Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Якутия е най-големият регион на Русия. По размер превъзхожда една Франция петкратно. Разстоянията между градовете и селата тук достигат 1500-2000 км. Тук се намира и най-студеното място в света, където през юни може да завали сняг, а зимата термометърът пада под -50°C. За якутските студове и свирепите комари се носят легенди. За да се доберете до Якутия от Москва, ще трябва да преодолеете над 8000 километра!
"Турист, свикнал с комфорта и уюта, едва ли ще дойде тук. В Якутия идват заради екзотиката", твърди Алексей Василиев, самоук фотограф, роден в Якутск. През 2016 г. той става финалист на международния LensCulture Street Photography, оттогава снимките му са публикувани от National Geographic и много руски издания. За него казват, че е "влязъл в историята на Якутия".
Василиев снима Якутия в продължение на няколко последователни години в различни периоди от годината – с обледенените ѝ покрайнини, яркоосветените лавки сред мрачни панелки, жените в национални костюми, децата и юношите на непригледните детски площадки – с две думи, чистата якутска реалност.
Като говори за Якутия, Василиев често повтаря, че за да стане едно място туристическо, трябва да минат 20 години. А засега именно труднодостъпността и екстремното привличат малкото пътешественици, които все пак рискуват да отидат да вкусят от местния колорит.
"Най-често хората идват тук не в най-големите студове, които са през декември-януари, а през март, когато температурата се задържа на около -30°C. За тях това все пак си е студено, а за нас е почти пролет. Боя се от това, че някой ден ще престанем да се славим като най-студеното място на света", твърди той.
Миналата година в Якутия идват туристи, учени и еколози от цяла Русия. Сибир и Якутия бяха връхлетени от аномални горещини, горски пожари и нашествие на големи гъсеници от копринени буби. Учените твърдят, че тук се затопля два пъти и половина по-бързо от средното за планетата.
Василиев снима родината си "ненапудрена". Уверен е, че да снимаш обикновения човек не е толкова сложно.
Якутите не са най-емоционалните хора, но не можеш да им отречеш ревностната защита на националната им идентичност. В това сред коренните народи на Русия те държат уверено лидерство. "Не знаеш якутски език? Какъв якут си ти!", и всичко в този дух. Якутите дори имат своя Нова година, която се отбелязва лятото и се нарича Ысыах. Вместо шампанско пият кумис, вместо елхи имат свещен стълб сэргэ. В съветско време той е забранен, а днес всички само чакат да облекат националните якутски рокли.
Или например якутското кино – в местните кина то е по-разпространено от всяко друго и прожектират филмите с руски субтитри. Василиев има фотопроект, посветен на този феномен – "Сахавуд". Той провежда 9 месеца на снимачните площадки и преди всяка нова локация снимачните екипи го "хранят" със земя или огън за късмет. Якутите изповядват тенгрианство. С други думи, те са езичници.
"У нас тук имаме своя атмосфера и я ценим. Струва ми се, защото се чувстваме беззащитни – пред "големия" свят, сред природата, и ни трябва да се осланяме на нещо, за да се чувстваме силни. А на какво? На нашата култура, традиции, същото това кино – чрез филмите познаваме себе си, защото филмите отразяват якутските образи и идеи".
Още преди пандемията той започва работа като куриер, за да припечелва допълнително – снима само проекти и то не всеки ден. И открива, че якутската самобитност е дори във входовете на многоетажните блокове, които жителите са започнали да преустройват като апартаменти. Във входовете окачат килими, слагат саксии с цветя, меки стари кресла.
"Понякога такива експонати срещам! Не вход, а детска градина – стените са украсени с детски рисунки, има рафтове с книги, дивани разни. Изглежда много мило и започна съвсем наскоро. Невинаги е било така, винаги е било мазало. А сега у хората се заражда някакво самосъзнание, гражданска позиция. Вече им е важно да им е уютно не само в апартамента, ами и извън него".
Той твърди, че снима Якутия, защото е удобно, тя винаги е "под ръка" и може да продължава да снима проектите си неограничено време. Но за този период не е успял дори да я обиколи – Якутия е твърде голяма, а северните ѝ части са истински рай за фотографа. Впрочем следващия път, като тръгне нанякъде, ще е именно натам.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си