В Пекин Путин ще смекчи противоречията

В столицата на Поднебесната империя руският лидер ще пристигне начело на представителна руска делегация.

В столицата на Поднебесната империя руският лидер ще пристигне начело на представителна руска делегация.

AP
Като най-важен чуждестранен гост на Парада на победата, който ще се проведе на 3 септември по повод годишнината от края на Втората световна война, е сочен президентът на РФ Владимир Путин.

Екпертите характеризират сегашните руско-китайски отношения като взаимоизгодно партньорство, но признават, че между двете страни има достатъчно много икономически и политически проблеми, които няма да е лесно да бъдат преодолени.

Владимир Путин ще пристигне в Пекин не само за да застане на 3 септември на трибуната редом с китайските лидери. Заедно с президента в Китай ще долетят завеждащият администрацията на Кремъл Сергей Иванов, първият вицепремиер на Руската федерация Игор Шувалов, вицепремиерите Олга Голодец и Дмитрий Рогозин, министрите на отбраната, на външните работи, на транспорта и енергетиката. „Приготвят се около 30 различни съвместни документи, които ще бъдат подписани в присъствието на Путин и Си Дзинпин“, съобщи помощникът на президента Юрий Ушаков, който също влиза в състава на делегацията.

„В Пекин безусловно ще оценят факта, че Владимир Путин – единственият от лидерите на страните-съюзници на Китай във Втората световна война – лично ще дойде на парада и ще отдаде дължимото уважение на китайската история“, пояснява водещият научен сътрудник на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките Сергей Труш.

Политика на взаимното мълчание

В политическата сфера двете страни са изработили доста интересен формат на отношенията. От една страна, те си сътрудничат по различни въпроси – Пекин и Москва имат сходни възгледи относно проблемите за международната сигурност, неразпространяването на оръжията за масово поразяване и стабилността в Близкия Изток.

От друга страна, „нашите държави, както изглежда, са достигнали мълчаливото съгласие да не повдигат въпроси, неудобни за едната от двете страни – обяснява на кореспондента на „Руски дневник“ китаистът, експертът на агенцията за анализ „Външна политика“ Михаил Мамонов. Китай запазва дружелюбен неутралитет по въпроса за Крим, ние мълчим по въпроса за териториалните спорове в Южнокитайско и Източнокитайско море. И двете страни се стремят да заобикалят въпроса за противоречията в Централна Азия“.

От друга страна, Китайската народна република до известна степен се напряга от тесните връзки на Русия с редица страни от Източна Азия, имащи обтегнати отношения с Пекин (например с Виетнам), а също и от днешния курс на нормализация на руско-японските отношения. Все пак, според думите на Михаил Мамонов в Пекин разбират, че от икономическа и инвестиционна гледна точка „Япония сега не е конкурент на Китай“, поради това Пекин няма да оказва натиск на Москва с цел да я принуди да преразгледа отношенията си с Токио.

РФ не иска да бъде суровинен придатък

В икономически план ситуацията в двустранните отношения не е толкова проста и приятна.

„От руска страна най-сериозният проблем е изграждането на системни отношения в икономическата сфера. Проектът за Пътя на коприната и руският концепт за евразийската интеграция имат редица точки на съприкосновение, но между тях има и конфликтен потенциал. Неотдавна беше приет документ за необходимостта да се съвместят тези програми и много неща ще зависят от това до каква степен той ще може да бъде реализиран“, пояснява Сергей Труш.

Освен това „структурата на търговията и инвестициите на Китайската народна република в Русия не е много благоприятна за нас като страна, стремяща се към модернизация и диверсификация на икономиката. Ние в голяма степен се обозначаваме както преди – като обект за ресурсно икономическо усвояване: в КНР са готови да влагат средства в инфраструктурни обекти и добив на ресурси – продължава Михаил Мамонов. – Китайските предприятия засега не са се разбързали твърде с локализацията на производството си на територията на Русия“. 

"Российская газета". Всички права запазени.