Опознайте с нас историческите квартали на Перм

Перм, август 1999 година. Сградата на Асамблеята на благородството, ул. "Сибир" 20

Перм, август 1999 година. Сградата на Асамблеята на благородството, ул. "Сибир" 20

Уилям Брумфийлд
Архитектурният експерт и историк Уилям Брумфийлд прави фотографска екскурзия из миналото на този голям град в северен Урал.

Град Перм, главен индустриален и административен център, разположен на европейската страна в северния Урал, се простира на километри по високия източен бряг на река Кама. Това е дестинация, която прадставлява особен интерес за руския фотограф и химик Сергей Прокудин-Горски, който посещава града при първото си пътуване до Уралските планини през 1909 година.

Прокудин-Горски заснема цяла серия от крайбрежни гледки на току-що завършения масивен железопътен мост над Кама. Той също взима камерата и статива си на хълмовете на изток от града, където снима панорамни гледки към централния квартал, даващи усещане за градските квартали на Перм. Първото ми посещение в Пермския регион се случи 9 десетилетия след Прокудин-Горски през лятото на 1999 година. Следващите ми пътувания през 2014 и 2017 г. разкриха пред мен град, белязан от масивни нови строежи.

Панорамна гледка. Отдясно: Манастирска улица с Преображенска катедрала; Търговска (сега Съветска) улица с църква

Името "Перм" е документирано още в хрониката от XII век "Повест за изминалите години" и очевидно произлиза от фино-угорските думи pera ma, което означава "далечна земя". В средновековния период "Перм" обозначава територия в Северен Урал, контролирана от икономическата мощ на Новгород, чиито ловци и търговци трупат богатство от ценни кожи. До XVII век голяма част от областта принадлежи на огромните владения на Строганов в Северен Урал.

Основан с индустриални цели

Селището Перм възниква в началото на XVIII век като част от стремежа на Петър Велики за експлоатация на рудни находища в Уралските планини. Тези сурови материали са стабилни източници на основни индустриални метали, необходими преди всичко за армията.

Водеща сила в развитието на тази област е Василий Татищев (1686-1750), един от ранните професионални историци на Русия. Учен с дар за практическа дейност, Татищев се възхищава на Петър Велики и е влиятелен защитник на централната роля на автократа и държавата в руската история.

През 1720-те години Татищев създава селища в рудни, плавителни и металообработващи заводи из целия Урал, включително и в Екатеринбург. През 1720 г. той избира село Егошиха от XVII век, разположено близо до малката река Егошиха, приток на Кама. Потокът почти не се вижда в дефилето на преден план на богатите панорами на Прокудин-Горски.

Строителството започва в основната фабрика на Егошиха на 4 май 1723 г., което се счита за датата на основаване на Перм. Името "Перм" обаче е официално прието едва през 1781 г. след заповед на Екатерина Велика, която превръща фабричното селище в административен център на Урал.

Поради благоприятното си разположение в басейна на река Волга, Перм през XIX век се превръща в транспортен център за сол и други минерали, както и метални руди и продукти на метални фабрики в западните Уралски планини. През 1846 г. на Кама се появява редовна служба с параход.

Разширяване и развитие

Голяма част от Перм изгаря по време на пожар през 1842 г., но градът бързо се възстановява. През 1863 г. Перм е включен в основната сибирска магистрала, а през 1878 г. е завършено строителството на първата фаза на Уралската железница от Перм до Екатеринбург. То е част от бума на железопътните строежи, който приключва в началото на XX век със завършването на Трансибирската железница.

Разширяването на Перм в края на XX век е отразено в очерките на Прокудин-Горски за централния град с бълващите му комини. Въпреки значителните промени през века след посещението на Прокудин-Горски, няколко от сградите, заснети в неговите фотографии, остават същите.

Исторически архив в изображения

Перм. Център: Камбанария и църква

Най-детайлната снимка е панорамната гледка, заснета на запад от градските хълмове, разположени на изток от централната част на града. Най-вдясно е Манастирската улица с главната ѝ забележителност - Преображенската катедрала, изникваща зад завесата от индустриален дим. Тази улица свързва поредица от паметници.

Следващата улица вляво е Търговска (сега Съветска) улица. Нейната основна забележителност (с изключение на пушещите комини) са камбанарията и куполите на църквата "Св. Николай", построена през 1895-99 г. в чест на брака на Николай (който скоро ще стане император) и Александра през 1894 година. Църквата е залепена към женската Мариинска гимназия.

