Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Зима, здрач, снегоход "Буран" с прикачена шейна се движи през Ямалската тундра насред снежна буря. Водачът му не забелязва малък пролом в покритата със сняг местност и пада в него заедно с шейната. В шейната са жената, която я управлява, и малко момиченце в предучилищна възраст.
"Помня, че снегоходът падна първи, а шейната го последва. На практика, ние паднахме направо върху 'Бурана', където беше баща ми. Тогава ни се размина – поотупахме се и никой не пострада, само дето се уплашихме много", спомня си Оксана Яр – момиченцето в шейната. Инцидентът със семейството ѝ се случва през 2003 година.
Оксана е родена в семейство на еленовъди в малкото селце Сьо-Яха (на ненецки "Гърлото на реката" – бел.ред.) – най-северното национално населено място на полуостров Ямал. Заедно с родителите си тя се скита, учи се да следи къде пасат елените, да пили рогата им и да ги поддържа чисти. Според нея аварията със снегохода далеч не е най-голямата опасност, с която могат да се сблъскат еленовъдите.
Сьо-Яха е село с население не повече от 3000 души. Родното място на Оксана се намира на 3 км от Обския залив. Оксана живее там заедно със сестра си, докато учи в училище, а по време на ваканциите идва в тундрата при родителите си. Майка ѝ работи като фелдшер, а баща ѝ помага на майка ѝ и гледа елени.
"Мама ходеше из чумовете (преносими жилища, които ползват еленовъдите – бел.ред.), лекуваше хората, понякога израждаше бебета на място. Времето на полуострова, особено през зимата, е сурово. Силните бури и виелици са често срещани, затова баща ми често возеше мама, тъй като той винаги намираше път до всеки чум. А ние със сестра ми понякога през ваканциите също пътувахме и сме ходили в много палатки – това е един от най-силните ми спомени от детството", спомня си Оксана.
Децата в семействата на еленовъдите от малки се учат да се грижат за домакинството – първоначално на игра, а когато поотраснат – и наистина, пояснява Оксана. Например момчетата от 4-5-годишни се учат да правят нещо като ласо от въже. Това е специален инструмент за хващане на елени, който се състои от колани, сплетени на плитка. С него те ловят кучета, елени за рогата или един друг на игра. Някои момчета се учат да правят и лък и да стрелят с него, а момичетата си строят чумове, в които играят.
На 7-8 години момчетата вече помагат на бащите се да впрягат и разпрягат елените, учат се как да управляват моторните снежни шейни. Момичетата помагат в чума да се носят дърва, вода, мият съдовете, помагат в прането и хранят кучетата. От тийнейджърска възраст те вече сами карат шейни с елени и помагат при отглеждането на по-малките братя и сестри в семейството.
По традиция, мъжете се занимават с развъждането и гледането на елените; правят и части за чума, ловуват за месо, риба и дивеч и подбират местата за бъдещото разпъване на чума и пасищата за елените. Жените възпитават децата, поддържат чистота в чума, сами го събират и разпъват, готвят, шият дрехи за цялото семейство и правят кожа. Тяхно задължение е и да носят вода от реката и да събират дърва.
Съвременните ненци често ползват пари, за да си купуват снегоходи, бензин, моторни лодки, мрежи, мобилни телефони за връзка, хранителни продукти като хляб, брашно, захар, сол и бонбони. Парите изкарват от продажбата на еленско месо, живи елени, кожа, плодове, еленски рога, както и от сувенири и екскурзии из родния им край. Основните източници на храна си остават еленското месо, рибата и по-рядко дивеч.
Част от ненците вярват в шаманизма или изповядват православието, но повечето продължават да вярват в силата на природните духове.
"Например те вярват в Нума – духа на небето. Той няма лице и тяло. Вярват и в Н’а – това е духът на смъртта и болестите. Той живее под земята. Има и Я-Небя – майката земя, която се смята за покровител на жените. В чума има и Мяд-пухуция или 'Стопанка на чума'. Обикновено тя е от женската страна: или на възглавницата, или в чанта, която стои над главата на жената", разказва Оксана.
По традиция, ненците делят пространството в чума на женска и на мъжка страна. Женската част е в предната страна на чума, а мъжката е по-навътре. В центъра, където се пресичат мъжката и женската част, е огнището. Тъй като жената е пазителка на огнището, мъжът няма право да го докосва. Жените в чума не бива да стъпват в мъжката част и трябва да внимават и навън.
"Жената не бива да настъпва никакви предмети или връвчици навън – трябва да заобикаля всичко. Ако жената настъпи въже или предмет, трябва да го опуши с хвойна. Всичко това е свързано с факта, че жената се смята за сакрално нечиста, т.е. свързана с друг свят", пояснява Яр.
Освен това в почти всяко ненецко семейство има свещени шейни, в които се пазят наследени от предишните поколения сакрални вещи, ритуални принадлежности, сандък с идоли. До тях може да се приближава единствено мъжът.
"Но всички забрани и ограничения не са нещо унизително – те се възприемат като даденост", казва Оксана.
Освен ждрелата, друга опасност за еленовъдите е незамръзналият лед по езерата или реките.
"Много еленовъди от глупост топят преспите, а някои, за съжаление, пропадат под леда заедно с тях. Риболовът на Об или в големите езера и широки реки също е доста опасен. Големите вълни могат да разбият лодката и рибарите без спасителни средства са изложени на опасности", пояснява Оксана.
И накрая, еленовъдът просто може да срещне мечка в гората или недалеч от своя чум.
"Баща ми е срещал мечка, но тогава е бил с кучетата. Мечката се е изплашила и е избягала. А в нашия край постоянно намираме следи. Понякога сутрин си вървиш по пътеката в гората, а на връщане там вече има мечешки следи. Така че това е почти нещо обичайно", разказва момичето.
Според Оксана семейството ѝ е по-съвременно и в момента живее в чума през лятото и в хижа в гората на тундрата през зимата. Те вече не се местят на всеки пет до седем дни, а елените, освен през зимата, се държат в заграждение, което ненците наричат карал.
"Зимата сутрин ставаш, палиш печката, слагаш чай, будиш децата, всички се мият, пият чай, ние, жените, чистим, носим лед за вода, носим дърва, храним кучетата, шием по малко, някои от нас помагат на бащите си да отидат с 'Бурана' при стадото да види какво се случва", разказва Яр.
През лятото семейството гледа стадото, лови слабите елени, лекува ги и им прави ваксини.
"Задължително палим огньове, за да се вдига гъст дим, който гони мухите и комарите. Така се опитваме да помогнем на елените да преживеят суровите летни дни. След това през юли режем рогата, за да може после да ги продадем", пояснява Оксана.
Някои от ненците, наред с обикновените електрогенератори, ползват и слънчеви панели, за да гледат телевизия, да ползват таблетите си с достъп до интернет и за осветление, пояснява Оксана. В гората и в тундрата много хора използват камини на дърва вместо електрически уреди за отопление.
"Тези печки излъчват много топлина – на тях може и да се готви и са леки за транспортиране", обяснява Оксана.
Много еленовъди получават и висше образование – през декември 2021 г. Оксана завършва магистратура в Киров със специалност "Техносферна сигурност". В момента тя е увлечена от фотографията и изработва украшения, вдъхновени от природата на Севера.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
