Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Животът на нито един цар не е бил излаган на опасност така, както този на Александър II. Срещу него са извършени шест покушения, а седмото се оказва фатално.
През деня на 1 март 1881 г. цар Александър II се връща с каретата си в Зимния дворец. На крайбрежната на Екатерининския канал (сега това е "Каналът на Грибоедов") терорист хвърля в каретата бомба. Императорът обаче оцелява и излиза от каретата, но в същото време друг заговорник хвърля бомба право под крака на Александър. Царят умира само след час в дворцовите си покои.
Синът му Александър III по молба на Градската дума разрешава на мястото на атентата да се построи храм в памет на баща му.
Обявен е конкурс за най-добър проект за храма. Александър III разпорежда авторите да се насочат към традициите на църковната архитектура от XVII век на Москва и Ярославъл, а за Петербург това е необичайно – в града на практика няма староруски храмове, защото самият той е построен през XVIII век.
Печели проектът на архитект с германско-шотландски корени Алфред Парланд и архимандрит Игнатий. Тържествено основите на строежа на храма са положени през 1883 година.
Съборът напомня московския храм Василий Блажени (макар той да е построен през XVI в.). По-късно този стил ще бъде наречен "псевдоруски". И наистина целят храм буквално напомня пъстрия национален костюм: той е изграден от червена тухла и го увенчават разноцветни, куполи, покрити с емайл и позлата. Над прозорците, обрамчени с релефни украси, се издигат декоративни кокошници.
А основата на камбанарията силно напомня кахлена камина - с много малки квадратчета-кесони, във всеки от които е изобразен гербът на руската губерния, която е дала пожертвования за строителството на храма. Има общо 134 различни герба (може да се каже, че това е уникална хералдична колекция под открито небе).
Храмът е строен 24 години и се твърди, че освещаването му се е забавило заради сложните мозайки, които са правени в продължение на 10 години от потомствения майстор Владимир Фролов.
Разкошните мозайки на храма се простират на над 7065 кв. м. и това е една от най-сложните мозаични експозиции в Европа. Ескизите за тях са дело на най-добрите художници в империята - Виктор Васнецов, Михаил Нестеров, Василий Беляев и много други (имало е близо 30 художници).
След като мозайките са завършени, през 1907 г. храмът е осветен. На тържествената церемония присъства вече новият император – внукът на загиналия тук Александър II, Николай II.
Само че храмът няма собствено паство и не са правят многолюдни богослужения. В него се влиза само с пропуски, а пари за поддръжката заделя държавата. След революцията от 1917 г. властта спира финансирането на храма и тогава разходите за него поема църквата, която си създава паство. Тукашните свещеници обаче отказват да си сътрудничат със съветската власт и през 1930 г. храмът е затворен, а куполите му - претопени.
През 1930-40-те години, по времето когато болшевиките унищожават храмове, за "Възкресение Христово" ("Спас на Крови" – на руски) също е имало такива планове, но войната ги променя. По време на блокадата на Ленинград (предишното име на Санкт Петербург) тук е организирана морга, в която се карат телата, намерени по улиците на града.
След войната един от градските театри използва събора като склад за декори. През 1950-те властите правят още един опит да премахнат храма с мотива, че той пречел на движението по "Канала на Грибоедов", защото за да може да бъде построен, е трябвало малка част от канала да бъде засипана. Обществото обаче се вдига на протест и храмът е спасен.
През войната храмът нееднократно е обстрелван от германската артилерия, която нанася сериозни щети на стените и след това значително усложнява процеса на реставрация. Учудващо е обаче, че през 1961 г. в стена на храма е намерен 240-мм фугасен снаряд. Като по чудо той не е избухнал и е останал почти 20 години незабелязан. За детонацията му е организирана цяла експедиция.
В края на 1960-те години храмът е признат за паметник на архитектурата. Реставрацията му продължава 27 години (три години повече, отколкото строежа му) и през 1997 г. е открит отново.
Сега "Възкресение Христово" работи основно като музей – през делничните дни тук пристигат туристи, за да видят мозайките и съхранената под сводовете на храма част от каменната улица, на която е паднал раненият император. Богослужения има, но само през неработните дни и на църковните празници.
Екскурзии се организират с предварително записване.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
