Вязма: От котела на войната до духовен център (СНИМКИ)

В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски изобретява сложен процес за ярка и детайлна цветна фотография. Неговата визия за фотографията като форма на образование и просвещение е демонстрирана особено ясно в снимките му на архитектурни паметници в исторически места в руската дълбока провинция.

Вязма. Троицкият събор, югозападен изглед. 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Едно такова селище е град Вязма, който Поркудин-Горски посещава през лятото на 1912 г. като част от проект за документиране на места, свързани със стогодишнината от Наполеоновото нашествие в Русия. Въпреки че оригиналните стъклени негативи не са оцелели в колекцията от тези снимки на Библиотеката на Конгреса на САЩ, монохромните контактни отпечатъци, които той прави от магента сегмента при неговия триетапен процес, дават много исторически подробности. Аз самият посетих Вязма между 1992 и 2014 година.

Скромно начало

Крепостта Вязма. Спаската кула, изглед югозапад; 3. Спаската кула, "сенчесто лице ". 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Днес Вязма е спокоен регионален център с население около 56 000 души, точно до минската магистрала, която е главният път от Москва, водещ на запад. Административно част от Смоленска област, Вязма се намира почти по средата между тези два древни центъра на съдбата на Русия - на 210 км западно от Москва и на 165 км източно от Смоленск.

Това местоположение е ключът към драматичната история на града, който по време на Втората световна война е свидетел на дъното на поражението и на дългия път към възстановяването. Времето не е помрачило паметта за тази борба, която се почита в целия Вязменски район.

Централна Виазма, изглед на югоизток от камбанарията на Троицкия храм; лятото на 1912 г.

Сергей Прокудин-Горски

Първото свидетелство, в което се споменава Вязма, датира от 1239 г. - време, което съвпада с монголското нашествие и ширещото се разрушение на вече разпокъсана средновековна Рус. Градът остава част от Смоленското княжество до 1403 г., когато е превзет от Великото литовско херцогство.

Църквата на иконата на Премилосърдния Спасител, манастир Св. Аркадий. Изглед откъм северозапад, 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Към края на XV в. контролът над Вязма преминава в ръцете на Москва, която печели града при продължителна поредица от гранични войни с Литва. През XVI в. той служи за важна западна отбранителна точка, тъй като западната граница на Московия се измества и много по-голямата и по-изложената на нападения крепост Смоленск на няколко пъти преминава към Полша. През "Смутното време" в началото на XVII в. градът отново влиза в спирала на смяна на владетелите си, преди да започне да служи на новата династия Романови.

Град-крепост

Църквата Богоявление (Въведение), изглед от юг, 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

От самото начало в центъра на града е издигната земна крепост на висока скала с изглед към река Вязма. След опустошителните войни от XVI и началото на XVII в. Москва решава да възстанови кремъла във Вязма, но без скъпоструващи зидани стени. Само шест кули са тухлени, а от тях остава една и това Спаската кула.

Храмът Богоявление (Представяне). Нов иконостас, 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

В крепостта Вязма има църква, която в крайна сметка е посветена на Троицата. През 1654-1655 г. цар Алексей Михайлович възстановява храма Троица в архаичния ѝ стил, а в средата на XVIII в. тя е допълнително престроена и разширена. Камбанарията е най-високата забележителност на града по онова време до издигането на голяма комуникационна кула през късния съветски период.

Църквата "Преображение Господне", с импровизирана камбанария (вдясно). Изглед от югозапад, 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Повечето църкви в общия изглед на Прокудин-Горски на централна Вязма са разрушени през ХХ век. Изключение прави църквата, посветена на иконата на Премилосърдния Спасител, построена през 1786 г. в манастира "Св. Аркадий". Църквата, единствената останала постройка от този манастир, сега служи за градска библиотека.

Паметникът на Отечествената война (1812 наполеоново нашествие), улица "Ленин"; Паметникът на перновските гренадири (1812 г. наполеоново нашествие), "Съветски площад", 22 август 2012 г.

Уилям Брумфийлд

Наблизо има и паметници, посветени на войната от 1812 година. Вязма пада в ръцете на французите на 29 август. Голяма част от града е опожарена в края на октомври, когато преследващите руски сили, командвани от генералите Милорадович и Платов, влизат в яростна битка с корпус на отстъпващите французи, командван от маршал Даву.

Оцелели архитектурни обекти

Жилищна сграда и магазини, ул. "Комсомол" 2. Централната част при следвоенното възстановяване на града; 22 август 2012 г.

Уилям Брумфийлд

Днес центърът на града се нарича "Съветски площад", който се намира под храма по хълма надолу. На площада се издига монументална гранитна колона, поставена там през 2011 г. в чест на обявяването на Вязма две години по-рано за "Град на военната слава". Сериозно повредена по време на войната, тази част на града е смесица от следвоенна съветска архитектура със сгради от XIX век, възстановени от руините.

