Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В царска Русия е имало повинност, според която земевладелците и селските общини са били задължени да поддържат пътищата в добро състояниe. Черните пътища са ставали непроходими през пролетта и есента заради калта по тях. От края на XVII в. властите започват да покриват улиците с твърди материали в Москва и нареждат това да се направи и на главните улици в другите градове. Дълги години за целта се използват най-различни материали и основно дървен – страната изобщо не изпитва недостиг на такъв материал. И макар че това покритие не е много издръжливо, направо върху него да се поставя новото.
Павиране в Москва, края на XIX 19 век
ГМИИ "А. С. Пушкин"/Свободни източнициУлиците са били застилани с необработени павета и това покритие е било ужасно неравно, така че преминаващите карети разбира се са се тресели невероятно, а пътниците сигурно са изпитвали дискомфорт.
Кочияши в Москва, края на XIX век
Петър Павлов/МАММ/МДФ/Свободни източнициВ средата на XIX в. в Русия започват първите скромни експерименти за асфалтиране на пътища. И едва през 1873 г. инженерът Иван Бутац организира производство на асфалт в завода във волжкия град Сизран. Само че тогава се оказало, че покриването на пътищата с асфалт излиза скъпо.
Каменната настилка на Дворцовия площад в Санкт Петербург
Legion MediaКъм първата четвъртина на XX в. над 90% от всички пътища в страната са били черни. За първи път мащабно асфалтиране на пътищата правят болшевиките през 1924 г. в Ленинград след наводнението, което отнася голяма част от пътищата. След това бетонът и асфалтът стават основни материали за покриване на пътищата. Много каменни и павирани царски мостове биват покрити с асфалт.
Дървена настилка в Петербург след наводнението през 1924 г.
Свободни източнициСега при реновирането на улиците в някои градове под асфалта се откриват стари калдъръмени настилки, които са много по-устойчиви за условията на руския климат. Заради резките промени на температурите асфалтът се напуква и се появяват дупки в него.
Реновиране на Петровска улица в центъра на Таганрог
Александра ГузеваИ все пак стари настилки са се запазили в много градове. А ето и най-красивите от тях.
Най-известната павирана настилка в столицата е на Червения площад. До 1920-те години тя е била калдъръмена, през сталинско време е сменена с павета от диабаз, вулканичен камък от бреговете на Онежкото езеро, който по здравина превъзхожда гранита. По-късно това покритие е било обновено отгоре и поставено на бетонна подложка.
Когато в началото на XVIII век Петър I строи Петербург, той въвежда "каменен данък"- заповядва на всички пристигащи плавателни съдове и превози да носят камъни с цел наведнъж да бъдат поставени каменни настилки на всичките улици в града. На някои улици впоследствие правят гладки каменни настилки, но обработката на камъка, така че да има гладка повърхност, е трудоемък и продължителен процес. Имало е много дървени настилки на улиците, покрити с шестоъгълни дървени шайби. В Кронщад има дори уникална чугунена настилка.
Виборг е филиал на стара Европа, недалече от Санкт Петербург. Градът е основан от шведите и почти в цялата историческа средновековна част около Виборгския замък са се запазили калдъръмени настилки.
Бившият германски Кьонигсберг става част от Русия, а по-точно от СССР, едва след Втората световна война. Затова тук, както и във Виборг, са се запазили артефакти на стара Европа, включително и пътни настилки.
В туристическия Суздал, известен и с меденките си, историческият староруски център е добре запазен, но пък пътищата там са леле-мале. Калдъръмената настилка е запазена на главния площад близо до Гостиний двор. Освен това неотдавна паветата бяха върнати на други улици в града и така подсилиха древноруския колорит.
Градчето Изборск на западния край на Русия е известно с мощната си крепост от XIV век, която удържа не една обсада на германските рицарски ордени. Чак през XXI в. в Изборск махат част от настилката и разкопават калдъръмената от XVIII век, която стига до портите на замъка.
Град Тоболск е бил важен опорен пункт през XVIII в. при усвояването на Сибир. Тук се е запазил и единственият в Сибир каменен кремъл. Старият калдъръмен път, който води до кремъла, прилича на стена, притисната от каменни подпорни стени.
През XIX в. със съгласието на императора местният губернатор започва активно да полага настилка по градските улици (тук дори бива въведено подобие на "каменния данък" за пристигащите плавателни съдове). През 2019 г. заради появата на плитчини по Волга на брега откриват стара калдъръмена настилка, която дълги години е била скрита под водата! А пък настилката на казанския кремъл през съветско време е била покрита с асфалт и я възстановяват едва за 1000-годишнината на града през 2005 година.
Да срещнеш калдъръмена настилка в неголямо старинно градче е рядкост. Само че в този град на брега на Волга се е правела активна речна търговия и да се мъкнат товари нагоре по стръмните улички без настилка би било трудно. Тук калдъръмът се е запазил на няколко места и археолозите дори са открили останки от настилка от XII век!
Повечето улици в Краснодар през съветско време са били покрити с асфалт, но са се запазили редки калдъръмени настилки като на улица "Горки", по която се движат трамваи. Възстановени са и са положени нови настилки и на пешеходната част от главната "Червена улица".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си