Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Соловецки лабиринт
Legion MediaОтвъд Полярния кръг живеят не само руснаци, но и представители на 40 коренни народа на Севера. Това са ненци, саами, чукчи, енети, нганасани, юкагири и много други. Жителите на Севера пазят традициите на своите предци, които са почитали силата на природата. В Арктика са останали голям брой древни светилища, където са се провеждали традиционни ритуали. Някои от тези места местните народи посещават и днес, за да помолят духовете за подкрепа.
Езерото Лама в Красноярския край е необитаемо, има само няколко къмпинга. Повечето от маршрутите по недостъпното плато Путорана започват оттук.
Най-отдалеченият източен край на езерото от векове е бил място на сила, тук са открити дървени евенкски идоли, а според легендата последната евенкска шаманка е живяла тук в края на 1930-те години. Има и планина, в която може да се види образът на Шайтана.
Северните народи смятат водите и бреговете на Лама за свещени и вярват, че те изпълняват желания.
Преди това тук са живели и други народи, за които не знаем почти нищо. В средата на 1970-те години тук са открити бронзови предмети, най-ранните от които датират от XVIII в. пр. Сред тях има и ритуални предмети. А също така на различни места са открити изкуствени структури с мегалитна зидария.
Прочетете повече за езерото в нашата статия
Отдалеченият остров Итигран в Берингово море е известен като най-старото селище на ескимоски морски ловци. До 1940-те години тук е имало селище – Сиклюк, чиито жители се преместили от континента. А непосредствено до него през 1970-те години по време на експедиция учени откриват алея на китовете. Тя датира от XIV-XVI в., но няма информация какво е било предназначението ѝ.
Алеята представлява два реда кости на сиви и гренландски китове с дължина около 500 метра. Костите са разделени на няколко групи и са подредени в определен ред. Мащабът на конструкцията е поразителен: костите достигат 5 метра височина и 300 кг маса, но всички те са здраво заровени в земята. Има черепи на китове и ями, в които хората съхранявали плячката си.
Някои експерти смятат, че тази алея е била свещено място за морските ловци. Други са на мнение, че ловците са сушили лодките си обърнати наопаки върху тези кости и са използвали черепите, за да ги "закотвят".
В Ненецкия автономен окръг, между Баренцово и Карско море, се намира остров Вайгач. Ненецките жители го смятат за свещен. Пътешественици откриват тук стотици идоли още през XVI век. До наши дни са оцелели около една дузина и половина каменни идоли. Най-вероятно тук северните народи са правили жертвоприношения на духовете и са искали да им изпратят късмет в риболова и лова.
Интересно е, че до 1930-те години островът е бил необитаем, въпреки че е било известно за съществуването му. Използван е само като междинен пункт за товарене и разтоварване. А с началото на индустриализацията геолозите откриват рудни залежи по тези места. Тогава тук се появява единственото селище Варнек, кръстено на фамилията на един от полярните изследователи. В мините работят предимно затворници. Още през 1938 г. се налага добивът да бъде прекратен, тъй като мините започват да се наводняват. Днес в селището живеят около стотина души.
В най-северната част на Якутия голямата сибирска река Лена се влива в море Лаптеви на Северния ледовит океан. В делтата ѝ се намира високият 114 м остров Столб. Народът юкагири смятат този остров за свещено място.
Те имат легенда, според която островът е създаден от шаман на мястото, където враговете му убили дъщеря му, и душата ѝ и до днес се явява на хората. За да "успокоят" духовете, когато минават покрай острова, те хвърлят бонбони или монетки. Между другото, днес същото правят и малкото туристи, които успяват да стигнат до тези отдалечени места.
Най-големите каменни "Вавилони" (лабиринтите се наричат така заради спираловидната си форма) се намират на Соловецките острови, но подобни структури се срещат и на други места в руския Север. Отвъд Полярния кръг най-известните лабиринти се намират край град Кандалакша и село Умба в Мурманска област. Всички лабиринти в Русия са разположени в близост до вода: или на острови, или в устията на реки (но не и на езера!).
Започват да описват систематично северните лабиринти през XIX в., въпреки че има сведения за такива постройки още в средата на XVI век. Най-пълното описание на соловецките лабиринти е направено от етнографа Николай Виноградов през 1927 година. Учените все още не знаят за какво са били предназначени тези лабиринти. Много от съвременните изследователи са на мнение, че постройките са имали ритуално значение.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си