Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ако ви се е струвало, че дворецът Кастелвекио във Верона и Замъкът на Сфорците в Милано приличат на Московския Кремъл, не грешите! Всички те са построени през XV в. от италиански архитекти от една и съща школа. Руският велик княз Иван Велики кани италиански архитекти да възстановят Кремъл: Пиетро Антонио Солари, Алойсио да Милано, Антонио Джиларди и Марко Руфо издигат нови тухлени кули и стени на Кремъл (всички те са известни в Русия с едно и също фамилно име – "Фрязин", което идва от "Франк" – прякор за чужденците по онова време).
Един от най-прочутите италиански архитекти, работили в Москва през XV в., е Аристотел Фиораванти. Всъщност той е инженер и основава завод за тухли в Москва, както и фабрика за оръжие, където се произвеждат топове. Най-забележителната му работа, обаче, е строителството на Успенския събор в Московския Кремъл.
Това е първата сграда, изградена в току-що основания Петербург. Петър Велики планира да построи един "много европейски град", затова кани чуждестранни архитекти. Крепостта и катедралата са построени по проект на Доменико Трезини – швейцарски архитект от италиански произход.
До наши дни са оцелели малко сгради, създадени от френския архитект Жан-Баптист Александър льо Блонд, смятан за главния архитект на Санкт Петербург. След като, обаче, в началото на XVIII в. той е поканен от Петър Велики, той създава генерален план и архитектурен "наръчник за стила" на града. Льо Блонд проектира и проекта за резиденцията Петерхоф, с която Петър иска да засенчи Версай. Първият дворец Петерхоф е построен от Льо Блонд, а след това е реконструиран от италианеца Франческо Бартоломео Растрели.
През XVIII в. може би един от най-известните архитекти на Петербург – гореспоменатият италианец Франческо Бартоломео Растрели, издига няколко двореца и катедрали на територията на Руската империя. Един от най-важните сред тях е официалната резиденция на руските императори, Зимният дворец в центъра на Петербург, където днес се помещава Ермитажът.
Франческо Растрели, обаче, е най-известен с работата си за императрица Елисавета и разработката на разпознаваем стил, известен днес като "елисаветински барок". Най-емблематичната сграда, която отразява този стил, е Екатерининският дворец в Царско село – лятна резиденция на царското семейство.
Френският архитект Огюст дьо Монферан печели конкурса за главен архитект на проекта, стартиран от император Александър през 1818 година. Целият живот на французина е посветен на катедралата. Строителството ѝ продължава почти 40 години и се оказва фатално за архитекта, който умира само шест седмици, след като катедралата е завършена.
Този дворец, пример за класическа "паладийска" архитектура, е построен в началото на XIX в. от италианеца Джакомо Куаренги. Сградата е най-известна с това, че в нея се е помещавал първият женски институт, а след това и централата на болшевиките. Независимо от това, Смолни е място, обитавано от градската администрация.
Недалеч от Царско село и Санкт Петербург се намира друга прекрасна резиденция на руските императори – Павловск, построена в края на XVIII в. за наследника на трона и бъдещ император Павел I. Тя е проектирана в неокласически стил от шотландския архитект Чарлз Камерън, който е известен и със строителството на галерията "Камерън" в Царско село, кръстена на самия него (и като цяло с това, че е променил Царско село в класически стил, защото на Екатерина Велика не ѝ е харесвал прекалено пищният барок).
Един от най-необикновените дворци в Русия е построен през 1828-48 г. за княз Михаил Воронцов, главен губернатор на южните провинции на Руската империя, включително на Крим. За строителството на този дворец в неоготически стил Воронцов кани английския архитект Едуард Блор, известен още със строителството на Бъкингамския дворец в Лондон.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си