Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Големият остров Заятски е една от основните забележителности на Соловецкия архипелаг, която привлича туристи от цялата страна. Тук, на брега на Бяло море, далеч от цивилизацията, се намират най-големите каменни лабиринти в Европа - стотици камъни, подредени под формата на спирала. Подобни конструкции са открити от учени и местни жители на различни места в руския север. Кой ги е създал и с каква цел?
Подобни лабиринти се срещат по целия свят, но най-голям брой от тях са концентрирани на Соловецките острови (Архангелска област) - около 35, а 14 от тях са на Големия Заятски остров. Освен тези лабиринти, тук са открити стотици кургани, купчини от камъни и долмени, което доказва, че архипелагът е бил населен в Бяло море и преди. Известно е, че през I хилядолетие пр.н.е. на Соловки са живели номадски племена саами, но те не са били първите им обитатели. Радиовъглеродният анализ на предметите показва следи от присъствието на хора през VI-VII хилядолетие пр.н.е. Лабиринтите датират от около I-II хилядолетие пр.н.е., което означава, че те трябва да са били построени преди саамите или протосаамите. Но отделните каменни модели може да са се появили и по-късно.
Лабиринти често се срещат и на островите от архипелага Кузова в Карелия и недалеч от град Кандалакша в Мурманска област. Лабиринти се срещат и в някои части на Сибир. Всички те се намират или на острови, или в устията на реките, т.е. в близост до вода.
Лабиринтите могат да бъдат различни видове: едноспирални, двуспирални, концентрични, кръстовидни. Диаметърът им варира от 5 до 30 метра. Отдалеч те не се виждат много добре; най-добре е да се видят отгоре. Камъните, от които е изграден лабиринтът, не са закрепени с хоросан. Самите камъни са с естествена форма и повечето от тях нямат следи от обработка.
Описанието на северните лабиринти започва през XIX в., въпреки че в някои легенди се споменава за такива постройки още в средата на XVI в. (една от първите е открита в записите от преговорите с шведите през 1552 г.). Заради сложната си форма те са наричани "бабелони". Ето какво пише през 1883 г. Александър Елисеев, лекар и член на Руското географско дружество: "Според нас тези лабиринти, както и други каменни съоръжения на нашия север, трябва да бъдат отнесени към напълно оригинален тип мегалитни постройки и могат да бъдат поставени редом с кромлехите или простите каменни кръгове без централна композиция, а също и до великоруските кургани... Повече или по-малко определеното положение на вавилонците показва, че те са принадлежали към една определена група народи. Сложната форма на тези гънки несъмнено има символично значение или митична подплата; свитъкът, съставен от камъни, който няма край, по аналогия със символичната безкрайна линия на други арийски и негърски народи, може да символизира както безкрайността на света, така и змията, т.е. злото начало". Той също така казва, че лабиринтите са смятани за свещени места за някои северни народи.
През 1925 г. етнографът Николай Виноградов, който бил в затвора Соловки, се заинтересувал от тези лабиринти, но му било позволено да излезе извън стените на лагера. Той изследва няколко острова, описва подробно повечето лабиринти и стига до заключението, че всички те се различават по форма и ориентация спрямо страните на света, поради което е възможно да са били предназначени за различни цели - както култови, така и символични. Към днешна дата това е най-подробното научно описание на лабиринтите (двете му книги от 1927 г. на руски език).
Друг затворник от Соловки, свещеникът и философ Павел Флоренски, изказва през 1930-те години предположението, че лабиринтите са надгробни камъни, които пречат на душата да се върне в света на живите. Археологическите разкопки опровергават тази теория.
Учените все още не знаят за какво са били предназначени тези лабиринти. Много съвременни изследователи смятат, че постройките са имали ритуална цел. Спиралата е един от най-старите символи в света, който под една или друга форма се среща във всяка култура, и особено често е свързан с ритуали, като например инициация. Така наречените "изпитания в лабиринта" са се срещали и в древногръцките епоси (помните ли историята за лабиринта на Минотавъра?), и в средновековната християнска традиция като символ на пречистване от греховете (запазени са в катедралите Шартър и Амиен във Франция). Преминаването през лабиринта е начин да се сбогуваме с миналото си и да открием нещо ново.
Освен ритуали обаче лабиринтите, поне някои от тях, може да са имали и чисто практическо значение. Съветската археоложка Нина Гурина, след като изучава карелските и мурманските лабиринти, предполага, че те са били предназначени за риболов. Факт е, че по-рано нивото на водата може да е било по-високо и подобни каменни капани са "заключвали" рибата, без да отвличат вниманието на хората от други неща.
Например в този видеоклип руски блогъри се опитват да повторят каменния капан за риба, използвайки технологията на канадското индианско племе - той е с малко по-различна форма, но също представлява лабиринт. Както се казва, отнело им е само 20 минути.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си