Еднодневна екскурзия до Кашмир, градът на ДРЕВНИТЕ църкви и доброто настроение (СНИМКИ)

Russia Beyond (Legion Media, Личен архив)
В поредицата от пандемични екскурзии в Русия нашите автори посещават някои от по-непопулярните райони между Москва и Санкт Петербург.

Отпътуване от Москва

6:00 сутринта е, а по московската улица "Тверская" няма никакъв трафик – нещо необичайно за една от най-натоварените артерии в града. Тръгвам на 222-километрово пътешествие до Кашин – селище от градски тип (или голямо село) с около 14 000 жители в Тверска област. С мен е приятелят ми Виктор Саламатов, който се отказа от корпоративната си кариера, за да стане "мост между родния си остров Сахалин и останалата част от света".

Облачното небе и мъглата, захлупили руската столица в неприятния период между есента и зимата, ме следват на север, докато изведнъж, сякаш като по чудо, те изчезват на границата между Московска и Тверска област. Синьо небе, слънце и пейзажи, напомнящи на картини на прочутия Иван Шишин, ни посрещат от другата страна. Нищо чудно, че колкото по-далеч на север се движим, толкова по-студено става времето. Навлизаме в района на едни от най-прочутите исторически градове на Русия като Твер, Ростов и Ярославъл.

На малко повече от час път от Москва (където на кв.км живеят 4940 души) започваме да усещаме необятната шир на Русия. Докъдето стига погледът се простират обширни пространства, а признаците за човешки живот са малко – тук-таме виждаме по някоя дача, камион или кола по магистралата.

Исторически градове като от приказка на братя Грим

Кашин, разположен на брега на Кашинка, малък приток на р. Волга, се споменава в историческите хроники още през XIII век. Той оцелява набезите на Златната орда, нападенията на полските интервенционисти по време на Полско-руската война през XVII в. и промените, донесени от Съветския съюз.

Спокойният център на Кашин, който обгръща катедралата "Възкресение Христово", е като от приказка на братя Грим. Заобиколен от богата и плодородна земеделска земя, в града всъщност има 29 православни църкви. Пазарският площад, който е близо до реката, е дом на културни фестивали, изпълнени с песни, танци, храна и напитки. Един от тях е "Фестивалът на кашата". Според една от версиите, името на града идва именно от думата "каша". Можете да разберете повече за местните традиции в Музея на кашата.

Алкохолна гордост

Друга причина за славата на Кашин отвъд пределите на Тверска област е "Вереск" – алкохолна фабрика, основана още през 1898 година. Освен ликьори и джин, компанията произвежда и водка "Тверская", както и още една марка водка, кръстена на най-известния син на Твер – Афанасий Никитин. Никитин е търговец и пътешественик от XV в., тръгнал на пътешествие от Твер до Персия и Индия. Когато Москва е домакин на лятната Олимпиада през 1980 г., "Вереск" произвежда "Тверская Горкая" – горчива алкохолна напитка, която се предлага из целия град и става популярна сред чуждестранните посетители.

Глътка Сахалин

Строго казано, дестилерията "Вереск" не е отворена за посетители и туристите не могат просто да отидат там, както може би биха могли в някоя от винарните във Франция. Интересът ми обаче предизвика друга алкохолна напитка, направена от "клоповка" или червена боровинка, която се среща често в руския Далечен изток и Северна Япония.

Питието е създадено от Виктор. Той ме вкарва в завода на "Вереск", където охраната преглежда паспорта ми с известна доза забавление. Те са свикнали да приемат бизнес посетители от Европа, Япония и дори от Китай, но очевидно смятат Индия за страната на трезвениците.

Директорът на "Вереск" Владимир Перин ни показва някои от новите напитки на завода. Кабинетът му е пълен с всякакви награди и сертификати, с които са награждавани продуктите на "Вереск", но очите и вкусовите ми рецептори са привлечени от тази нова сахалинска напитка.

Когато вкусвам първата глътка "Клоповка", съзнанието ми отплава от Централна Русия до едно от най-слабо населените места на Земята – Сахалин, което е на осем времеви зони оттук и сякаш е на космически години разстояние от Кашин (двата града ги делят около 10 000 км!). Моментално се сещам за горски плодове, природа, пейзажи и студения морски бриз на най-големия остров на Русия. Питието, което е с 35% алкохолно съдържание, се рекламира като ексклузивна напитка, подходяща както като аперитив, така и като дижестив или напитка, подходяща за консумация с десерти.

Естествено, на мен ми е твърде рано да пийна повече от малка глътка.

За въздържателите заводът произвежда и минерална вода. Кашин е курортен град и е известен със запасите си от минерална вода и терапевтична кал. Тук през 1884 г. е открит санаториум, който работи и до днес и е отворен за всеки желаещ да подобри здравословното си състояние.

Духовната страна на Кашин

След като си тръгваме от завода за алкохол, се връщаме на главния площад. Построена през 1382 г. и посветена на Св. Анна от Кашин, катедралата "Възкресение Христово" датира от XIX в. в сегашния си вид. През 1940 г. църквата е превърната в склад, а след това, от 1970-те, се използва като дом на културата. Започва да функционира отново като православен храм чак през 2009 година. В момента там тече мащабен ремонт, за да може да се възстанови оригиналната ѝ внушителност.

Най-вълнуващата част от посещението в църквата е изкачването на върха на 76-метровата камбанария, построена през 1830-те години. Наречете го късмет или божествен знак, но успяваме да стигнем до върха точно минута преди обяд. Докато слушаме звъна на камбаните в слънчевия ден, съзерцаваме притока на Волга и околната природа, както и покривите на града, запазил старинната си атмосфера. Камбаните, които, според легендата, са закупени през 1870-те от търговското изложение в Лайпциг, подсилват усещането ни, че сме като в приказка.

В района около катедралата има няколко малки кафенета, където се сервира традиционна руска храна. Намираме старомодно кафенце на няколкостотин метра от катедралата с изглед към реката. Твърде студено е да седим на терасата през есента, но сигурно през топлите месеци мястото ще е чудесно за порция борш.

Наводнената камбанария в Калязин, недалеч от Кашин

На път обратно към Москва се отклоняваме леко, за да зърнем един от най-уникалните паметници по р. Волга. На 20 минути с кола то Кашин се намира гр. Калязин, който е на десния бряг на Волга и е известен с т. нар. "Наводнена камбанария" или "Калязинска камбанария".

Построена в края на 1790-те, 74-метровата кула в миналото е част от по-големия манастир
Св. Николай". Манастирът и още няколко по-стари постройки в Калязин стават жертва на язовира на Угличката ВЕЦ, построен през 1939 година. Проектът води до формирането на Угличкия язовир – изкуствен водоем, погълнал манастира.

Като по чудо, обаче, камбанарията оцелява и в момента се извисява на малко островче, което се вижда от главната пешеходна улица на Калязин край реката.

А знаете ли кое е НАЙ-ДОБРОТО руско село за туризъм?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"