Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Декември 2018 г., Тихия океан на изток от Нова Зеландия. В каютата на 12-метровата ветроходна яхта Lady Mary седи семейство от баща, майка и две дъщери. По-голямата дъщеря Анастасия празнува своя 17-и рожден ден – мама ѝ пее поздравителна песен със свещички в ръце, след това отива в малката кухня да приготви празничното ястие – салата оливие, а самата Настя свири на китара. Внезапно ударна вълна почти напълно преобръща кораба и след секунди водата нахлува през отворения люк направо върху главата на рожденичката.
"Всичко се случи много бързо, беше като 'Уау!'. Първоначално Настя се разстрои, но след това си взе душ и продължихме да празнуваме. А всички останали седяха с гръб към мястото, откъдето нахлу водата, затова просто се залепихме на столовете и никой не беше на палубата. Имахме голям късмет", разказва майката на Настя, Марина Клочкова.
На 26 ноември 2021 г. семейство Клочкови – капитанът и главата на семейството Андрей на 47 години, жена му – 46-годишната Марина с дъщерите си – 20-годишната Анастасия и почти 10-годишната Лада, завършват своето околосветско пътешествие с яхта. Впрочем краят на пътешествието изобщо не означава, че семейството се прибира у дома – просто Клочкови са изминали всички планирани маршрути и сега постепенно се придвижват към родното си място.
От 2014 г. семейството обикаля земното кълбо от запад на изток и обратно. Мореплавателите са изминали всички меридиани и океани с изключение на Северния ледовит, пет южни носа, включително нос Хорн, нос Добра надежда, Магелановия проток, били са в Антарктида и два пъти са пресекли екватора.
Общо Клочкови са прекарали в океана около осем години и са постигнали световен рекорд за най-южното околосветско пътешествие на яхта с деца. Изглежда, че това изобщо няма да е последното им пътуване.
През 1999 г. Марина работи в един от ресторантите за бързо хранене в Новосибирск, а Андрей е постоянен посетител на заведението.
"Той идваше да похапне пица през почивните дни посред нощ. После започнахме да си говорим, отидохме до Обско море (така новосибирците наричат местното водохранилище) да се изкъпем, пяхме песни и завързахме приятелство, отношения, любов", спомня си Марина.
И двамата от деца мечтаят да пътуват и четат приключенска литература като "Децата на Капитан Грант" на Жул Верн. Първото им плаване е през 2000 г. в родното Новосибирско водохранилище. 10 години по-късно Андрей получава документ за капитан на ветроходен кораб и започва да участва в състезания с яхти. Зимите семейство Клочкови прекарват в Югоизточна Азия, а лятото пътешестват из Русия и живеят на палатка.
След поредното пътешествие Андрей и Марина продават бизнеса си (Андрей притежава финансова компания, а Марина е съосновател на малка рекламна агенция) и започват да отдават под наем офисите си. Паралелно с това започват да тренират и да подготвят яхтата си за преход на Атлантическия океан и околосветско пътешествие при топли попътни ветрове.
През 2014 г. Марина и Андрей влизат в Средиземно море с Настя и Лада, която е само на година и половина. Първата година, според Марина, е най-трудната. Някои членове на семейството страдат от морска болест, всички се чувстват самотни заради липсата на стабилна връзка с външния свят, а и битовите конфликти зачестяват.
"Все едно си във вакуум, тъй като не можеш да излезеш и да хлопнеш вратата; не можеш да се оплачеш на приятелката, не можеш да отидеш на баня с приятелите си и да забравиш за семейството, – разказва Марина. – Андрей се държеше много строго през първата зима. Искаше да ни превърне в спортен отбор. Един ден му казахме, че, освен всичко останало, сме и семейство, което се нуждае от любов, а не от толкова властна ръка. Нашият капитан три дни мълча, някак всички се разтовариха и отношенията ни се промениха".