Църква

С идването на съветската власт камбанарията и куполите на "Св. Николай" са съборени, а цялата сграда е преустроена за използване от Земеделската академия (сега университет). Моите снимки от 1999 г. разкриват, че по-голямата част от основната структура от червена тухла е оцеляла.

Слабо видима отвъд е червената тухлена кула на централната пермска пожарна станция. Завършена през 1883 г., кулата и заобикалящото я депо все още изпълняват първоначалната си функция, както показва моята снимка от 1999 година.

Централна пожарна станция и наблюдателна кула. Август 1999 г.

В центъра на снимката на Прокудин-Горски е булевардът, чиито сегменти са наречени улица "Велико благородство" и улица "Петър-Павел", като последната носи името на катедралата "Св. Петър и Павел", чиято камбанария е в десния ъгъл на снимката. Построена през 1757-64 г., това е най-старата оцеляла тухлена църква в Перм. Добавих и моята черно-бяла снимка на катедралата (камбанарията ѝ, разрушена в съветския период, все още не е реставрирана). Преименуван на "Комунистическа улица" през съветския период, целият булевард сега се нарича улица "Петър-Павел".

Катедралата

Вляво от панорамата на Прокудин-Горски е улица "Застъпничестно" (сега улица "Ленин"). В далечината се виждат камбанарията и куполът на църквата "Рождество Богородично" (ул. "Ленин" 48), построена с дарения на търговци в целия период от 1787 до 1816 година.

Перм. Вляво: Църквата

Тази втора тухлена църква в Перм бива затворена през 1928 г., камбанарията и куполите ѝ са съборени, а конструкцията е преустроена в студентско общежитие. Моята снимка от 2014 г. показва реставрираната в края на годината църква, само че без камбанарията.   

Църквата

Най-отляво два малки зелени купола обозначават църквата "Света Мария Магдалина" (ул. "Ленин" 11), построена в неокласически стил през 1889-92 г. като част от голямо сиропиталище. Прокудин-Горски заснема две близки гледки, които са особено ценни с оглед на последващата история на сградата. През 30-те години на миналия век куполът и камбанарията са съборени и е добавен трети етаж, както се вижда от моята снимка от 1999 година. Сега сградата служи като Институт по екология и генетика.

Църквата
Бившата църква

Разкрития за отминало великолепие

Малко по-надолу в същия блок се намира разкошното имение на Грибушин, скрито от дърветата на снимката на Прокудин-Горски. Първоначално построена през 1895-97 г., къщата е възстановена през 1905 г. в пищен бароков стил за търговеца Сергей Грибушин. Споменавано в романа на Борис Пастернак "Доктор Живаго" като "къщата със статуи" (в град "Юрятин"), сега имението служи като щаб на отдела на Руската академия на науките в Урал.  

Имение
Имение

Ако Прокудин-Горски и неговите помощници се бяха поразходили с обемистата си камера на разстояние само още 3 блока – до кръстовището на улиците "Сибир" и "Възнесение" (сега "Луначарски"), те щяха да запечатат на снимка още 2 културни паметника. От едната страна е елегантната неокласическа сграда на Асамблеята на благородството, построена от Иван Свиязев през 1832-37 година.  

Перм, август 1999 година. Асамблея на благородството, ул.

От другата страна на улица "Сибир" е къщата, построена през 1852 г. и придобита през 1862 г. от Павел Дягилев, дядо на прочутия импресарио Серж Дягилев, прекарал голяма част от детството си там.

Къщата на Дягилев (ул.

Снимките на Прокудин-Горски на предреволюционен Перм предават безценно усещане за провинциален руски град, с неговата смесица от традиционна архитектура и бърза индустриална експанзия. Тези богати на детайли гледки към кварталите на града са се превърнали в уникален архив на историческа и обществена среда, която избледнява с всяка изминала година.

В началото на XX век руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 г. той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии с помощта на този процес, включващ 3 експозиции върху стъклена пластинка. През август 1918 г. той напуска Русия и се преселва във Франция, където го очаква голяма част от колекцията му от стъклени негативи, както и 13 албума контактни разпечатки. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI век Библиотеката дигитализира колекцията на Прокудин-Горски и предоставя свободен достъп към нея на световната общественост. Сега няколко руски уебсайта имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първия експонат на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. През периода на работата му в Русия, започващ през 1970 г., Брумфийлд снима повечето от посещаваните от Прокудин-Горски места. Неговата поредица от статии съпоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"