Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Имах само един час. Един час, за да се подготвя за спонтанна екскурзия, организирана от хотела ми във Владикавказ (република Северна Осетия) из Кавказ с напълно непознат човек, който не говореше и дума на английски. Когато пристигна със старата си "Волга", първоначално бях скептично настроена дали колата ще оцелее по прословутите пътища на Русия. Поех дълбоко въздух и си спомних колко много пъти през изминалото лято страховете ми се бяха разсейвали благодарение на спокойните думи на местните хора: всичко ще е наред. С усмивка седнах в колата до екскурзовода си и изрекох известната дума на руските изследователи и приключенци преди мен: Поехали! (Да тръгваме!).
Първи впечатления от Русия, Санкт Петербург, февруари 2015
Личен архивПосетила съм общо 31 руски региона, пътувала съм по Транссибирската железница и съм изминала целия път от Сочи до Дербент през Кавказ… Най-важното, обаче, е че опознах детайлно една държава, която страда от много погрешни разбирания. Русия страда от много сериозен негативизъм и недоверие, който все още не е успяла да преодолее в масовото въображение на Запада. Ето защо съм тук, за да споделя как открих една различна история.
Полета с глухарчета, парк "Победа", Москва, май 2021
Личен архивРусия промени живота ми, като ми даде куража да преодолея страховете си. По-голямата част от живота ми до момента е минала тихо и спокойно в САЩ, затова се страхувах от неизвестното. След първоначалното ми обучение в чужбина през 2015 г., годишната ми екскурзия в Русия като цяло бе концентрирана в сигурната среда на Санкт Петербург и Москва, подобно на средностатистическия западен турист. На фона на събитията от 2020 г., обаче, реших следващото ми пътуване да е грандиозното приключение, за което винаги съм мечтала, но така и не съм събрала куража да осъществя. Така, през лятото на 2021 г., потеглих с еднопосочен билет до Москва само с една раница и една цел, но без никакъв точен план. След като посетих Нижни Новгород и Казан, сърцето ми каза: "Защо да не продължа? Защо не видя докъде мога да стигна…?".
Казанският Кремъл в един от най-гостоприемните градове в Русия, юни 2021
Личен архивИменно с тази нагласа пътуването по Транссибирската железница може да промени живота на човек. Помня, че се притеснявах, че ще пътувам в едно купе с трима непознати, защото в САЩ ни учат да се страхуваме от непознатите. Но първата ми среща беше с една чудесна бабушка и дъщеря ѝ, които ме увериха, че втора класа е най-добрата. Когато попитах за трета класа, те потръпнаха и казаха, че не е безопасно. С този съвет пътувах във втора класа през цялото си транссибирско пътешествие. Чак на следващата година в Северен Кавказ реших спонтанно да пробвам трета класа… и се оказа много по-забавно от втора класа! Кондукторката беше супер щастлива да срещне американка – запомни името ми и ме запозна с останалите пътници. Дори пих кафе с полицай, който мина през купето, усмихна се и изслуша с огромно любопитство историите ми, но ме посъветва за всеки случай да си държа ценните вещи под възглавницата.
Хълм над Красноярск, юли 2021
Личен архивКогато обикалях планините в националния парк "Столби" в Красноярска област, си спомням как с мъка вървях по пътеката с едно семейство недалеч пред мен. Звукът на сервизния бус зад мен бе като спасително знамение и инстинктивно му помахах да спре. За изненада, той спря. Спомням си как си мислех колко опасно е, когато те отвориха вратата и ми казаха да скоча, но доверието ми към руското общество се засилваше с всяко ново приключение, затова се качих на колата.
Будистки манастир в Улан Уде, юли 2021
Личен архивСлед няколко секунди предложиха да вземат и семейството пред мен, които с готовност приеха поканата и аз се успокоих. Помня как няколко месеца по-късно в Калуга се сприятелих с млада жена, която, след като бяхме говорили само няколко минути, ме попита дали искам да отида с нея до стара къща край града с колата ѝ. Съгласих се, без да се колебая, защото вече знаех, че тук хората са много дружелюбни и това е нещо нормално.
Езерото Байкал при Листвянка, юли 2021
Личен архивНивото на дружелюбност тук е невиждано, дори когато нещата се объркат. Например, когато си счупих ръката, след като се подхлъзнах на леда в Москва, млад мъж, който минаваше наблизо, ме закара до болницата, остана с мен и ме прибра у дома, за да е сигурен, че съм в безопасност. В Казан се сприятелих с местен художник пред един ресторант. След като чу историята ми, той ми подари две от картините си, въпреки опитите ми да му платя.
