Какво е да живееш в град, в който всеки осми жител е художник?

Legion Media;Мария Сибирякова/Sputnik
Старинният Палех е известен по света с традиционните си лакови миниатюри и уникално иконопиство. Той привлича художници от цялата страна, които идват да живеят тук.

"Веднъж се разхождах по улицата и един минувач ме попита с какво си изкарвам хляба", спомня си Валентина Андрияшкина. "Казах му, че съм художник. Той се изненада: 'Интересно, вие сте първият човек, който срещам тук и ми казва, че е художник'. Е, всъщност тук всички са художници!"

Селището от градски тип Палех в Ивановска област е перфектният пример за провинциална Русия такава, каквато чужденците си я представят: вековни къщи с резбовани прозорци, на които са се настанили сънливи котки, бабички на колелета и стари православни църкви навсякъде. На улиците тук няма сергии с бърза храна, но на всеки ъгъл има табела с надпис "работилница" или "музей".

Най-популярното занимание тук е рисуването. В селището с население от 4600 души над 600 се прехранват с рисуване.

От икони до кутийки и обратно

През XVII в. Палех е познат като център с уникалния си стил на изписване на икони, който се различава с невероятна прецизност във всеки детайл. Дори миниатюрните икони изобразяват няколко сюжета, не само с пейзажи, нарисувани с хирургическа прецизност, но и с доловимите емоции по лицата на героите в тях. През първите години на съветско управление, когато църквата е преследвана и художниците вече не могат да се занимават с иконопис, местните прилагат отличителния си стил в светското изкуство, запазвайки древните си традиции.

Кутия с палехска миниатюра във Възрожденската работилница за миниатюри в село Палех, Ивановска област, Русия

Първата такава миниатюра е създадена от художника Иван Голиков, който е поредно поколение иконописец в Палех. През 1920-те той създава първите лакови кутийки, изрисувани в палехски стил, и ги дарява на местния музей. Скоро се сформира кръг от съмишленици – бивши иконописци, които създават "Артел на древната живопис".

Тройка, 1925

Работите на художниците от Палех печелят награди по изложения във Венеция, Париж, Милано, Берлин и Виена, а самият град става център на фолклорното изкуство и по-късно е добавен към най-известните туристически маршурти на Русия – Златния пръстен.

От 1926 г. тук има и художествено училище, което приема ученици от цялата страна, които искат да дойдат да учат и да останат тук. "Мечтата ми бе да рисувам само в палехски стил, а после, когато видях местния музей със собствените си очи, вместо на снимки, се реших окончателно", казва Елена Новикова-Шчаницина, която се мести тук от Ухта през 1991 година. "Когато кандидатствах за художественото училище, имаше жестока конкуренция за всяко място и бях прекарала няколко години в подготовка." Елена казва, че създаването на миниатюри – кутийки и брошки – я кара да се чувства като бижутер.

Всеки художник специализира в отделна тема: един е много добър в рисуването на руски тройки, а на други силата е в изобразяването на приказни сюжети и пейзажи. Има дори миниатюристи, които специализират в космическите теми!

Територия на креативността

Лаковата кутийка е скъп предмет (цената ѝ започва от 6000-7000 рубли, или около 85 евро), но художниците изкарват малко пари от тях. Завършването на всяка отнема поне седмица, обикновено месец. Затова младите, които се дипломират и искат да направят бързи пари, се събират на бригади и пътуват из страната, а понякога и извън нея, за да рисуват църкви. "Никой не прави едно и също, всяка бригада има собствен стил, въпреки че човек би си помислил, че каноничното рисуване не включва себеизразяване", казва Валентина. Тя самата предпочита да работи по традиционните лакови миниатюри и да рисува кутийки по поръчка. Докато съпругът ѝ Роман, след 10-годишен опит в палехския стил, преминава към реставриране на църковни фрески. Работилницата му се намира в Москва, откъдето идват повечето поръчки, така че той живее и на двете места.

"След много години работа по тези миниатюри, Палех трябваше отново да се научи на иконопис. Ние хванахме момента, когато се завършвахме училището в средата на 1990-те и иконите отново се възраждаха. Това доведе до създаването на дърводелски работилници и появата на дърворезбари", спомнят си Роман и Валентина.

Марина Галкина, член на художественото обединение "Съзвездие Редис" и куратор на изложби в арт център "Работилници" идва в Палех от Обнинск, който се намира близо до Москва, а съпругът ѝ е от Сизран. Художественият център в Палех е домакин на изложба на картините ѝ с буквени и анималистични композиции, но и тя, както повечето художници тук, не рисува икони. Двойката има собствена работилница в Палех. "Исках да уча в института 'Суриков' в Москва (един от водещите художествени институти в Русия), но майка ми прочете за Палех в някакво списание и реши, че ще е по-добре за мен да уча тук", казва Марина.

Както художниците сами казват, Палех е територия на креативността, която обединява най-различни хора. Въпреки че няма грантове или помощи за художници, много от тях остават да живеят тук. "Вероятно е заради атмосферата", казва Марина. "Огромна част от художниците винаги са живели тук, но никой никога не е копирал чуждия стил, вместо това всеки търси свой в рамките на общия".

Моноград

Художниците от Палех Анатолий Вязко и Юрий Фьодоров създават работилницата си за иконостаси през 1996 година. Първоначално в нея работят само 6 души, докато сега са над 150, като се наемат още занаятчии на комисионна. Работилницата се казва "Палехски иконостасии получава поръчки не само от Русия, но и от чужбина  Великобритания и Германия.

Иконостасите могат да отнемат от няколко седмици до 5-6 години. Ако дизайнът се уговори бързо, един иконостас може да бъде направен средно за около година. Цената започва от 150 000 рубли (1600 евро) на квадратен метър. Всичко се прави и на ръка, и с машини.

Рисуването на икони и елементи по иконостасите обикновено се прави от млади жени, защото това е много деликатна работа. "Тук имаме разделение на труда, всеки прави това, в което е най-добър", казва един от занаятчиите. "Например аз рисувам златни букви по иконите."

Анатолий също започва да работи по лакови миниатюри, но след това също вижда потенциал в църковната декорация. Той казва, че дори в годините на икономическа криза, не е имал никакво намерение да напусне Палех. "Има голяма концентрация на художници в Палех: всички виждат какво правят другите, и всички творби веднага стават публични", казва той. "Вярвам, че само тук може да има развитие, това е художическият център на света." Дъщеря му вече работи с него.

А знаете ли как изглеждат православните църкви в Япония?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"