Европейска архитектура с малки изящни сгради и спретнати улички - тази гледка е изключително нетипична за обгърнатото от буйна растителност планинско дефиле насред Кавказките планини, където най-често се срещат обикновени и здрави селски къщи. Градчето Садон в Северна Осетия е построено от белгийци през XIX в., но днес е напълно изоставено.
Още през 1760-те години в Алигарското дефиле са открити големи залежи на олово, цинк и сребро. Цветните метали са нужни за развитието на военната промишленост и на медицината. Садонското находище е първото в Руската империя и остава и най-голямото до 1980-те.
Глобалното усвояване на този рудник започва в средата на XIX в., когато тук е построен Военно-осетинският път и маршрути за достъп до мястото за добив. Садонското находище се намира в планините и за строителството на самото предприятие в сложните условия на Руската империя са поканени най-добрите специалисти от чужбина.
"Много от мините първоначално са строени от гърците, тъй като те са добри каменари, - разказва местният екскурзовод Руслан Бимбасов. - Впоследствие тези участъци са взети под аренда за 60 години от белгийско дружество".
През 1886 г. белгийците започват да строят жилища за семействата на миньорите и инфраструктура: така се появяват училище, болница, пътища. Белгийското дружество "Алагир", освен Садонския рудник, развива и фабрика за обогатяване в съседното населено място Мизур, където се преработва оловната шлака.
След революцията през 1917 г. предприятието е национализирано. Белгийците си тръгват, а Садонският оловно-цинков комбинат започва да се развива с колосални темпове. Да работиш тук става много престижно. Докато в началото на XX в. в Садон живеят около 300 души, през 1939 г. броят им вече надхвърля 4000.
Според различни източници по време на Великата отечествена война едва ли не всеки трети, ако не и всеки втори куршум, е излят от олово, добито в Садон, казва Руслан. Днес, естествено, е трудно да се провери достоверността на тези твърдения, но добивът на руди е бил колосален. В началото на XX в. той е около 25 000 тона годишно, а през 1970 г., когато предприятието достига пиковата си мощност, той достига 745 000 тона годишно.
След войната съветските геолози започват да разработват нови оловни и цинкови находища из страната. В Садонския рудник се използват остарели технологии, които носят много загуби при работата. И запасите от полезни изкопаеми тук много бързо се изчерпват. В средата на 1980-те години добивът на руда тук фактически е преустановен, а след разпадането на СССР заводът едва се държи на повърхността. А след това идва и нова беда.
През 2002 г. Садонският оловно-цинков комбинат и самото населено място са унищожени от силно наводнение, причинено от придошлите води на планинската река Садонка. Тя само изглежда малка, но нивото ѝ може да достига 7 метра. Първите етажи на много къщи са затрупани от наносите и стават негодни за живеене. Селото вече не може да се възстанови. Живеещите тук 500 души се местят в населените места Алагир и Мизур на няколко километра от Садон.
Макар че в Садон има регистрирани 87 жители, на практика тук вече не живее никой, казва Руслан. Идват само някои бивши местни жители, за да нагледат старите си къщи. Садонският комбинат е закрит официално през 2009 г. заради изчерпване на запасите от полезни изкопаеми. Садон престава да съществува през 2013 г. - административно е приобщен към Мизур.
От някога разкошната архитектура не е останала и следа. Всичко се руши и се разпада. По останките от населеното място бродят гладни котки, които идват да се нахранят от съседните села, и туристи-любители на изоставените места.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си