Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Сграда на градската администрация, Ростов на Дон.
Legion Media
Тази сграда е домакин на Градската дума, а днес тук се помещава кметството. Създадена е по проект на Александър Померанцев, известен руски архитект, проектирал катедралата "Александър Невски" в София, построена от 1897 до 1899 година.
Сградата е в стил Боз-ар, архитектурен стил, който смесва принципите на френския неокласицизъм с готически и ренесансови елементи. Тя е повредена при пожар през 1922 г., а след това и през Втората световна война. Възстановено след войната, кметството до ден днешен остава една от най-красивите сгради в Ростов на Дон.
Тази великолепна жилищна къща е построена през 1899 г. като подарък за любовница на богат човек. Основната особеност на сградата е белведерът, украсен с миниатюрен купол. Фасадата е поразителна, декорирана със скулптури и масивен балкон.
Първоначалният собственик губи сградата, тъй като тя е национализирана след Революцията през 1917 година. Оттогава през годините тук се помещават шивашка школа, прокуратура и архив.
Сградата преминава през основна реконструкция през 2001 г., оттогава тук има банков офис. Тя също има статут на обект на културното наследство с регионално значение.
Следващата жилищна сграда в нашия списък е построена през 1914 г. за милионера Николай Парамонов, който току-що е амнистиран от тригодишен затвор, за който е осъден за "неуважение към властите и призоваване към сваляне на държавната система" в царска Русия.
Безкомпромисният милионер живее тук със съпругата и децата си, докато сградата не е реквизирана от болшевиките, които Парамонов подкрепя само няколко години по-рано.
Пожар нанася щети на сградата през 1918 г., но тя е реконструирана през 1923 г., няколко години след като той бяга от страната, за да се засели в Германия. През 30-те години на миналия век сградата е превърната в местен музей, а по-късно - в библиотека.
Построена през 1915 г., първоначално е предназначена за заместник на много по-малка сграда, където има офис на Държавната банка на Руската империя.
Подобно на много други забележителни сгради в града, и тази е национализирана от съветския режим след Революцията. Сградата претърпява последната си реконструкция през 1994 г., по време на която са възстановени оригиналната хералдическа композиция и знакът на държавния банков офис.
Днес историческата сграда е домакин на ростовския клон на Централната банка на Русия. Тя също има статут на обект на културното наследство с регионално значение.
Местен архитект проектира тази сграда, като строителството е завършено през 1893 година. Първият собственик е британският поданик Иван Мартин и семейството му. Неговият необичаен архитектурен стил комбинира руски и немски влияния: двуетажната сграда има и малка кула.
През 1920-те години сградата е национализирана и превърната в комунални апартаменти. След това, през 2007 г., тя е дадена за музеен комплекс, посветен на живота и делото на писателя Михаил Шолохов.
Тази сграда е построена в края на XIX в. и има необичайна история на собственост. През 1898 г. принадлежи на железопътна компания, която я обещава като бонус на онзи адвокат, който ѝ помогне да спечели съдебно заседание, свързано с бизнеса ѝ.
Ростовският адвокат Аполон Петров се заема и помага на компанията да спечели делото. В резултат на това той не само получава позицията на правен консултант на мениджмънта на компанията, но и става пълноправен собственик на тази великолепна и луксозна жилищна сграда, в която живее със съпругата и децата си.
След Революцията Петров се преселва във Франция, докато имението му е национализирано. През 1959 г. сградата е предадена на Регионалния музей на изобразителните изкуства в Ростов.
През 1898 г. Николай Токарев, богат търговец от Ростов, използва средствата си, за да открие училище, в което учениците се учат на икономика на домакинството и готварство. Две години по-късно, през 1901 г., търговецът спонсорира изграждането на двуетажна сграда, която да бъде домакин на неговото училище. Когато е завършена, Токарев подарява сградата на града.
По съветско време тук се помещава столова, но през 1990-те е приватизирана. През 2009 г. сградата е придобита от ресторантьорския бизнес. Новите собственици променят първоначалния червеникав цвят на стените в сив.
По време на строежа си през 1935 г. тази сграда е перла на конструктивисткия архитектурен стил в СССР, който има за цел да отрази съвременното индустриално общество, като отхвърля декоративната стилизация и примамва към индустриалния прогрес.
По-специално, архитектите на Ростовския драматичен театър "Максим Горки" черпят вдъхновение от индустриалния бум в СССР и проектират сградата така, че да прилича на гигантски трактор с гъсенични вериги.
Легендата гласи, че Самуил Фьодоров, богат ростовски търговец, поръчва този манастир за дъщеря си, която иска да стане монахиня. Манастирът е завършен и осветен през 1908 година.
Местните жители вярват също, че последният цар - Николай II - и синът му Алексей посещават манастира, когато минават покрай Ростов. По време на Първата световна война манастирът приютява сиропиталище за момичета от Полша.
Съветските власти затварят метоха през 1929 година. И все пак, през 1991 г., след разпадането на СССР, женският манастир е отново отворен.
Тази арменска църква от XVIII в. е известна още като църква "Свети кръст". Построена между 1786 и 1792 г., тя често е сочена за най-старата сграда в града, оцеляла до днес.
Сега това е едно от най-популярните места в Ростов на Дон за Богоявленското къпане на жителите на града.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си