Според нея затвореният колектив в крайна сметка започва да "се зарежда взаимно" – при следващите спорове всеки член от семейството усеща уязвимостта на останалите и вече не иска да се карат.
Обикновеният ден на Клочкови в океана не започва с утрото, а с вечерта и изобщо не стартира със закуска. Около 8 часа вечерта Настя застъпва на вахтата – тя следи уредите в рулевата рубка, платната и на всеки дванайсет минути излиза на палубата, за да провери обстановката наоколо. Между 12 ч през нощта и 4-5 сутринта за състоянието на яхтата и времето следи Андрей, а рано сутринта го сменя Марина.
В 10 сутринта се буди малкият юнга Лада и Марина отделя част от деня си за нея – заедно те гледат анимационни филми на английски и пият чай. След това Настя и Андрей се будят и си правят късна закуска. Храната на борда зависи много от времето и от това колко отдавна яхтата е напуснала сушата. Там Клочкови си набавят плодове, кисело мляко, сирене и най-различни други малотрайни деликатеси и ги изяждат, преди да се развалят. През останалото време се хранят с каши, сухи плодове и други продукти с дълъг срок на годност.
След закуската капитанът вика: "Сутрешна поща!" – това означава, че е време за четене на писмата, дошли по спътниковата електронна поща от фенове, приятели и близки "от голямата земя". Семейството може да прекара в открития океан по 2-3 месеца, без да общува с други хора, затова този ритуал е особено важен.
През деня Настя и Лада учат – и двете са задочни ученички в Географското училище "Апостол Андрей Първозвани", като ползват предварително свалени електронни учебници и лекции. През това време Марина се занимава с видеомонтаж, пише статии или поредната глава от книгата си за тяхното пътешествие. Андрей ѝ помага в това и следи състоянието на яхтата.
В 17:00 ч семейството прави вечерна физзарядка, вечеря, къпе се, скоро Андрей си ляга и денят започва отново с вахтата на Настя.
"Във всеки един момент е възможно да се наложи спешен ремонт на някоя част на яхтата или смяна на настройките на платната – при всяка промяна на времето зарязваме всичко и се заемаме с лодката", пояснява Марина.
Когато са на сушата, те попълнят запасите си от храна и вода, купуват си части за яхтата и пътешестват из околностите – често тук семейството получава помощ от местните жители и екскурзоводи. Така те вече имат приятели от Колумбия, Малта, Австралия и много други страни, но заради пътешествията им е трудно да поддържат постоянна връзка с тях.
"В Колумбия живяхме цяла седмица при една двойка, която вече отдавна е надхвърлила 80-те. Те ни показаха страната, а след няколко месеца дойдоха при нас в Панама. Между нас се породиха отношения като между родители и деца. През пролетта те ще дойдат в Русия, надяваме се дотогава да стигнем до Русия и да се видим", разказва Марина.
Почти всички празници Клочкови също прекарват в открития океан. Така семейството посреща 2019 г. в т.нар. "точка Немо" – място в южната част на Тихия океан, която е най-отдалечена от сушата на планетата.
"В този район обикновено се струпва космически боклук от орбита, излязъл от строя – например станции или кораби. На Нова година пихме чай с торта със забавни шапки на главите с пеперуди и фигурки, слушахме Modern Talking и помолихме дядо Мраз никога да не изхвърля космически боклук на главите ни. Очевидно, той е чул молбите ни и ни провървя", спомня си Марина.
През лятото на 2017 г. Клочкови правят поредния преход през Карибско море между Мексико и Колумбия по ръба на урагана Ирма. До близката суша има най-малко 60 мили – целият екип е уморен от постоянните вълни и решават да починат за ден на малки острови в южна Ямайка, които на картата са обозначени като необитаеми. Когато стигат до един от островите, виждат там стари бетонни конструкции и рибари, които по-скоро приличат на банда главорези – с износени тениски и панталони с дупки. Някои от тях нямат зъби.
