ФОТОГАЛЕРИЯ: "Най-приказните" къщи в стара Москва

Ludvig14 (CC BY-SA 4.0)
Украсени с ажурни издадени балкони, ярки резбовани орнаменти и мозайки на фасадите, тези московски имения, които приличат на домове с типичните тереми, са описани в руските народни приказки. 

В края на XIX – началото на XX в. в Русия възниква модата на руската старина. Руските художници и архитекти започват да възприемат древноруските икони древноруската архитектура като уникални и художествено ценни произведения. Те не просто използват древноруските образи и елементи в своето творчество, но и ги осмислят по новому.

Така именно древноруското изкуство оказва най-силно въздействие върху руския авангард. В архитектурата появата на "руския" стил (наричат го още "неоруски" или "псевдоруски") подпомага отмяната на забраната да се строят сгради според свободни проекти. Съдейства и за появата на няколко промишлени изложби в Москва, Петербург и Париж, където са представени образци на къщи и интериори с елементи на дренворуската архитектура. Впоследствие в много градове в Русия и в чужбина се повяват здания и цели райони, построени по тези образци. 

Този стил на съвременни постройки им придава духа на древноруската архитектура на славянските майстори, понякога преднамерено гротескна. Приема се, че най-известната сграда в "руски" стил е ГУМ на Червения площад. Същото важи и за Ярославската и Казанската гара, както и за Историческия музей на Манежния площад. Освен това в Москва са се запазили няколко уникални имения, които изглеждат напълно приказни! 

1. Имението на Лопатина, 1876

Този дом, украсен с разноцветни мозайки, се намира в центъра на Москва на улица "Болшая Никитская". Преди революцията той е принадлежал на Анна Лопатина, която е доставяла морски продукти в Москва. Тук са живеели самите стопани, давали са се апартаменти под наем, а на първия етаж е имало складове и административни помещения на кантората. 

Архитект на сградата е Александър Камински, зет на Павел Третяков, основателят на Третяковската галерия, построена също в "руски" стил. Камински украсява фасадата с орнаменти от неголеми разноцветни тухли и керамика, които напомнят на шевица с кръстчета. Прозорците със сводове са изпълнени в стила на болярските палати. 

А пък третият етаж е надстроен чак през 1920-те години, когато сградата преминава в ръцете на съветската власт и е превърната в общежитие. Днес в тази сграда се намира посолството на Бразилия. 

2. Домът на Цветков, 1899-1901

Тази неголяма къща на "Пречистенская набережная" е построена по поръчка на колекционера Иван Цветков. Той е бил предан поклонник на руското изкуство и е планирал сградата да бъде галерия за живопис. Архитектурният проект е възложен на художника Виктор Васнецов (автор на "Тримата богатири" и "Альонушка").

Иван Цветков в галерията си

В крайна сметка домът е построен по каноните на "руския" стил както отвътре, така и отвън – покрив под формата на купол над каменните външни балкони с орнаменти, ярки плочки на външните орнаменти, стаи с масивни полилеи във формата на кандила и дървени пейки-сандъци. Прозорците гледат към фабриката за сладкарски изделия "Красный октябрь" ("Червеният октомври"), която по онова време се е наричала "Ейнем".

През 1909 г. Цветков дарява дома си и богатата колекция от живописни творби (над 1800 платна и скулптури) на града, като си запазва правото да живее в него и да престрои галерията. След смъртта му през август 1917 г. зданието изцяло става художествен музей и дори известно време е филиал на Третяковската галерия.

Само че през 1930-те колекцията е раздадена на регионални музеи и сградата е превърната в общежитие. По време на войната тук е бил щабът на полка "Нормандия-Неман", а днес зданието се използва като резиденция на чуждестранни дипломати.

3. Домът на Перцов, 1905-1907

Приказната къща с кула терем на "Пречистенская набережная" е една от най-ярките постройки в Москва. Тя е построена от инженера по пътищата за комуникация Петър Перцов, който регистрира имота на името на съпругата си Зинаида. Той се запалва от идеята да построи дом в "руски" стил, след като веднъж гостува на приятеля си Иван Цветков.

Близо до него се продавал парцел и Перцов построява на него собствения си дом за отдаване на жилища под наем. Тъй като самият инженер също е бил поклонник на руското изкуство, той планирал да дава апартаменти под наем в тази сграда на творческата интелигенция срещу неголямо заплащане. Домът е проектиран от архитекта Сергей Малютин (автора на матрьошката), който умишлено прави прозорците с различни размери, а фасадите - асиметрични. В мансардите са се помещавали работилници, вътре е имало асансьори и дори е прекаран телефон.

Стопаните са живеели в отделно четириетажно крило, оформено като руска дървена къща: там е имало кахлени камини, мебел от масивен дъб и прозорци с витражи. В дома наистина започват да се събират бохемия на Москва. В подземния етаж работи кабаре, а минувачите дълго са се спирали край дома, за да разгледат всички детайли на фасадата. 

След революцията къщата, разбира се, е национализирана и тук се нанасят представители на новата власт, сред които е и Лев Троцки. Голяма част от интериора е загубена, но външно зданието се запазило отлично. От 1970-те години домът се управлява от Министерството на външните работи. 

4. Домът на търговеца Игумнов, 1888-1895

Стопанин на това имения на "Болшая Якиманка" е Николай Игумнов, собственик на златодобивни предприятия. Той построява къща, напомняща на външен вид древноруските палати. За строителството ѝ са похарчени един милион рубли – невероятно много пари за онова време (самият терен в центъра на Москва е струвал около 17 000 руб.).

Червените тухли, с които е изградено самото здание, са поръчани в Нидерландия. Всеки елемент от фасадата  пропорции, врати, балкони – са украсени с отделни обемни декорации. Мозайката, която украсява имението, изобразява приказни птици, цветя и растения. Покрива на зданието е в различни форми. 

През 1901 г. промишленият предприемач се мести в Абхазия и не се връща в Москва, а след революцията доброволно предава имението на съветската власт. Днес тук се намира резиденцията на посланика на Франция.

5. Имението на Шчукин, 1893-1898

Огромната къща на ул. "Малая Грузинская" е принадлежала на търговеца и меценат Пьотър Шчукин, колекционер на предмети на дренворуското изкуство. За увеличаващата му се колекция той решава да построи отделна сграда в модния "руски" стил.

Основният елемент на сградата е "терем" с широки крила, украсени балкони (умалено копие на балкона на палата на Романови във Варварка) и островръхи покриви на различни равнища. Вътре посетителите  попадат в зали със сводове, на които са изписани растителни орнаменти. След няколко години до това здание е построено още едно, също в псевдоруски стил, но по-просторно. Впоследствие тези къщи са били съединени с подземен проход. 

През 1905 г. Шчукин подарява зданието на Историческия музей, но остава пазител на колекцията до самата си смърт и дори сам води обиколки из залите. В съветско време зданието на губи предназначението си и тук са изложени експонати от различни музеи на града. Днес тук се намира Биологическият музей "Тимирязев".

А ето и 12 дървени къщи, които непременно трябва да видиш в Москва!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"