Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Един вълшебен свят на арктически студ, северни сияния и безкрайна тундра – така могат да бъдат описани тези земи. Всъщност, Чукотка е истинският край не само на Русия, но и на целия Евразийски континент. 180-ият меридиан преминава именно оттам, а той разделя западното и източното полукълбо и служи като отправна точка за линията на смяна на датата – той разделя времето на "вчера" и "днес". Морската граница между Русия и САЩ (разстоянието между Диомидовите острови, единият от които е руски, а другият – американски, е само 4 км) също е там.
Хората посещават това място, за да се насладят на невероятната и почти изцяло дива природа, където се скитат кафяви и полярни мечки, за да гледат тюлени (макар че все още не е ясно кой кого гледа) и дори да се замерят със снежни топки през лятото (заради вечната замръзналост!). А също и за да се предизвикат да стигнат до най-далечната точка на Евразия – Нос Дежньов. Ето как можете да стигнете дотам.
Това е огромна (колкото няколко европейски държави!) и най-слабо населената област на Русия – там живеят само 50 000 души, половината от които са руснаци, четвърт са чукчи (коренното население), а останалата четвърт са хора от други етноси, включително малцинствата. Номадските народи в тундрата се занимават основно с еленовъдство, а жителите на районите по брега – най-вече с риболов.
Централна Чукотка се състои от гр. Анадир – столицата на региона. Това е най-скъпият град в Русия (ще разкажем повече за него в следващите ни статии), но и най-яркият. Всички къщи там са боядисани във ведри цветове, за да компенсират липсата на растителност за окото. В покрайнините на Анадир туристите се изкачват по хълмовете и разглеждат естуара на Анадир с лодка.
В западната част се намират градовете Билибино (където е изградена единствената атомна електроцентрала върху вечна замръзналост в света) и Певек (най-северният град в Русия), езерото Елгигитгин и остров Врангел (наричан още "Островът на мечките").
Източна Чукотка е най-интересната част в този район – там можете да видите тюлени, китове и косатки на свобода, както и да посетите коренните народи. Можете да се разходите и до Нос Дежньов и да видите точката, където се срещат Арктическият и Тихият океани.
Обикновено чужденците могат сами да си организират пътуване до Русия: да получат виза, да си резервират хотел, да си купят самолетни билети и билети за местен транспорт. Но за да посетите Чукотка, трябва да се свържете с метни туристически компании и да пътувате групово. Дори и да знаете руски много добре. Добрата новина е, че така е по-евтино и по-безопасно, отколкото да се опитате да организирате пътуването си сами.
Освен руска виза, ще ви трябва и разрешение от местната дирекция на ФСБ, тъй като Чукотският автономен окръг е т.нар. територия с регулиран посетителски режим. Ако пътувате в група, разрешението се урежда от туристическата агенция.
Но дори и да успеете да си изкарате разрешително сами, ще се изправите пред друг проблем. Да стигнете от едно място до друго понякога е възможно само със самолет, хеликоптер или АТВ. Туристическите агенции могат да резервират чартърни полети за групата и да уредят трансферите. И тук не става въпрос за екстремно преживяване – просто тук това е нормалният начин за транспорт.
Освен това, от съображения за сигурност, е по-добре да се пътува в група: диви животни и бързо променящо се време, без покритие на мобилните телефони извън населените места.
В Чукотка има три града, които свързват района с останалата част от света. Повечето пътувания започват от Анадир. Летището се намира в населеното място Уголние Копи от другата страна на естуара, докъдето се стига с ферибот или с хеликоптер в зависимост от сезона.
Самолетите пристигат там от Москва (8-9 часа), Иркутск (5-6 часа), Новосибирск (6-7 часа), Владивосток (5-6 часа), Петропавловск-Камчатски (5 часа), Якутск (5-6 часа) и Хабаровск (4-5 часа). Вторият град е Певек. Дотам се стига със самолет от Магадан (5 часа) и Якутск (6 часа). Третият е Билибино, докъдето можете да долетите от Магадан (3 часа).
Летища има и в (сравнително) големите села: Егвекинот, Лаврентия, Провидения, нос Шмид, където работят местните авиолинии "Чукотавия".
Тук няма железници поради блатистата почва и вечната замръзналост. Почти няма и автомобилни пътища – повечето са селски и в само някои населени места са асфалтови, тъй като няма асфалт, който да издържи на този климат. През зимата хората използват "ледени пътища".
Не забравяйте, че времето в Чукотка решава всичко: по правило зимата трае около девет месеца, а от юни до август има нещо като ветровито лято с ярко слънце. Заради топографията времето може да се променя много бързо, така че бъдете подготвени!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
