Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За първи път огромна дупка в сибирската тундра откриват през 2013 година. Хората обясняват загадъчния обект като резултат от военни изпитания, с падане от метеорит или дори с приземяване на извънземни. Скоро такива дупки започват да се появяват из цял Сибир. Е да, учените развенчаха всички тези митове: кратерите са образувани от взривове на метан, който запълва естествени кухини под повърхността на земята заради топенето на вечните ледове. До взривове се стига поради случайни искри от триенето на скали.
Проблемът е, че учените до момента не могат да предскажат къде ще се образува поредната дупка в земята. Териториите, на които до момента са се появявали такива, са предимно необитаеми, но на теория някои селища също не са застраховани от подобни "изненади".
Малкото природно чудо може да се срещне на Байкалското езеро, най-дълбокото на планетата. Зимата то се покрива с дебел слой лед, а вятърът откъм брега изнася камъните на леда. Денем под слънчевите лъчи те се нагряват и разтапят леда под себе си. Разтопената вода по краищата се разнася настрани от вятъра, а същия този вятър и свойството на водата да разширява обема си при кристализация помагат за образуването на пиедестал под камъните. Така се получава и явлението, което наричат "байкалски дзен".
Но с това не свършват байкалските чудеса. Например учените от различни страни си блъскат главите откъде се получават ледените пръстени на Байкал през зимата – и изпращат там експедиция. Резултатите бяха обявени през 2020 година. Оказва се, че не става въпрос за метанови взривове, както допускат по-рано, а за топли водни завихряния под водата (те са с 1-2 градуса по-топли от околната среда).
За първи път забелязват пръстените през 1969 година. Веднъж на Байкал регистрират най-големия в света – с 4 км диаметър.
Вертикалните светлинни стълбове в нощното небе изглеждат като сцена от филм за атака на НЛО, с разликата че тук всичко е реално. Причината е доста рядко явление – бързо понижаване на температурата. Ледът във въздуха замръзва, когато настъпи рязко застудяване (с 10-20 градуса): влагата от атмосферата замръзва и се спуска към земята във вида на кристали. В същия този момент ледените кристалчета отразяват светлината на лампите, прожекторите и други ярки източници на светлина от земята, поради което и възниква красив светлинен стълб.
Гъстият слой мънички ледени кристали на повърхността на водата се нарича "ледена сланина". Макар да прилича повече на атмосферни завихряния или на картина от Ван Гог. Такива ледени образувания се появяват, когато водоемът започне да замръзва неравномерно. "Сланината" е един от етапите на замръзване на водата.
После цялата тази красота най-често се превръща в обикновена ледена покривка.
Но има и случаи, когато ледената сланина се превръща в балони – ако водата има достатъчно силни вълни и сланината се превръща в парчета. Някога това може да се види във Финския залив, който тогава наричат "балтийска супа топчета".
Така наричат полярните стратосферни облаци поради яркото им осветяване, което напомня на седеф. На практика тези облаци се състоят от лед и явлението е по-рядко от северното сияние. Образуват се при температура по-ниска от точката на замръзване – обикновено това е около -85°C в стратосферата.
Още една необичайна ледена форма, която напомня сноп коса. Расте само по дървета и по-специално на старите и гниещи възли от твърда дървесина. Така че явлението може да се наблюдава при разходка из широколистните руски гори.
"Косите" растат през нощта и изчезват при появата на слънчевите лъчи. Ледените кристали се образуват при минусова температура, а в сребристи влакна ги превръща гъбата Exidiopsis effusa. Все още е загадка как именно става това, но съдейки по всичко, става дума за специално вещество – "инхибитор на рекристализацията". Такива коси могат да пораснат до 20 см, а на дебелина не са по-големи от тези на човешкия косъм.
Това явление е резултат от съвместната работа на вятъра и гравитацията, а не детска игра със снега. Силният вятър "търкулва" парче сняг по склона, което започва да се търкаля надолу и да се "облепва" по този чуден начин.
Това е рядкосрещано метеорологично явление, тъй като изисква съвпадане на всички условия. Влажен и ронлив сняг, наклонена повърхност, сила на вятъра, която може да мести рулата, но да не ги разрушава, и температура на въздуха малко над нулата. Тези рула могат да достигнат размер от няколко метра! Например тези, които виждате, са образувани в московския парк "Нескучна градина".
Торосите изглеждат като грамадни разбити стъкла. Ледените парчета стоят почти вертикално и могат да достигат височина до 20 метра! Те се образуват, когато ледената покривка се смачква под налягане и се напуква. Това е типично явление за Северния ледовит океан, но може да се срещне още както на Байкалското езеро, така и на р. Нева в Санкт Петербург.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
