ФОТОГАЛЕРИЯ: Къде в Русия добиват платина?

Уникалният планински хребет във формата на пръстен се намира в руския Далечен изток. Но няма как да попаднете тук.

Кондьор

Планинският хребет Кондьор в Хабаровския край има практически идеална пръстеновидна форма, ако се гледа отгоре. И това е единственият такъв масив в света, при това с естествен произход – тоест това не е кратер на вулкан или такъв, образуван от метеорит.

Мястото е много живописно, но не само суровият климат му пречи да стане туристическа забележителност. Има още едно важно обстоятелство. В този пръстен от голи скали и без растителност с диаметър от 8 км се намира най-голямото в света находище на платина – един от най-редките скъпоценни метали на земята. Има и други метали и минерали (Русия е на второ място в света по добив на платина след ЮАР, а най-големите находища се намират в Таймир, Урал и Кондьор).

На тези места през 1970-те започват да добиват злато, но започват редовно да намират и самородна платина във водите на р. Кондьор. Оказва се, че находището е съвсем наблизо.

Добивът на платина започва през 1984 година. През това време работниците от "Амур" (част от холдинга "Русская платина") намират в Кондьор от 1,5 до 3,5 кг самороден метал. Общо от момента на усвояването на находището са добити 100 т от ценната суровина.

Ето така изглежда добитата платина преди изпращането ѝ в завода, където ще бъде изчистена от примесите. Жълтите зрънца са "съпътстващо" злато. Освен платина тук има и други метали от платиновата група, както и неголеми примеси от желязо и титан.

Добив на самородна платина с промиващи прибори. Булдозер подава почвата на "голямо сито", където тя се смачква и отмива с водна струя. Леките маси отиват за отпадъци, а малките и тежки остават.

Освен платина тук се добиват още черен гранат, син калцит и уникалният метал кондьорит – това е сплав от мед, олово, родий, платина и иридий.

Много е сложно да се стигне дотук: най-големият град в региона – Хабаровск – се намира на 1100 км, а най-близкото населено място – на 75 км. Климатът е суров: вечен студ, тежки зими и ветрове от Охотско море.

Тук няма случайни хора, а за работниците, които идват на смяна, през 2014 г. беше построено летище "Ургалан".

Миньорите живеят в специално построено село, където освен общежития има медицински пункт, спортна зала, руска баня и столова. Тук постоянно има 800 души. Смяната на миньорите е от 3 до 6 месеца.

Разказваме ви още за едно черно злато, което обаче не е нефт: знаете ли какво са правили с черния хайвер в СССР?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"