Това е кулата Сююмбике в град Казан, столицата на руската република Татарстан. Върхът ѝ е наклонен с 2 метра, докато този на кулата в Пиза – с 3,9 метра, като височината им е почти еднаква – 58 метра. Естествено, градусът на накланяне на тази кула не е толкова епичен като този на нейния "брат по съдба", кулата в Пиза в Италия. (Има ли друга кула в света с толкова голям наклон?!). Но е достатъчно за снимки на туристи, които "държат върха ѝ с ръка", за да не падне!
Не е ясно кога е построена кулата, така че изследователите спорят защо е килната на една страна. Основите на Сююмбике лежат върху натрупани дъбове, които лежат в земята от векове. И най вероятно кулата е наклонена точно в посоката, в която дървената основа е потънала повече.
Тухлената кула с порти се намира в средата на казанския кремъл и от нея се вижда целият град. Историците не знаят със сигурност през коя година е построена. Първото ѝ споменаване е през 1703 година. Ето защо има няколко легенди, посветени на появата ѝ.
През 1552 г. мюсюлманското Казанско ханство е анексирано към Русия от Иван Грозни (и емблематичната катедрала "Василий Блажени" в Москва е построена в чест на това голямо събитие). След като завладява Казан през 1552 г., руският цар издава заповед джамията на хана да бъде разрушена и на нейно място да бъде издигната православна църква.
Старите татари наричат кулата "Минарето на хана". Така че, според една от легендите, кулата е построена от минарето на джамията по заповед на татарската владетелка Сююмбике в памет на мъжа ѝ хан Сафа Гирай (затова и е кръстена на нея).
Има обаче и друга легенда, според която кулата е построена по нареждане на Иван Грозни след завладяването на Казан (може би дори, за да впечатли Сююмбике). Според същата легенда, седемте етажа на кулата олицетворяват седемте дни, за които е издигната – и макар че това наистина звучи като легенда, наклоненият покрив (пирамида) прилича на покривите на руските църкви от XVI-XVII век.
Повечето съвременни историци, обаче, смятат, че кулата е построена в края на XVII – началото на XVIII в., за да се наблюдават враговете и бунтовниците, които биха могли да застрашат града.
Днес кулата Сююмбике е една от визитните картички и най-разпознаваеми символи на Казан. За да отдаде дължимата ѝ почит, архитектът Алексей Шушев пресъздава силуета ѝ в ансамбъла на Казанската жп гара в Москва.
Важността на символичното значение на кулата за града е доказателство за историята на нейния връх. През 1730 г. държавният символ на Руската империя – двуглавият орел, е поставен върху кулата. Но в ранните години на СССР той е заменен от полумесец, а кулата церемониално е върната на мюсюлманската общност в Казан като национален паметник на историята и културата. През 1930-те започва интензивна антирелигиозна кампания и полумесецът е свален, но след разпадането на СССР той отново е върнат на мястото си.
В същото време, през 1990-те легендарната ханска джамия, унищожена по заповед на Иван Грозни, е възстановена в казанския кремъл. А днес джамията Кул Шариф е сред популярните символи на Казан.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си