Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Легендарният основател на Москва княз Юрий Дългоръки е увековечен в бронз през 1947 година по случай 800-годишнината на града. Скулпторът Сергей Орлов представя с него много подробно събирателния образ на руския воин-богатир с шлем и доспехи, макар да няма запазено изображение на Дългоръки. С това е свързана московската легенда, че при откриването на паметника някой от тълпата извикал: "Прилича си!", а според друга версия той казал на високо: "Не си прилича!". Мнозина съзират сходство между Дългоръки и централната фигура в знаменитата картина на Виктор Васнецов "Богатири".
Паметникът е поставен на Съветския, а сега Тверския площад, вместо паметника на Съветската конституция, който през 1919 г. е издигнат тук. Известен факт е, че съветската власт ревностно се бори срещу монументалното и с всяко друго наследство на Руската империя. Сталин пък лично е искал неговото управление да се асоциира с древните герои на Рус - Юрий Дългоръки, Александър Невски, Иван Грозни. За Иван Грозни той дори поръчва на Сергей Айзенщайн да заснеме патриотични филми. А пък предани партийни работници, след смъртта на Сталин, се възмущават от присъствие в самия център на Москва на класово чуждия елемент, който по никакъв начин не е свързан с комунизма.
Има и пикантни истории за коня. На предварителния оглед на Сталин му се сторило, че това е кобила и посъветвал да ѝ се добави мъжество, а след това генералният секретар Никита Хрушчов пък се възмущавал, че тези атрибути на мъжеството на коня са прекалено големи и ги махнали напълно...
Георгий Жуков е герой на СССР и един от маршалите, извоювали победа на страната по време на Втората световна война. Той приема първия легендарен парад на Победата на 24 юни 1945 година. Снимки именно от този парад стават вдъхновение за паметника на Жуков, издигнат през 1995 г. по случай 50-ата годишнина от Победата.
Властите заделят огромната сума от $3,2 милиона, но гражданите не харесват работата на скулптора Вячеслав Кликов и архитекта Юри Григориев. Основните критики са заради коня, който според упреците не е пропорционален на ездача, а и позата му е неестествена. Освен това лицето на Жуков има слабо документално сходство. Самият скулптор се жалва от месторазположението на паметника, защото върху него пада сянката на Историческия музей.
Първоначално се е планирало статуята да краси Червения площад, но комитетът на ЮНЕСКО опазва културното наследство от тази стъпка. Така че Жуков остава на входа на Червения площад - около Историческия музей, на Манежния площад.
Вероятно най-недолюбваният от московчани паметник струва на местното правителство $16,5 милиона. Конструкцията, която е висока почти 100 метра, е изпълнена от Зураб Церетели през 1997 г. по поръчка на московското правителство по случай "300-ата годишнина на руския флот". 18-метровият Петър I стои изправен на кораб, който пък е поставен на пиедестал. За паметника е направен специален насип на стрелата на Москва река край остров Балчуг.
Жителите на столицата са възмутени най-вече от гигантските размери на композицията, която силно се откроява на ландшафта на историческия център. Против паметника се провеждат дори митинги под наслов "Вас ви нямаше тук", а активисти събират подписи за събарянето на паметника. С идването на новия кмет се повдига въпросът статуята да бъде пренеса и дори предлагат на Санкт Петербург да приеме Петър, но северната столица отказва.
Критика предизвиква и фактът, че скулптурата на Петър твърде много напомня на друга работа на Церетели – паметника на Колумб, която според слухове той е искал да продаде в САЩ, но американците му отказват и в крайна сметка статуята украсява Пуерто Рико.
Една от последните новости на столицата е монументална 17,5 метрова статуя на човека, който е покръстил Рус. Това е княз Владимир, който живее през X век. Работата на скулптора Салават Шчербаков е поставена край Кремъл на 4 ноември 2016 година, в Деня на народното единство. Първоначално паметникът е трябвало да бъде на Врабешките хълмове, но тази идея предизвиква вълна на обществено негодувание, защото скулптурата щяла да наруши изгледа от площадката за наблюдение. Появява се и друга причина за отказ от това място – Врабешките хълмове са специална защитена природна територия, а освен това на високия бряг на река Москва има и голяма вероятност от свлачища.
Избрано е ново място чрез гласуване в мрежата и това е Боровицкият площад край самия Кремъл. Тук обаче недоволството на гражданите е предизвикано и от това, че статуята нарушава неговия историческо-архитектурен ансамбъл. Освен това самият герой на паметника предизвиква разпалена дискусия.
Първо, името Владимир веднага се асоциира с Владимир Путин и с, видите ли, личното му желание да се направи исторически паралел, нещо което говорителят на президента опроверга. Второ, московчани са смутени от общата тенденция на засилване на влиянието на Руската православна църква, чиито представители участват в журито на конкурса за проект на паметника. Освен това според тях е неубедителен и поводът този паметник да бъде издигнат по случай 1000 години от смъртта на княза, който покръства Рус.
Още един повод за критиките е свързан с факта, че на Владимир мястото му не е в Москва, защото когато градът е основан през 1147 година, князът вече е починал. А в Киев, където Владимир е управлявал, вече има негов 20-метров паметник.
След Владимир скулпторът Салават Шчербаков прави паметник и на създателя на знаменития автомат АК-47, който и до ден-днешен е на въоръжение в над 50 страни.
Паметникът е поставен в центъра на Москва – на пресечката Оръжейна и на фона на "Оръжейния" комплекс - здание, подражаващо на сталинските небостъргачи. Двуметровата фигура на Калашников с неговия автомат в ръка се извисява на петметров постамент. В подножието му се е притаила фигурата на Архангел Михаил, който с копие убива дракона, макар че тази роля обикновено изпълнява Георги Победоносец, а и пак той е изобразен на герба на Москва. Постаментът е украсен от чертежи и проекти на Калашников, а също и има негов цитат "Създадох средство за защита на своето Отечество".
Остра критика предизвиква самият факт, че се издига паметник на създател на средство за убийство, което е отнело живота на милиони хора. Мнозина граждани задават въпроса: ако това е паметник на човек, защо в ръката си трябва да държи автомат. И обратното, ако паметникът е на автомата, то защо е изобразен неговият създател.
Самата естетика на скулптурата обаче предизвиква като че ли най-силно недоволство сред московчани. В социалните мрежи я наричат направо "уродливост". А галеристът Марат Гелман, който активно критикува и паметника на Петър I, нарече тази композиция "архаична" и "пошла".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си