Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В един декемврийски ден в края на 1916 г. близкият приятел на последния руски император Григорий Распутин изяжда пирожка с цианкалий и я полива с вино мадейра с отрова. Старецът няма и най-малка представа, че се опитват да го отровят, но по някаква причина отровата не подейства. Смъртта обаче го застига с четири изстрела от пистолет и животът му завършва на дъното на Нева, където престъпниците изхвърлят тялото му. И всичко това се случва в разкошния Юсуповски дворец.
Юсуповският дворец е яркожълта триетажна сграда в неокласически стил на крайбрежната улица на р. Мойка в Санкт Петербург. Строителството му започва през 1770-те години и идеята е той да стане дом на тайния съветник (един от най-висшите постове в държавата) на Екатерина II Андрей Шувалов.
Архитект на сградата е французинът Жан Батист Вален-Деламот, който, освен въпросния дворец, е проектирал и Големия Гостни двор, Художествената академия, Малкия Ермитаж и много други емблематични здания в Петербург.
През 1830 г. дворецът е купен от един от най-богатите хора в Русия – княз Борис Николаевич Юсупов. Между другото, той е само едно от 57-те владения на княжеския род. Те например имат още един шикарен дворец в Крим.
Родът на Юсупови води началото си от управника на Ногайската орда. По знатност той на практика не отстъпва на царския род на Романови, а по богатство сериозно го превъзхожда. Първите Юсупови пристигат в Москва по времето на Иван IV. Царят награждава потомците на знатния род с богати имоти и княжески звания. По-късно състоянието на Юсупови нараства още повече благодарение на изгодния брак на първия Юсупов с богатата вдовица Екатерина Яковлевна Сумарокова, която е дъщеря на чиновник, приближен на царския двор.
В архитектурния ансамбъл, освен дворецът, влиза и църквата "Покров на Пресвета Богородица", конюшня и градина, както и домашният театър на Юсупови в бароков стил, пристроен към двореца още през 1830-те години. Разкошният театър прилича на миниатюрна версия на сцената на знаменития петербургски Мариински театър. Тук Юсупови организират вечери за висшето общество, а на сцената се изявяват артисти от балета на Петербург и най-добрите оркестри в Империята.
Принцеса Зинаида Юсупова в семейната дневна в Юсуповския дворец в Санкт Петербург
Getty ImagesЗад лаконичната фасада на двореца се крият огромен разкош и великолепие. Различните зали са в напълно различни един от друг стилове. Например, Мавританската зала е в източен стил – в памет на предците. Богатите представители на рода Юсупови колекционират съкровища, които буквално изпълват стаите на двореца.
За последния представител на рода – Феликс Юсупов, животът в подобно варварско великолепие е непоносим, затова той предпочита да обитава отделени специално за него апартаменти на първия етаж и мазето на двореца. Обитателят нарича тези апартаменти "гарсониерки".
Портрет на Феликс Юсупов от Валентин Серов
Руски музейФеликс Юсупов е много необикновена личност. От детството си той обича да се облича в женски рокли, да носи украшения и да се гримира – на това го учи майка му, която много иска дъщеря. Всички знатни хора от Руската империя говорят за странностите на този младеж. Вървят слухове, че той е хомосексуалист, но за това няма никакви доказателство. Освен това Феликс, както и много от Юсупови, общува тясно с царското семейство.
Феликс Юсупов и жена му принцеса Ирина, 1915 г.
Снимка със свободен достъпНа 30 декември 1916 г. Феликс и неговият приятел великият княз Дмитрий Павлович, който е роднина на царя, водят Григорий Распутин в двореца на Юсупови. Той е земеделец от Сибир и близък приятел на последния руски император Николай II и по-специално на жена му (има слухове, че те имат любовна връзка). Распутин има репутация на "свещен старец" и целител – той спирал кръвотечението на болния от хемофилия син на царя Алексей. Освен всичко останало, приближените на царя смятат, че старецът оказва прекалено силно влияние върху Николай и в политиката като цяло и искат да освободят родината си от "мошеника".
Във фаталния ден в една от "гарсониерките" на двореца Юсупов и великият княз угощават стареца с мадейра с отрова и пирожки с цианкалий. Това обаче няма ефект. Има различни теории за причините за това странно явление. Според една от тях захарта в пирожките и виното е неутрализирала действието на отровите и така е предпазила Распутин от моментална смърт.
След неуспешния опит за отравяне Юсупов разстрелва стареца в сърцето. Но и този изстрел не е смъртоносен: в агонията си Распутин се опитва да удуши убиеца. На заговорниците им се налага да стрелят по стареца още няколко пъти, след което увързват тялото и го изхвърлят в Нева. Следствените органи установяват, че смъртоносно раненият старец е останал жив още седем минути под водата.
В мазето на двореца – там, където е убит Григорий Распутин, е пресъздадена мрачната сцена на последната нощ от живота му и са издигнати високите фигури на участниците в престъплението. Екскурзоводите разказват, че нощем охранителите чуват загадъчни стъпки от мазето и са убедени, че това е Распутин, който обикаля мястото.
Юсупови са лишени от двореца през 1917 година. Революцията принуждава князете да напуснат Петербург и да заминат за Крим, оставяйки голяма част от своите съкровища. Част от тях Юсупови крият в специални тайници толкова изкусно, че богатствата им така и не са намерени. Сред изчезналите скъпоценности е например т. нар. "Пелегрина" – уникална перла, която се оценява на над $1 милиард.
След революцията Юсуповският дворец избягва разрухата, сполетяла повечето подобни постройки. От 1925 г. в сградата се помещава Дворецът на културата на ленинградските просветители. По време на Втората световна война там работи болница, а в следвоенните години зданието е обявено за исторически паметник от федерално значение.
Синята спалня
Danita DelimontВ момента в Юсуповския дворец работи музей, чиято експозиция е посветена на дворянския бит на рода Юсупови. Тук се провеждат и международни конференции и дипломатически срещи.
Историкът и екскурзовод в Юсуповския дворец Альона Пермякова казва, че туристите са поразени най-вече от обстановката. Тук се усеща особената атмосфера на аристократичния дом. "Много експонати не само са принадлежали на князете Юсупови, но и са запазили разположението си в интериора отпреди революцията и емиграцията на неговите собственици. Именно това впечатление на "живо пространство" добиват повечето гости, които посещават двореца и се запознават с неговата история", разказва Пермякова.
Освен колоритната Мавританска зала, гостите се впечатляват особено много и от Дъбовата столова, която е изпълнена с дърворезби, от Белоконната зала, където има изумителна акустика, и от домашния театър, където могат да дойдат не само на екскурзия, но и за да гледат едно от вечерните представления, които редовно приема сцената им и до днес.
Туристите могат да посетят Юсуповския дворец ежедневно като част от екскурзия или самостоятелно с аудиогид. Можете да намерите повече информация на сайта на двореца.
Разберете и как Николай II, Сталин и Брежнев са се уповавали на свръхестественото!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си