"Тези рибари наобиколиха яхтата с шест мощни моторни лодки. Те ни показаха къде е най-добре да спрем, поискаха да им дадем уиски и цигари, цъкаха с език и подсвиркваха, когато Настя излезе на палубата. Там имаше десетки мъже, без жени и деца, и се изплашихме, – спомня си Марина. – Обикаляха ни дълго. Прибраха се на брега чак като се стъмни. Ние хапнахме за вечеря и тихичко влязохме в морето".
Ограниченията, свързани с пандемията от коронавирус, се оказват трудно изпитание. Заради тях през 2020 г. на семейството му се налага да спре за година и половина в Западна Австралия. През 2021 г. Клочкови решават да продължат пътешествието си, за да се завърнат у дома. Те прекарват над 70 дни в автономно плаване – трябват им прясна вода и плодове, но нито една страна на приема лодката им заради правилата за безопасност.
"Бяхме се договорили предварително, че ще ни приемат на остров Рождество, но в деня на пристигането ни отказаха дори да си напълним вода. Там вече имаше всички основания [да ни приемат], властите знаеха, че сме в морето от дълго време без никакви контаки. Просто си мислиш: пандемията вилнее вече две години, а не можете да измислите нови правила", възмущава се Марина.
В крайна сметка семейството събира прясна вода от платната и в момента е на път обратно към дома.
Клочкови планират да пристигнат в морското пристанище във Владивосток през април 2022 година. Те искат да прекарат близката година и половина вкъщи в Новосибирск – да си починат, да направят ремонт, може би да подменят яхтата си и да планират следващите си пътешествия.
Марина иска да допише своята книга, Лада планира да тръгне на нормално училище и мечтае да се занимава с танци, рисуване и конен спорт.
"Когато завърша училище, ще постъпя в руски университет, а след това бих искала да уча в Оксфорд или Кеймбридж, още не съм решила. Интересувам се от дизайн и актьорско майсторство", споделя плановете си Лада.
По време на пътешествието Настя получава капитански права начална категория в Кейптаун и в близко време мечтае да се върне в Арктика и Антарктида, където да води туристи на екскурзии на ветроходни яхти.
"Дори имам предложение за работа оттам. През част от годината ще работя там, през останалото време ще съм си вкъщи. Смятам да се запиша и в университет, но още не знам къде. Ще реша, след като се пробвам в яхтинга", пояснява Настя.
По време на дългогодишното им пътешествие всеки член от екипа е направил свои лични открития. Например Клочкови за първи път са видели бели делфини с черни глави и перки, приличащи на панди, край Огнена земя. Семейството дори не знае, че съществуват такива делфини.
Настя е най-впечатлена от Антарктида – тя не е знаела, че там има и нещо друго, освен ледници.
"Представях си, че това ще е една ледена снежна пустиня. Така е, но не навсякъде. Там, където пристигнахме, имаше и планини, и ледници, и много син лед, и хора. Всичко това ме порази и у мен се породи желание да го видя още много пъти”, споделя впечатленията си Анастасия.
Клочкови правят и свое лично географско "закритие" – те стигат точно до точката, където трябва да се намира остров Мария-Тереза, споменат в романа на Жул Верн "Децата на капитан Грант". Когато стигат, им става ясно, че островът не е нищо повече от една красива легенда.
"Когато като дете си чел тези истории, а след това стигаш до това място… беше ни хем болно, хем весело. Чувство на болезнено щастие – само така мога да го опиша", споделя Марина.
И накрая, най-главното откритие семейството прави не в науката, а в сферата на човешките възможности.
"Главното ни откритие е, че човек може всичко. Важното е да вярваш и да започнеш да правиш стъпки в тази посока. Всяка нова стъпка те кара да разбираш, че мечтата ти е по-близо, отколкото ти се струва. Че не само богоизбраните и някакви велики хора постигат мечтите си. Те се сбъдват на хората, които наистина ги искат", обобщава Марина Клочкова.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
