15 от най-удивителните дворци на Романови в Русия

Legion Media
Ако Санкт Петербург удивява туристите с впечатляващите си дворци в западен стил, Москва може да предложи по-традиционни руски сгради, които няма да намерите никъде извън страната.
  1. Императорският дворец в Петерхоф (Ленинградска област)

Петерхоф е истинско бижу: комплекс от дворци и градини близо до Санкт Петербург. Тук, в Петерхоф, известен още като "руския Версай", руските императори разполагат извънградската си резиденция. Днес дворецът е музей, който пази над 3500 експоната: картини, порцелан, тъкани, мебели и лични вещи на руските владетели. Комплексът Петерхоф също се състои от няколко малки дворци. В един от тях – Фермерският дворец - е инсталиран първият асансьор в Русия.

  1. Зимният дворец (Санкт Петербург)

Главната резиденция на руските императори, Зимният дворец впечатлява с необятността си. Разполага с 1 057 стаи, 1786 врати, 1945 прозореца и 117 стълбища. Неговите зали са украсени със 176 скулптури. Днес Зимният дворец е основният дом на "Ермитажа". Между неговите стени посетителите могат да намерят милиони експонати от праисторическата епоха до наши дни, включително известни творби на Леонардо да Винчи, Анри Матис и Рембранд.

  1. Теремският дворец (Москва)

Построен през 1636 г., Теремският дворец в Московския Кремъл съчетава елементи от италианската и древната руска архитектура. Вътрешните стени са украсени с причудливи орнаменти и хералдически рисунки, както и рисунки с библейски теми. Въпреки че оригиналните декорации не са запазени, реставрацията от XIX век е изискано изпълнена с оглед на стила от XVII век.

  1. Ливадийският дворец (Крим)

Южната резиденция на царското семейство, Ливадийският дворец става известен на целия свят, когато Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещат там през февруари 1945 г. за конференцията в Ялта, където се обсъжда следвоенният облик на Европа.

  1. Екатерининският дворец (Ленинградска област)

Три императрици - Екатерина I, Елисавета Петровна и Екатерина II - не пестят пари и усилия, за да превърнат този дворец в един от най-красивите в Европа. Най-забележителната черта на Екатерининския дворец е Кехлибарената стая, чиито панели и декорации са направени от кехлибар. Представена на руския цар Петър I от Фридрих Вилхелм I от Прусия, тя е загубена безследно по време на Втората световна война. Сега посетителите могат да видят възстановена версия на шедьовъра.

  1. Гачинският дворец (Ленинградска област)

Гачинският дворец е вероятно любимото място за почивка на императорското семейство. Едно от най-интересните му места е таен проход с множество коридори и скрити стаи. Проходът позволява на жителите не само дискретно да напускат двореца, но и бързо да се движат между крилата му.

  1. Дворецът Царицино (Москва)

Дворецът Царицино в южната част на Москва има тъжна история. Проектиран като резиденция на Екатерина II, той никога не става такава. Дълги векове дворецът остава изоставен и в края на ХХ век изпада в ужасно състояние. Едва след значителна реставрация през 2005-2007 г. той се превръща в невероятния дворец, който архитектите му са планирали.

  1. Воронцовският дворец (Санкт Петербург)

Известният италиански архитект Бартоломео Франческо Растрели проектира този дворец по искане на държавника Михаил Воронцов. Огромен и луксозен, той се превръща в непоносима тежест за Воронцов и той е принуден да го предаде на държавата. В края на XVIII век дворецът е дарен от император Павел I на рицарите на Малта, които добавят към главната сграда Малта Капела. Днес дворецът е дом на Суворовското военно училище, а да го посети човек съвсем не е лесно. Въпреки това туристите могат да посещават музикалните концерти на орган в капелата.

  1. Таврическият дворец (Санкт Петербург)

Дворецът е построен по заповед на императрица Екатерина II като награда за княз Григорий Потьомкин за успешното присъединяване на Таврида (Крим) през 1783 година. Таврическият дворец има значително влияние върху руската архитектура. След появата си благородниците започват да моделират собствените си селски имоти.

  1. Дървеният дворец на цар Алексей Михайлович (Москва)

Дървеният дворец на цар Алексей Михайлович разполага с 270 стаи, украсени с картини и дърворезби, и е построен през 1667 г., без да се използват закрепващи материали, пирони или куки. Разрушен през XVIII век, а през 1990-те години е реконструиран, за да удиви всички любители на руската дървена архитектура.

  1. Михайловският дворец (Санкт Петербург)

Проектиран от италианския архитект Карло Роси, Михайловският дворец е една от най-красивите сгради в Санкт Петербург. Дворецът изумява не само жителите на града, но и чужденците. След като чува толкова много за него, британският крал Джордж IV дори моли руския император Николай I да му изпрати модел на двореца като подарък.

  1. Големият кремълски дворец (Москва)

Завършен през 1849 г., Дворецът на Кремъл днес е главният дворец в страната и служи като официална резиденция на президента на Русия. Възможно е да посетите двореца, но това не е евтино удоволствие. Двучасовата екскурзия струва над 80 долара.

  1. Имперският дворец (Твер)

Построен в средата на XVIII век, Имперският дворец в Твер служи като място за отдих на царското семейство, което пътува от Санкт Петербург до Москва и обратно. Сградата е преустроена и реконструирана многократно и има интегрирани елементи от различни архитектурни стилове, включително барок и класицизъм.

  1. Константиновият дворец (Санкт Петербург)

Днес Константиновият дворец е бизнес и културен център на Санкт Петербург. Сега тук се провеждат важни събития като срещите на върха Русия-ЕС и Г-20.

  1. Петровският дворец (Москва)

С изграждането на двореца Петров Екатерина II отбелязва победата на Русия над Османската империя (1768—1774 г.). По време на опустошителния пожар от 1812 г. Наполеон се премества от Кремъл в Петровския дворец, който войниците превръщат в непревземаема крепост. Днес дворецът се споделя между музей и хотел.

Разлказваме ви още за царската щедрост: 6 имения, които Романови подаряват на техни любимци!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"