Защо Русия е против Украйна да членува в НАТО

Да си представим, че преди 23 години не СССР, а САЩ се разпадат. В резултат на това крайбрежните и гранични щати Вашингтон, Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Тексас, Флорида и Джорджия се отделят от САЩ. Бившите Съединени щати се лишават от удобния излаз на Тихия океан, а ключови обекти от държавната инфраструктура като космодрум, военни бази и пристанища, нефтопроводи и жп линии, GPS центрове и промишлени обекти остават на територията на чужди държави. Следващите две десетилетия са изгубени от Вашингтон за възстановяване на стопанството и за създаване на алтернативна инфраструктура за случаите, при които новите съседи се отказват от сътрудничество със САЩ. Но някои от бившите американски територии се изказват за възобновяване на съюза и Вашингтон продължава сътрудничеството си с тях. В тази обстановка влиятелна и активна европейска сила започва да укрепва своето присъствие в Северна и Латинска Америка, развивайки своята експанзия от Куба. Под лозунга „Страните имат суверенно право да избират своя път“ външната сила предлага на бившите американски щати военен съюз и икономическа интеграция. Търканията довеждат до конфликти около космодрума във Флорида и военноморската база в Сан Диего, Калифорния. В тази борба външната сила разширява своята зона на влияние, а САЩ – те започват да защитават своите интереси. И всичко това е логично.

Същата тази логика обяснява руската политика в Украйна – Русия защитава своите интереси: военната база в Крим, транзита на енергийни ресурси в Европа, търговско-промишленото сътрудничество и правата на руското население. Ако бяха на мястото на Москва, САЩ биха действали точно по същия начин.

Но в момента не европейска държава разширява присъствието си в Новия свят, а НАТО и САЩ – в Стария. По логиката на Брюксел и Вашингтон, страните от постсъветското пространство имат суверенното право да избират в какви политически, икономически и военни съюзи да участват. Но големите държави, които не членуват в НАТО, си задават въпроса: Каква е ролята на тази организация на континента и от кого има намерение тя да се отбранява?

НАТО е замислено след Втората световна война като отбранителен алианс срещу СССР. След разпадането на Съветския съюз последва опит силовият потенциал на НАТО да придобие глобални функции – алиансът имаше намерение да се отбранява от заплахи по цял свят. За изминалите 20 години НАТО два пъти се „отбранява“ от Югославия, а също така и от Афганистан и Либия. През 2003 г. между страните-членки на НАТО възникна спор – струва ли си се отбраняват от Ирак, и в крайна сметка най-активните решиха, че си струва. В контекста на украинската криза зам.-генералният секретар Александър Вершбоу заяви, че НАТО възприема Русия като заплаха. Той повтори това, което преди него бе заявено от отделни американски сенатори, както и от страните от Прибалтика и Полша. В НАТО не всички разбират, че държавите от постсъветското пространство са много крехки. Външните провокации разрушават политическата стабилност и условията за икономически растеж. Това пречи на тези страни да преминат бързо през капана на средните доходи и да достигнат нивото на развитите европейски страни. Благосъстоянието води до демокрация, а не обратното. 

На жителите на САЩ и ЕС, които през живота на цяло едно поколение бяха свидетели на стремително развитие и интеграция, им се струва, че целият свят живее в един ритъм с тях. Но в постсъветското пространство през всичките тези години протичаха други процеси – на разложение на общността и опити да се предотвратят свързаните с това конфликти. През последните години Русия се стреми да си върне позицията на динамично ядро в Евразия. В Украйна този процес се сблъска с разширяването на „изток” на зоната на влияние на Запада.

Превратът в Киев не беше иницииран от САЩ. Но Америка се възползва от ситуацията с цел укрепване на своите позиции и така способства за разкола в украинското общество. Подкрепяйки евроатлантическата интеграция на Украйна, Западът разкъсва тази страна на части и нанася непоправими щети на отношенията с Русия. Ето защо в интерес на всички страни е да се договорят помежду си.

"Российская газета". Всички права запазени.