Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На пръв поглед Норилск, разположен в северната част на Красноярския край (в Сибир), изглежда обикновен индустриален град, построен според съветските канони. Парадни сгради в стила на сталинския ампир, "спални" райони с многоцветни "панелки" и безкрайни комини на фабрики, простиращи се отвъд хоризонта.
Но само си представете, че тук, на 69-ия паралел (300 км над Арктическия кръг), има сняг близо девет месеца в годината. През зимата може да е минус 45°C или минус 50°C, но най-лошото е снежна виелица, която те поваля. Полуостров Таймир, близо до който се намира градът, се нарича гробището на циклоните. Всички атлантически циклони завършват своя жизнен цикъл тук и затова тук винаги има вятър. С една дума тук не е курорт. Местните метеоролози дори използват понятието "суровост на времето", защото колкото по-силен е вятърът, толкова по-трудно е да се издържи на студа и влагата.
Тук живеят над 175 000 души и това е вторият по големина арктически град в света (първият е Мурманск с почти 270 000, но той е малко по на юг). Тук се добиват и обработват никел, мед, кобалт и паладий. Фабриките работят денонощно и специалистите трябва да могат да стигат на работа и у дома точно навреме. А как да направят това при ужасна виелица и в полярната нощ?
За Норилск проблемът със снежните преспи винаги е бил остър: те достигат височина от 30 метра и за почистването им се изразходват огромни сили. Преди всичко възниква необходимостта да се осигури непрекъсната работа на железопътната линия до Дудинка, а това е сто километра през пустата тундра и вечната замръзналост. По нея се транспортира рудата от пристанището на река Енисей, а след това се изпраща по море до местоназначението ѝ. И обратно: от Дудинка и Норилск пристигат продукти, домакински стоки и пратки от "континента".
Днес покрай пътищата могат да се видят дървени щитове, които ги пазят от навяванията. Те са проектирани от съветския железопътен инженер Михаил Потапов. Първоначално в изграждането на Норилск се използва принудителен труд на затворници от лагера Норилаг (той е затворен през 1956-а). Потапов излежава тук присъда в края на 30-те и началото на 40-те години: получава 10 години в лагер за "връзката" си с опозорения маршал Тухачевски (той решава да използва изобретената от Потапов машина за изгаряне на трева в отбранителната промишленост).
Фотоархив на Сергей Лобанов
В Норилск на инженера му е възложено да организира система за защита от снега. Потапов изминава пешком целия маршрут покрай железопътната линия и стига до такова решение. Щитовете, направени по негов проект, се поставят под определен ъгъл, поради което вятърът се промушва изпод тях с такава сила, че помита снега от пътя. За всеки участък от пътя инженерът изчислява необходимото положение на конструкцията въз основа на посоката и скоростта на вятъра.
През 1944 г. Потапов е освободен предсрочно, но до 1950 г. продължава да работи в Норилск и получава сертификат за авторски права за щитовете по негов проект. През 1950 г. неговият отдел е разформирован, той се мести на работа в друг град в Красноярския край, в Канск. Само че скоро отново го арестуват по старо дело и го връщат в Норилск, където и умира през 1954 година. Неговите щитове пазят от снега и досега.
Норилск получава статут на град през 1953 година. Архитектът от Ленинград Витолд Непокойчицки, който пристига в Арктика по покана на ръководителя на завода в Норилск, работи (доброволно) върху плана на града.
Непокойчицки е верен на ленинградската архитектурна школа и затова първите сгради в центъра на града са в стила на неокласицизма и стила на сталинския ампир.
Тъкмо поради това централната улица, "Ленински проспект", може да ви се стори като "Невски проспект" в Санкт Петербург. Същите монументални сгради, богато украсени с циментова замазка, само че поставени на пилони, така че топлината от къщите да не разтопява вечната замръзналост.
И ако погледнете улиците на Норилск отдалеч, изглежда, че къщите тук са като една стена. Това също е за защита от вятър. Това планиране на града е вдъхновено от петербургските дворове-кладенци.
Генералният план за развитието на Норилск е грандиозен, но така и не е изпълнен докрай. Още в средата на 50-те години, след смъртта на Сталин, започва борбата срещу архитектурните излишъци и Норилск обраства с типичните "панелки", но по-специални.
Дворовете на "спалните" квартали на Норилск са изградени на принципа на затворения кръг, а входовете са отвътре. А между сградите има проходи с малки стълби. Някои изглеждат много тесни, дори двама души не могат да се разминат.
Това е направено нарочно, за да може човек не само да стигне до входа, но и просто да се скрие от вятъра, а пък вятърът да не духа вътре в двора.
Местните казват, че понякога тук бушува "черна виелица", когато излиза много силен вятър и буквално помита всичко по пътя си. Най-лошата "черната виелица" настъпва в началото на 1957 година. Няколко дни виелицата вилнее и дори между сградите опъват кабели, за да може някак да се минава.
1957
Архивна снимкаВ момента градът е в процес на мащабно обновяване: до 2035 г. в Норилск ще бъдат ремонтирани и построени десетки нови жилищни сгради, дворовете ще бъдат благоустроени, а инженерните мрежи ще бъдат модернизирани.
Един от най-ярките детайли на Норилск, който веднага хваща окото, са огромните ярки номера на жилищните сгради. Те се виждат отдалеч и при всякакви метеорологични условия. Това значително улеснява намирането на правилния адрес по време на снежна буря, особено за нови хора в града.
Тези номера се появяват през 1980-те години върху панелните жилищни сгради. На старите жилища номерата са нормални.
В Норилск сградите са боядисани в ярки цветове, за да развеселяват местните. На някои фасади можете да видите и мозайка на тема развитието на Далечния север.
А ето и още една интересна подробност. На много сгради ще видите празнични гирлянди. През лятото, когато е светло денонощно поради полярния ден, осветлението разбира се е изключено. Но още през есента всички улици са осветени така, сякаш Нова година вече е тук.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
