Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Новоросийск е разположен в незамръзващия Цемески залив в Черно море. В продължение на няколко века градът принадлежи към турската Османска империя, но след Руско-турската война през 1829 г. той преминава в ръцете на Русия по силата на мирен договор. Това е най-голямото пристанище в Русия с товарооборот от над 140 милиона тона годишно. Тук има и база на военноморския флот на Русия.
Първото пристанище тук се появява през 1703 г., когато е основан и градът. Но близо до Петербург е Финският залив с неговя тесен, криволичещ бряг и с времето това почва да пречи на преминаването на големите търговски кораби. Затова през втората половина на XIX в. е построен Морският канал, който позволява да се открие ново простанище. "Голямото пристанище на Санкт Петербург" се простира на 31 км по бреговата линия и има около 200 дока.
Едно от най-големите далекоизточни пристанища и главна база на Тихоокеанския военноморски флот на Русия. Градът е основан през 1860 г. именно като военно пристанище, чието име означава "владея Изтока". В края на XIX в. тук започват масово да пристигат хора от цялата Руска империя, защото градът става краен пункт на Транссибирската железопътна магистрала. В съветските времена градът е извън обсега на вниманието на властите – скромно затворено пристанище, но през 1990-те разрешават в него да влизат чужденци, а след срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) през 2012 г. всичко се променя. В момента тук има и зона за свободна търговия.
"Ето това е находка!" – възкликва, според легендата, един от моряците през 1859 г., когато корветата "Америка" се приближава към неизвестния залив. Така е наречена и новата точка на картата – "Находка". В началото тук има село, но през 1930-те и 1940-те затворниците от ГУЛАГ построяват пристанище и се образува град. Днес това е третото по размер населено място в Приморския край на Далечния изток след Владивосток и Усурийск.
Населеното място в Петропавловск е основано още в края на XVII в., когато първооткривателите стигат до тези далечни земи. През XIX в. тук започва да се развива пристанище благодарение на незамръзващия залив Авачинска губа. По време на Втората световна война тук е построено голямо ново пристанище, което непрекъснато се разширява през целия XX век. Петропавловското пристанище се развива активно и днес, защото е важна точка от Северния морски път – най-краткия от европейската част на Русия до Далечния изток.
В най-големия град отвъд полярния кръг в света се намира важно северно незамръзващо пристанище. То е построено през 1915 г. по време на Първата световна война и едва след нея тук е основан град. В съветските години Мурманск се развива активно, като пристанището е ангажирано със задачата да снабдява и ремонтира плавателни съдове за Северния флот. По време на Втората световна война градът е силно засегнат от въздушните нападения, но хитлериската армия така и не успява да го завладее по суша. Днес Мурманското пристанище не е загубило своята важност и е база за усвояване на Арктика и аванпост на атомния флот на Русия.
Сградата на морското пристанище в Сочи, построена в сталинистки имперски стил през 1955 г., е една от визитните картички на града. Пристанището е предназначено основно за пътнически превози, а не за търговско-промишлена дейност. Освен това е забранено влизането на петролни танкери, защото тук се движат круизни лайнери. Историята на руското присъствие на този бряг датира от първата половина на XIX в., когато тук се появява първият форт, а през 1909 г. Сочи вече е главният курорт на черноморското крайбрежие на Кавказ.
До 1945 г. градът се нарича Кьонигсберг и е столица на Източна Прусия. Първото търговско пристанище тук се появява още през XIV век. След Втората световна война северната част на тази провинция и самият град са предадени на СССР. Пристсанището е силно разрушено по време на войната, така че съветската власт решава да построи новия Калининград – най-западното пристанище на Русия и единственото незамръзващо пристанище на руското крайбрежие на Балтийско море. Калининград обслужва предимно търговски товарни превози и риболовни кораби, които се появяват тук едва по времето на СССР.
Столицата на република Дагестан е най-големият град в руския Северен Кавказ и единственото незамръзващо руско пристанище в Каспийско море. Пристанището е построено през втората половина на XIX в., като тук има голям док за разтоварване на насипни материали, както и жп път и съвременно нефтено пристанище. В Махачкала се намира и една от базите на Каспийската флотилия на военноморския флот на Русия.
Съвременният Севастопол е основан с указ на Екатерина II през 1783 г. веднага след като Крим се присъединява към Руската империя. Севастопол става главното черноморско пристанище на Империята още в началото на XIX век. В този град с военна слава, неведнъж участвал в различни войни, и до днес се намира главната военноморска база на Черноморския флот на Русия. Освен военна база, в незамръзващия залив на Севастопол има и голямо промишлено пристанище, което се занимава с транспорт на риба, нефт, метали и най-различна друга продукция.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си