Гамсутл – древното село призрак в планините на Дагестан (СНИМКИ)

Legion Media
Едно от най-епичните изоставени места в Русия се намира в Северен Кавказ на надморска височина от почти 1500 метра. Аварското селище, изсечено в скалите, е на около 2000 години.

Гамсутл има тайнствен ореол. Наричат го "дагестанския Мачу Пикчу" и "мъртвия град", затвор на голяма надморска височина и място, което е унищожено от холерата. През многовековната си история аварското село се сдобива с правдоподобни и фантастични легенди. И като множество от най-красивите места в Северен Кавказ, то също се намира много далеч от цивилизацията.

Все пак точно такава е идеята на първите заселници. Тези, които го основават, знаят точно какво правят. Селото се намира в Гунибския район на Дагестан, на самия връх на планината Гамсутълмеер на надморска височина от 1418 метра и до него може да се стигне само по една тясна пътека. Планинското село е лесно за отбрана, благодарение на високото си местоположение. В многовековната си история никога не е е превземано от армия.

Точната дата на образуване на селището не е известна. Според една версия то е основано от аварските ханове (аварите са един от коренните народи на Северен Кавказ и най-многобройният народ в съвременен Дагестан). Ханът-основател на Гамсутл живее със семейството си на върха на планината, а армията му е разположена по склоновете. От аварски език Гамсутл се превежда като "в подножието на ханската крепост". Според друга версия селището е нещо като място за лишаване от свобода за виновните. "Но няма нито една оцеляла научна монография за Гамсутл", разказва организаторът на първите екскурзии до изоставеното село Заур Цохолов.

Местните вярват, че селото е на поне 1600 години. Учените откриват и по-ранни доказателства за основаването му. В околностите на селото са открити надгробна плоча с надпис на древноирански език на около 2000 години. Вероятно и други народи са обитавали населеното място, както свидетелстват някои надписи по стените на къщите на ирански език.

Отдалеч руините на селото приличат на лястовичи гнезда. Къщите му са частично изсечени в скалата. И ако неравната повърхност не позволява изграждането на къща, скалата се раздробява и използва като строителен материал. Покривите на къщите са покрити с греди, а отгоре са насипани пръст и слама. Пороите отнасят покривния слой и се налага периодичен ремонт на тази част от постройките.

"След пороите не дай си Боже да се докоснете до къщите. Цялата стена може да падне", споделя Заур. Стените на къщите са на кирпична спойка, поради което лесно се разрушават. В същото време при бегъл поглед изглежда, че къщите в Гамсутл са на хиляди години. Но това не е така. Повечето от оцелелите сгради са от началото на XIX век.

Преди няколко десетилетия Гамсутл е населен с хора. Селото има собствено училище, детска градина, магазин, болница и родилен дом. Неговите жители, особено младите, започват активно да го напускат едва през 1970-80-те в търсене на работа в столицата на Дагестан (пътят от тук до Махачкала е три часа) и заради недостъпността на селото.

"През 1970-те реките в този район са пълноводни. В моето детство можехме да преплуваме реката в Чох само на кон, а сега всяко дете може да я прекоси. А един ден мостът над реката бива разрушен. Жителите на Гамсутл са откъснати от света за два месеца. Това обстоятелство принуждава мнозина да се преместят и да напуснат домовете си", казва Заур и добавя, че много хора в селото също са убити от епидемията от холера.

Но няколко възрастни жители все пак изживяват годините си тук. През 2002 г. в селото живеят 17 души. През 2010 г. – 10. Един от тях – Абдулжалил Абдулжалилов, веднъж месечно се спуска надолу, за да закупи хранителни стоки, да си вземе пенсията, да научи новините и да посети библиотеката. В Гамсутл той отглежда пчели, а в свободното си време пише трудове за религията и се среща с туристи. Казват, че той се провъзгласява за "кмет на Гамсутл".

Съвсем скоро в селото остават само той и стара жена, с която не си говори. Колкото и иронично да звучи, макар и сред множество пусти сгради, те се карат за земя. Когато тя умира, Абдулджалил е единственият жител на Гамсутл. През 2015 г. и той умира. Така селото се обезлюдява напълно.

През последните десетилетия това планинско "село-призрак" е една от основните атракции на Дагестан. Изоставената естетика привлича мнозина, но изглежда още по-очарователна, когато е заобиколена от скали и планини.

"Случи се така, че попаднах сам в това древно село. Влязох и замръзнах. Тук времето е спряло. Нищо друго на света не съществува. Само тишина, празни стени и мъртви прозорци... Мястото не е страховито, а много своеобразно", спомня си Александър Попов, който няколко пъти пътува до Гамсутл.

Местните жители също се опитват да спечелят допълнителни пари от Гамсутл. Те транспортират туристи до планината, предлагат конна езда и екскурзии. Поради това през деня тук е многолюдно. Затова основният съвет на тези, които не са били там, е да дойдете в селото възможно най-рано, призори. Така че в самота, както прави Абдулжалил Абдулжалилов, да се разходите из старинните му улици и да чуете тази оглушителна тишина.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"