Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"А ето тук шаман на УАЗ-ка пропадна под леда. Миналата година на 30 декември. Само на шест метра от брега. Когато така рязко пропаднеш, вратата не може да се отвори – водата оказва натиск. А не всеки успява да счупи стъклото заради шока", казва Андрей (името е променено), който гледа втренчено в пътя и държи волана с двете си ръце.
Пътуваме по леда на Байкал вече 20 минути и търсим удобно място, така че нашият нисък японски седан да може да се изкатери на брега на остров Олхон – най-големия в езерото. Вече е февруари, но официално леденият път трябва да бъде отворен едва след няколко дни. Започнали са да очертават пътя с жалони, но все още не са приключили, не пускат обикновените автомобили по леда.
Бащата на Андрей е от местните буряти, роден е и е израснал в Олхон. Самият Андрей прекарва на острова всяко лято и познава тук всичко и всеки. Затова от брега на "голямата земя" ние заобикаляме бетонни блокове и следваме асенизационния камион с голям оранжев резервоар – той е тежък и шофьорът е длъжен да знае безопасен маршрут. Във водоохраняваната зона на Байкал не е разрешено да се прави септична яма или да се изграждат водопречиствателни съоръжения, така че оранжевите камиони, които сноват напред-назад, са чести гости на леда на езерото.
И все пак ми е нервно. Често попадаме на дълги пукнатини, на които колата подскача. А от източната страна на острова пътят е напълно затворен, защото ледът е твърде тънък. По права линия от Улан Уде, столицата на Бурятия, до Олхон трябваше да изминем само 200 км. Заради тънкия лед обаче ние избрахме дългия маршрут – по южния бряг на езерото и през Иркутск – 750 км.
Може да се каже, че станах жертва на световната истерия в Инстаграм. Идеята да поема към знаменитото езеро извън сезона се загнезди в главата ми след цяла поредица ефектни кадри в снимки, публикувани от познати. И не само аз мисля така. Андрей разказва, че неговите местни приятели гидове буквално днес са откарали в северната част на Олхон тайландски блогър, който има 10 милиона последователи.
Ако си решил да видиш байкалския лед, то по-добре е да летиш до Иркутск – той е по-близо до Москва, до там има повече полети, така че цените са по-ниски. От Иркутск до пътищата-проходи към езерото в селата Сахюрта или Куркут е само 3-4 часа път с кола или автобус. Пътят е нов, живописен, край него се виждат пирамиди от огромни речни камъни, каквито човек не би могъл да помести. "Булдозеристи са строили пътя и са се забавлявали", коментира Андрей.
По-добре е да се уговориш за трансфера от брега предварително през туристическа компания или със стопаните на туристическата ти база в Олхон. Тук това е всяка втора къща. Разкошен хотелски комплекс се е прострял на самия бряг: няколко еднакви дървени къщички и полегат склон към водата. Вижда се дори цялата зона за отдих с дървени лежанки. Само че няма никакви признаци на живот, не се вижда дим. "Построили са ги в нарушение, незаконно са завзели земята. По принцип всичко вече трябваше да са съборили, но очевидно все още водят преговори с властите, а е жалко за такава красота", обяснява Андрей.
Най-после намираме ориентир – катурнат на една страна катер на брега. Оттук може безопасно да се влезе на острова. Стигаме до нашата туристическа база: малки къщички за двама-трима души, няколко електрически нагревателя вътре са надути толкова силно, че се чувстваш като в сауна. През зимата настаняването не е толкова скъпо, колкото през лятото. Стая за двама или цяла къщичка със закуска може да се намери в главното селище на острова – Хужир – при цена от 2000 до 4000 руб. (около €30-60) на ден. А за 6000 руб. (€80) вече има съвсем луксозни варианти.
В повечето случаи в цената е включена закуска, а с доплащане можеш да се споразумееш и за вечеря. Тук продуктите се купуват от големия супермаркет в центъра на Хужира, който се нарича "Добрый" ("Добър"). В него може да намериш всичко, че дори и белгийска бира, разбира се на двойна цена в сравнение с Иркутск. Има и малки хранителни магазини, които се срещат сред върволицата от магазини с названия от рода на "Вълшебни сувенири" или "Амулети от Байкал".
На следващия ден сутринта се насочваме към основното ястие в зимното байкалско меню – леда. В това пътешествие седанът няма да ни свърши работа и ние се прекачваме в "Собол", скъсен миниван на приятеля на Андрей, Игор, който работи като местен гид. "Собол"-ите тук са най-разпространеният зимен транспорт. Те са високи, побират до шест души, комфортни са, топли и евтини (средната цена на двудневна обиколка с група е 1000 руб. (€14) на калпак).
И започва вълшебството. Ние пътуваме от един байкалски остров към друг, подхождаме към носове и се губим сред разнообразието на сокуй - разновидност на байкалския лед, който представлява ледени нагънати пелерини, които покриват подножията на байкалските скали. Заледени пръски, вълни, почти падналите капки, които са прозрачни, блестящи и млечно бели. Ние сме попаднали на изложба на всички видове лед в света.
Ето на нос "Тримата братя" ("Три брата") над нас са надвиснали гроздове ледени стрели. А на скалата "Спящия лъв" ("Спящий лев") виждаме истински леден трон с равна площадка. Идеално гладката повърхност на езерото, разчертана от дълбоки пукнатини, изведнъж се сменя с цяло поле от късове лед, издигнали се под различни ъгли.
Тази година почти няма равен прозрачен лед. Паднаха обилни снеговалежи и вятърът не е успял да издуха всичко. Затова се налага да търсим участъците със застинали мехурчета метан и огледало, което не е заснежено. На помощ идват китайски туристи. В далечината виждаме разноцветен дим от факли. След като се приближаваме, попадаме на фотосесия за Инстаграм: китайки, които са метнали кожените палта настрани, се показват в разголени вечерни рокли на прозрачния лед. Около тях тича асистент със същите факли, разчертавайки въздуха с дима в цвета на тоалетите. Фотографът е махнал големия обектив и снима на серии.
Такава шумотевица е по-скоро изключение, защото през зимата тук има малко хора. В повечето случаи на зимния Байкал ти се оказваш сам с леда, снега, пещерите, скалите и тишината.
В крайна сметка пътуването "за съдържание" се превръща в приключение, което се запечатва в паметта не само с картини, но и с ново усещане за самия теб. Учиш се да се радваш на нещата, които в обикновения живот причиняват дискомфорт: студен лед, студ, силен вятър, който си играе със снега.
Най-якото нещо е да излезеш на леда късно вечерта. Да отидеш или да отпътуваш по-далече, така че редките светлини на Хужир да не те разсейват от звездния взрив над главата ти. Да притаиш дъх. И да слушаш.
След известно време непременно ще се разнесе далечно, глухо, на границата на съзнанието, но отчетливо почукване. При този звук, в живота трябва да се случва нещо важно и фундаментално. Така се движи байкалският лед.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си