Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това е може би най-известната дупка в Русия. Не единствената и не най-голямата кариера веднъж изплаши потребителите на Reddit и предизвика хиляди обезпокоени коментари като: "Харесвам летището, което свършва в мината. Малко да излезеш извън пистата? Да, това ще е краят на твоята ваканция".
Град Мирни наистина стои на ръба на гигантска кариера, която разпалва въображението. Намира се в най-големия и пуст регион на страната - в Якутия, където една пета от цялата територия на Русия е дом на малко под един милион души. 35 000 живеят на това спокойно място и са тук главно по една причина - диаманти. Всъщност заради тях се появява градът.
Кариерата "Мир" е едно от най-богатите находища на диаманти в света. 525 м дълбочина, 1,2 км в диаметър. Тази изкуствена бездна е невероятна.
Казват, че за откриването на диамантите тук помага лисица. Тя изкопава дупка под дърво, чиито корени са открити от свлачище. През юни 1955 г. геолози, търсещи там кимберлит, забелязват характерния отенък на изкопаната от лисица земя. Пробите показват, че има кимберлит.
През същата година възниква селище, няколко години по-късно получава статут на град. Тук пристигат техника и хора през почти 3000 км труднопроходими пътища. През първите 10-12 години населението на Мирни се увеличава четирикратно. Нужни са почти 50 години да се изкопае дупка с такъв размер. От 1957 г. до началото на 2000-те години оттук са извлечени диаманти на стойност 17 млрд. долара. Пътят на камиона с товарите от дъното до повърхността следва по спирала с дължина 8 км.
Кариерата принадлежи на компанията за добив на диаманти "Алроса" (през 2018 г. тя има около 26% от световното производство). Мирни е класически моноград, по-голямата част от жителите на който по някакъв начин са свързани с добива на диаманти. Но "диамантената столица" на Русия не изглежда като богат и проспериращ град. Животът там, според местните, не е лесен. Особено след като мината е консервирана.
Това се случва през 2017 г. след трагедията. Водата, натрупана на дъното на гигантска яма, изведнъж се излива в мината към хората. По това време вече се работи в подземна мина, тъй като откритият рудник вече не е подходящ, той е достигнал максималния си размер. Тогава мината има 151 души. Повечето от миньорите са евакуирани, но осем души така и не са открити.
Първото нещо, което ви хваща окото, когато попаднете в Мирни, е колко близо е градът до кариерата. Особено добри снимки показват, че жилищните сгради са точно в подножието му. Но хората не се боят особено от свлачището и факта, че един ден целият град ще бъде "засмукан" в тази дупка. "Животът до кариерата не е толкова труден, снимката просто е направена от добър ракурс", казват нейните жители.
В интернет има широко разпространен слух, че въздушните потоци в "Мир" непрекъснато засмукват хеликоптери. "Смея да отбележа, че това не е вярно", казва Анна, тя живее в Мирни от 20 години. Хеликоптерите и самолетите всъщност не летят над тази бездна, но все още никой не е засмукан от завихрени въздушни течения. Освен това летището започва почти веднага при мината. Въобще тук всичко е много близо - можете да стигнете от града до кариерата за 10 минути пеша по черен път.
"Кариерата ще бъде отдясно на вас", непременно ще обяви пилотът, знаейки, че това е основната и почти единствената атракция в града. Редовни и директни полети летят оттук до Москва, Санкт Петербург и няколко други големи града на Русия. Дори въпреки факта, че в Мирни туристите са голяма рядкост.
Много хора идват тук, за да работят на ротационен принцип, както е обичайно за условията на Далечния север, където температурата през зимата пада до минус 55-60 градуса. Повечето къщи в Мирни са на колони. Една обикновена сграда върху фундамент би загряла вечната замръзналост, а къщите ще потънат и ще се разпаднат. Тук, както и в други северни градове, фасадите на къщите са боядисани в ярък цвят - заради депресията от дългата зима.
"През лятото в Мирни има истински бели нощи. Но през зимата се стъмва много рано - в 16 часа. И на сутринта слънцето изгрява не по-рано от 11 часа. И това е донякъде депресиращо", казва местната жителка Александра.
Дори стълбищата са приспособени към студа и дългата зима. Във всяко обществено учреждение, било то клиника или храм, стълбите са покрити с якутски килим.
"Защо? Тъй като всички стълби са облицовани с хлъзгави плочки, които обикновено се използват в интериора. Трябва килим отгоре, за да не се осакатят хората. По някаква причина е невъзможно да се направи както трябва и просто да се нанесе нехлъзгащо се покритие", обяснява блогърът Иля Варламов, който посещава Мирни. Всъщност проблемът с хлъзгавите плочки през зимата е често срещан в други руски градове; решава се чрез поръсване с пясък, сол или реактиви. В Мирни обаче решението са килимите.
Градът разполага с два кинотеатъра, басейни, стадион, театър, ботаническа градина, няколко ресторанта, наргиле бар и единствения хотел "Азимут" в града със стаи на цена от 8000-10 000 рубли ($ 104-130) на вечер, което приблизително се равнява на разходите за нощувка в комфортни московски хотели. По улиците се разхождат любители на лендроувъри и лендкруизери.
"Разходите за храна са два пъти повече, отколкото на континента (както в Далечния север наричат всичко на запад от Уралските планини). Това се дължи на факта, че Мирни се намира на недостъпно място, където всички продукти се носят от Новосибирск, Красноярск, Иркутск по зимен път през Уст-Кут или през лятото през Якутск, разбира се, по този убит неасфалтиран път", казват те в местни форуми.
Местните се утешават с факта, че градът като цяло е "зелен, с добра екология", заплатите, ако работите за "Алроса", са достатъчни да живеете, тук е спокойно и почти няма престъпления и, разбира се, в земята има сюрреалистична дупка. "Почти като Гранд каньон". Единственото неудобство е миризмата на сероводород, която понякога покрива града.
След консервацията на мината дълго време за нея няма планове. В мрежата дори се появява проект на еко град под купол със затворена екосфера за 100 000 души - разбира се, в самата кариера. Той е разработен от руското архитектурно бюро "АБ Элис".
В Якутия обаче това никога не се обсъжда сериозно и изглежда по-скоро като PR. Най-вероятно бъдещето на "Мир" е много по-прозаично.
През януари 2020 г. стана ясно, че мината все още има шанс да се съживи: "Алроса"започва геоложки проучвания. Това ще струва на компанията 2 млрд. рубли и ще отговори на въпроса - изгодно ли е да се възстанови производството тук.
"Ако проучването потвърди икономическата целесъобразност и безопасността на продължаването на добива в 'Мир', работата по възстановяването на мината ще започне през 2024 г. и ще продължи 6-8 години", пише вестник "Ведомости".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си