Църквата "Рождество Богородично"“. Югоизточна гледка с камбанария; Лятото на 1912

Сергей Прокудин-Горски

Оживяла е живописната църква "Рождество Богородично" (1727-1728), която Прокудин-Горски снима от североизток с енорийското училище и голяма купчина дърва за огрев на преден план. Сега тя се намира в парк, в чието езерце може да се види отражение на южната фасада.   

Църквата "Рождество Богородично", изглед ОТ юг. Преден план: река Вязма; 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Най-впечатляващият архитектурен ансамбъл във Вязма е манастирът Йоан Кръстител (сега женски манастир) в западния край на града. Основан през 1536 година, манастирът преминава през много изпитания на тази често нападана земя. Първо е опожарен от полските сили в началото на XVII век, след което е възстановен през 1630 г. благодарение на дарение от цар Михаил Фьодорович (първият цар на Романови). Опожарен е отново по време на Наполеоновото нашествие от 1812 г. и ремонтиран още веднъж през 1832-36 година. След това комунистите го затварят отново, а през Втората световна война търпи нови разрушения.

Божествена защита

Порталната църква "Възнесение Господне", манастир "Йоан Кръстител" (женски манастир от 1995 г.); 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

За щастие църквите са добре построени и имат здрави структури. Главната манастирска южна порта служи за основа за ярко изписаната църква XVII в. с голяма трапезария и камбанария в западния й край.

Манастирът "Йоан Кръстител", Светата порта под църквата "Възнесение Господне"; 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

При влизане на територията на манастира пред посетителя се разкрива гледка към една от най-забележителните монашески сгради в цяла Русия, църквата на иконата на Богородица Одигитрия с прилежащия към нея параклис, посветен на Йоан Кръстител. Тази сравнително малка постройка с неправилен план изглежда проектирана предимно като пиедестал за три извисяващи се, богато украсени кули. Всяка кула е увенчана с малък златен купол.

Църквата на иконата на Богородица Одигитрия, манастир "Йоан Кръстител". Югозападен изглед с трапезария (вляво); 14 октомври 1992

Уилям Брумфийлд

Редовете от декоративни фронтони и варосаните стени са допълнително орнаментирани с реставрирани зелени керамични плочки. Вероятно тази пищно украсена постройка изобразява фар, както подсказва нейното посвещение (ходигитрия, "този, който показва пътя"). Или пък може би отдава почит на съпротивата срещу нашествениците, както правят други църкви-кули, построени в Московия след "Смутното време".

Църквата на иконата Одигитрия, кули и кръстове. Изглед от югозапад; 18. Църквата на иконата Одигитрия. Декоративен детайл на кулата; 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Редица църкви в града сега се възстановяват след десетилетия на войни, пренебрежително отношение към тях и религиозно преследване през съветския период. Други остават в живописни руини, като гробищната църква "Св. Екатерина" (1770-76 г.). Щетите във Вязма са особено тежки и процесът на възстановяване често е бавен.

Спомен за предишна слава

Църквата на иконата Одигитрия. Изглед от югоизток; 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Предишното изследване бе съсредоточено върху архитектурни паметници, но Вязма има и изключителен скулптурен паметник, посветен на генерал Михаил Ефремов, командир на злополучната 33-а армия, обсадена по време на втората битка при Вязма през пролетта на 1942 година.

Църквата на иконата Одигитрия. Нов иконоста; 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

Създадена от скулптора Евгений Вучетич (водещ автор на по-късния мемориален комплекс Сталинград) и издигната във все още разрушена Вязма през 1946 година, статуята е един от най-добрите примери за героична военна скулптура в Русия. Дръзкият Ефремов стои с протегната ръка, сочеща на запад. Той е символично заобиколен и защитен от четирима войници от Червената армия в напрегнати пози с готови оръжия. Един от войниците, смъртно ранен, вдига поглед към генерала. След окончателното освобождение на Вязма през март 1943 г. тялото на Ефремов е погребано повторно в гробището до църквата "Св. Екатерина".

Гробищната църква "Св. Екатерина". Изглед от запад; Паметникът на генерал Михаил Ефремов (1897-1942); 22 август 2012

Уилям Брумфийлд

В района на Вязма има и други лесно достъпни интересни места, включително красиво реставрираното имение Грибоедов в Хмелита. В началото на XIX в. имението е тясно свързано с любимия писател Александър Грибоедов (1795-1829), автор на "От ума си пати", една от най-известните пиеси в Русия. То заслужава допълнително проучване.

В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за правене на цветни снимки. Между 1903 и 1916 г. той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии с помощта на този процес, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 г. той напуска Русия и се установява във Франция, където се намира голяма част от колекцията му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката дигитализира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за световната публика. Няколко руски сайта вече също имат версии на тази колекция. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на снимките на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 г. Брумфийлд работи в Русия и снимка повечето места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии съпоставя творбите на Прокудин-Горски със снимките, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.