото това е свещено място за поклонение и шамански ритуали, а сега е едно от изгубените съкровища на Байкал. Скалата е взривена с цел добив на варовик в съветските времена. Според слуховете обаче това всъщност е сторено като част от борбата с окултизма.
1959 година. Изгрев на Байкал. Въпреки популярността на района и многобройните хотели край езерото, тук все още можете да се насладите на девствени гледки като тази. Да се разходите из някои от по-отдалечените местности около Байкал също е доста лесно – там можете да се насладите на зашеметяващата природа в уединение.
1964 година. Езерото Байкал има уникален климат. Зимите тук не са толкова сурови, както в Централен Сибир, а летата не са непоносимо горещи. Водата обаче е доста студена и единственото време, когато можете да поплувате, без да ви побият тръпки, е през август.
1966 година. Село Лиственичное (днес Листвянка) е най-близкото населено място до езерото. През 1725 г. мъж на име Никола Кислицин решава да прекара зимата на брега на Байкал. По-късно на това място са построени няколко къщи.
1969 година. Разходка с лодка по Байкал. Езерото предлага много занимания за туристите. Разходки, скално катерене, пещери, езда, каяк, риболов и разходки с хеликоптер – и още много готини преживявания.
1970 година. Деца на бреговете на Байкал през зимата. Езерото е дълго около 636 км и е разположено между две руски области: Иркутска и република Бурятия (със столица Улан Уде).
1982 година. Байкалският тюлен или нерпата е символът на езерото. Не са ли сладки? Освен нерпата, в Байкал живеят още около 2600 животински вида. Опитайте местния деликатес – байкалски омул.
1983 година. Геолозите все още спорят за произхода на Байкал. Те обаче са съгласни, че езерото е на около 25 милиона години. Първият руснак, открил езерото, е казакът Курбат Иванов през 1643 година.
1989 година. Друго мистериозно място е Шаманската скала на остров Олхон насред езерото. За тази скала се носи красива легенда. Местен юнак на име (о, каква изненада!) Байкал имал дъщеря – Ангара, както се нарича и реката, извираща от езерото. Ангара се влюбила в младия Енисей и избягала от вкъщи. Енисей е името и на реката, в която се влива Ангара. След като разбрал, че дъщеря му е избягала, разгневеният Байкал хвърлил Шаманската скала по нея.
1990 година. Когато цялото езеро е замръзнало през зимата, хората играят хокей, карат кънки и ски по повърхността му. В края на всяка зима те организират и маратон върху езерото.
Разбери и как можеш да покориш Алтай и Байкал с велосипед през есента!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