Хабаровск с моя късметлийски № 16, юли 2021
Личен архивСпомням си как пристигнах в Иркутск и взех градския транспорт до хотела ми. Група бабушки в автобуса разбраха, че съм чужденка и се самоназначиха за мои защитнички, като ме придружиха лично от спирката, за да са сигурни, че съм добре, въпреки протеста от моя страна. При пристигането ми в Томск един мъж почука на вратата ми и ме покани на вечеря със семейството му и на разходка с тротинетка по улицата на залез слънце. Беше разбрал от персонала на хотела, че съм американка.
Сюреалистичният край на маршрут, който сякаш никога няма да свърши, Владивосток, юли 2021
Личен архивВ музея в Хабаровск проведох незабравим разговор с персонала за пътешествията ми. Те бяха толкова развълнувани от отношението ми към Русия, че ми подариха розов медальон за спомен. В Махачкала бях изумена колко гостоприемни са всички – от шофьора на таксито, който се опита да ми организира туристически обиколки, до персонала в хотела, които ме почерпиха с чай, шоколад и сирене при пристигането ми, и един случаен мъж на улицата, който ме покани да пием бира… всичко това се случи само в рамките на един час!
Вечерен залез на езерата в Карелия, август 2021
Личен архивУрокът, който научих от тези преживявания и от много други, е, че руснаците като цяло се опитват да се грижат и да пазят останалите, дори те да са чужденци от наглед неприятелски в политически план места. Въпреки езиковата бариера руското общество като цяло е спокойно и отворено. Общата атмосфера и живота като общност създават приятелско общество и доверие, каквито не бях срещала в САЩ или на друго място. В Русия всички сме заедно. Русия такава, каквато я описват в западните медии, не е нищо друго освен "висша политика", както винаги казват обикновените хора по улиците, които срещам, след като им кажа откъде съм. За онези от вас, които не се боят да открият истината отвъд новинарските заглавия, Русия ви очаква с отворени обятия!
Волгоград, август 2021
Личен архивС всички тези истории в Русия преживях сто живота само за година и разширих определението си за "комфорт". Често ме питат кои градове са ми любими, но ми е трудно да отговоря. Прекарах по-голямата част от времето си в Москва, която обичам. Харесвам и Санкт Петербург, където учих първоначално. Но всички знаят тези градове, а да бъдат споменати заслужават и други, така че избрах следните три места: Красноярск, Хабаровск и Владикавказ. Това са градове, на които мнозина московчани биха се намръщили и биха заклеймили като "провнициални". Истината е, че спокойствието и гостоприемството, които намерих там, далеч надхвърлят всичко, което могат да ти предложат двата най-големи града в Русия.
Планини в Северна Осетия, февруари 2022
Личен архивКрасноярск ме плени, тъй като той беше първият град, който посетих и можех да видя планините от улицата. В съчетание с красотата на могъщата р. Енисей и архитектурата на проспект "Мира", Красноярск с лекота спечели сърцето ми.
След като открих по-тихите градове в Далечния изток, бях зашеметена от чара на Хабаровск – повече, отколкото от блясъка на Владивосток. Да стоиш на улицата и да гледаш как тя слиза толкова ниско, а после пак се вие нагоре почти като влакче на ужасите, беше нещо невиждано за мен до онзи момент. Хабаровск има и красиви речни брегове с плажове, а цялостното устройство на града е много открито и същевременно просто.
Иркутск, юли 2021
Личен архивНа другия край на страната е градът, който ме изненада по всеки възможен начин: Владикавказ. Освен че обиколих Кавказ, най-впечатляващата планинска верига, която съм виждала (в конкуренция с Апалачите, Урал и Саян). Улиците носеха усещането за малко градче – нещо, което не бях изпитвала на друго място в Русия, а пешеходната алея с трамваите бе най-красивият "Арбат", който бях зървала до момента.
Макар че урбанизираните райони на Русия са привлекателни, страната е известна със своята природа и паркове. Най-спокойният момент в живота ми бе, когато бях на къмпинг край езерото в Карелия след пътешествието ми по Транссибирската железница. Спомням си как вървях през буйната растителност на залез слънце към брега на езерото, далеч в покрайнините на Петрозаводск. Бях сама и чувах шума на насекомите, плискането на водата в пясъка и нежното поклащане на кануто, вързано на кея. В онзи ден имах късмета да посетя Кижи и да видя тамошните дървени куполи на православните църкви.
Все още размишлявам за най-хубавата година в живота ми, докато се готвя за следващото си пътешествие. Винаги ще нося духа на всички хора, с които се сприятелих и красотата, дружелюбността, доверието и усещането за общност в Русия. Спомням си един залез в Казан, когато срещнах млада фотографка и ѝ разказах, че пътувам без план, просто носена от вятъра. Докато ѝ разказвах за любовта си към Русия, тя се просълзи от щастие и каза, че се гордее от думите ми. Не си разменихме контактите, но си спомних емоциите ѝ, когато стигнах края на Транссибирската железница във Владивосток. Защото, дори в сянката на политиката, историята и неразбраните места… винаги има разказ за по-голямото щастие.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си