Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На гара Сортовала се разнася звънът от блестящи камбани: експресът Сортовала-Рускеала тръгва. Влакът се вижда отдалече по гъстите кълба пара. Палят го отрано – това е единственият ежедневен влак с парна тяга в Русия.
Да стигнеш до каньона с него не е най-бързият начин (с автомобил е много по-бързо), но със сигурност е най-оригиналният: рускеалският експрес е ретро влак с унгарски локомотив от 1949 г. и интериор от "Николаевския експрес" – бързият влак от императорска Русия, пътувал по маршрута Санкт Петербург-Москва. Килими по пода, меки зелени дивани, шафнери със старинна униформа със златна обшивка – тук всичко е изпълнено с атмосфера.
След като удря камбаната, влакът тръгва плавно и се движи цял час през северни карелски пейзажи до село, където, по данни от преброяването от 2013 г., живеят само 659 души. Върви бавно – изминава разстоянието от 30 км за час.
Малкото селце Рускеала в Карелия, на самата граница с Финландия, щеше да остане незабелязано на картата, ако не беше един факт: в активно строящия се Санкт Петербург през XVIII в. има остър недостиг на мрамор. Богатите велможи и дори самата императрица Екатерина II си строят дворци, за които трябва материал. Тогава императорските архитекти обръщат внимание на рускеалското находище. Местният мрамор е с изключително високо качество и е в четири цвята – пепелно-сив, сиво-зелен, бял със сиви и оранжеви жилки и бяло-синьо-сив.
Има и още едно обстоятелство. Мраморната кариера тук съществува още преди геоложките проучвания. Когато Русия побеждава в Северната война, тя извоюва от шведите карелския бряг на Ладога заедно с кариерата, която шведите разработват от края на XVII век. След това, обаче, когато тази кариера става руска, Рускаела е забравена. Така че фактически голямата индустриална история на това малко село в Русия започва именно тогава, по времето на Екатерина II.
На брега на р. Русколка идват майстори-каменоделци от Урал и започват да добиват мрамор. Отначало го карат с шейни до пристанището, след това го качват на параходи и го транспортират по Ладожкото езеро до столицата. Само за половин век от кариерата са добити над 200 000 тона мрамор, с които са облицовани Исакиевският събор, фасадата на Михайловския замък, Мраморният дворец, подовете на Казанския събор, первазите на Ермитажа и други обекти в столицата, Гатчина, Петерхоф и Царско село.
Добивът започва да пада през XIX в., когато модата се сменя и всички започват да предпочитат гранит пред мрамор. Освен това, самото село няколко пъти сменя страната си: след революцията кариерата се оказва на територията на независима Финландия, след това попада в Съветския съюз и през 1941 г. отново е превзето от финландците. Точката е поставена през септември 1944 г., когато селото окончателно преминава в състава на СССР.
До края на 1990-те години в кариерата се добива трошен мрамор, след което находището е обявено за непригодно. Но в същото време кариерата е взета под контрола на държавата и е обявена за културно наследство като паметник на планинското село.
Още през 1939 г. каньонът се пълни с вода, отворите се превръщат в причудливи пещери, а мраморните скали в околните планини и прозрачните води – забележителност на Карелия, където се стичат посетители от цялата страна.
Индустриалният парк "Рускеала" се появява тук през 2005 година. Територията е оборудвана, отворен е център за отдих и туристически комплекс, а най-интересните места се превръщат в атракцион.
Тук има подземен маршрут с дължина близко километър. Повечето шахти (хоризонтално наклонени съоръжения с изходи на повърхността) днес са под водата, а над водата е останала само една, която може да се посети. В наводнените лабиринти на шахтите се организира и дайвинг.
За едно от най-красивите места се смята самият мраморен каньон, който е дълъг 460 м и е широк близо 100 м. Водата тук е толкова прозрачна, че се вижда на дълбочина 18 метра.
Каньонът може да се разгледа от брега (около целия периметър е построено пешеходно трасе) или да се наеме лодка за разходка по вода. За любителите на екстремните преживявания има зиплайн със "свободно падане" – скок с подсигуряване от 24-метрова скала. През каньона преминава въжен мост.
Паркът се смята за подходящ за посещение през всички сезони и някои го намират за красив дори в суровите северни студове. "Бяхме там през зимата, в най-големия студ, навън беше 26°C. Но и това не развали впечатленията ни. Подземната Рускеала е място, което задължително трябва да посетите през зимата. През зимата там е невероятно красиво. Природата създава своите шедьоври в подземното езеро от ледени сталактити, сталагмити и сталактони", разказва Кирил от Санкт Петербург. Истина е, че разходката през зимата не може да трае много дълго. На територията на парка има кафене и лавка за сувенири, където може да се сгреете, докато чакате "Рускеалския експрес".
Как да стигнете дотам: най-лесно с обществен транспорт до "Рускеала" се стига с бързия влак "Ласточка" от Санкт Петербург, да слезете в гр. Сортовала и да се прекачите на ретро влака, който стига до самия парк.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си