Екзотични и опасни: кои са най-любопитните названия на руските градове?

Наталия Носова
Макар че не е прекалено трудно да разберете какво имат предвид руснаците, когато говорят за "Питер" или "Новосиб", намирането на "Глазго", "Гондурас" или "Барнео" (с "а") на картата на Русия е по-голямо предизвикателство.

Когато става въпрос за прякори на места, мненията са различни. Докато, да речем, в САЩ на всички им е приятно Лос Анджелис да се нарича ЛА, в Русия много хора мразят езиковите изкривявания на родните си градове. Санкт Петербург е пример. "Местните жители на града не могат да понасят фамилиарното Питер", казва Елена Боброва, журналист и екскурзовод на петербургския туроператор Peterswalk.

"Видях онлайн дебат за това как само новодошлите наричат ​​нашия град така и че истинските петербургчани уж не използват думата. Разбира се, това е преувеличение, но има някаква истина", обяснява тя. Това е доста консервативна гледна точка ("Питер" е измислено през XVIII-XIX в. от "пришълци" като писателите Александър Радищев и Иван Крилов, както и много петербургчани казват), но тя отразява мнението на пуристите, които се мръщят на съкращенията.

Все пак живата реч не е и не може да бъде спряна от развитие. Колоквиализмите и жаргонните израз винаги проникват в езика и дори литературната норма не е имунизирана, както ясно показва примерът с руските градове.

Колкото по-кратко, толкова по-добре

Екб

Една от основните причини за появата на "неофициални" имена на градове е, че по-късите имена са по-лесни както за изговаряне, така и за писане. Така Санкт Петербург в речта и писането на местни жители и други се превръща в "Питер" или "Спб", Екатеринбург в "Екат" или "Екб", Новосибирск в "Новосиб" или "Н-ск" и т.н.

По този начин едно дълго име става само една или две срички. Както следва логично, по-късите имена (Москва, Перм, Пенза, Омск) не се съкращават. Междувременно, ако едно име се състои от две думи, едната често отпада. Нижни Новгород става "Нижни", Ханти-Мансийск се превръща в "Ханти", а далекоизточният град Болшой Камен се превръща в, изненада-изненада, "Камен".

Корените са важни

Кьониг

Понякога старо име или вариант на езика на първоначалните заселници се превръща в название на града. Най-известният пример е Калининград, който е известен като "Кьониг" (кратко за Кьонигсберг, старото немско име за града). По същия принцип Южно-Сахалинск понякога се нарича "Тойохара" (японското име), а Петрозаводск в Карелия е наречен "Петроской" (транслитерация от карелски език), въпреки че в последния случаи традиционните съкращения "Петрик" и "Птз" са по-често срещани.

Екзотика и/или обида

Някои руски прякори на града се отнасят до други, по-известни места по света, които случайно звучат подобно. Такива имена са склонни да използват само местните жители и само по ирония на съдбата. Барнаул, например, е известен като "Барнео" (въпреки че градът има малко общо с остров Борнео). Град Глазов в Удмуртия с гордост се нарича "Глазго" (като Глазгоу в Шотландия), село Гонджир в Пермска област става "Гондурас" (Хондурас), а Сизран в област Самара е "Сан-Фран-Сизран" (вероятно можете да се досетите). При последния случай има друг вариант - "Засран" (от руската дума "засранный", означаваща нещо много мърсно), но ние не ви съветваме да го използвате (поне не на местно ниво).

Сан-Фран-Сизран

Подобни иронични и понякога обидни прякори не са рядкост и за други градове. "През пролетта и есента Екб на шега се нарича "Грязбург" ["Дирбург"]. Ние дори поставяме такъв знак на входа на града", казва местната журналистка Юлия Шевелкина за Екатеринбург.

Някои други включват "Засратов" (Саратов, отново от "засранный") и "Краснодир" (Краснодар + дира – руска дума за "дупка"). Но шампион по брой на ироничните прякори е, разбира се, Москва. Известна е като "Нерезиновая" (от поговорката "Москва не е гума" - което означава, че градът не може да се "разтяга" завинаги, за да приеме всички), "Понаеховск" (от "понаехат" - груб глагол, описващ процеса на миграция) и "Москвабад" ("Москва" + "лошо" - често срещана наставка за градовете в Централна Азия, намекваща за големия брой мигранти от бившия СССР в Москва).

От само себе си се разбира, че тези, които не са от Москва, е по-добре да не използват такива имена - едно е да се подигравате на собствения си град, но е съвсем друго, когато външен човек го прави.

От ирония до абсурд

Някои прякори са толкова странни, че почти опровергават обяснението. Например Александра Гурянова от Самара казва, че нейният град понякога се нарича "Камапа" (английската "транскрипция" на руското име Самара). По същия принцип Иваново понякога се нарича с още по-странното "Убахобо", но е трудно да се прецени колко широко се използват такива екзотизми на практика.

Как да не обидиш местните

Опитът да парадираш с познанията си за местния жаргон в чужд град по принцип никога не е добра идея. Дори и никой да не го смята за обиден, винаги съществува риск да бъдеш разбран погрешно. Възможно е например местните жители отдавна да се спрели да използват термина в главата си."Когато пристигнах за първи път в Екатеринбург, отидох на интервю за работа в местен вестник. По време на разговора с редактора, аз многократно казвах "Йобург", докато той не ме поправи и каза: "Знаеш ли, никой вече не го нарича така, всички казват "Екат", обяснява Юлия Шевкилкина. Така че, освен ако не сте сигурни, че няма да причини за обида или объркване, по-добре използвайте официалното име.

А знаете ли защо Санкт Петербург е смятан за културна столица на Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"