Оксиморон ли е неутралитетът на Черна гора?

Стана известно, че  самият Алианс, включително генералният му секретар Йенс Столтенберг, поддържат кандидатурата на Черна гора.

Стана известно, че самият Алианс, включително генералният му секретар Йенс Столтенберг, поддържат кандидатурата на Черна гора.

Александър Иорш
Процесът на присъединяването на Черна гора към НАТО, започнат от властите на страната през 2010 година, набира скорост с приближаването на датата на провеждането на срещата на министрите на външните работи на страните-членки на Алианса, насрочена за декември 2015 година.

Независимо от факта, че въпросът за присъединяването към НАТО остава да виси във въздуха, редица обстоятелства позволяват да се смята, че решението за приемането на Черна гора, имащо в голяма степен политически характер, носи изгоди за Алианса и най-вероятно ще бъде одобрено към края на настоящата година. Да разгледаме ключовите фактори, влияещи на развитието на ситуацията в Балканския регион.

Стратегическият фактор

Приемайки Черна гора, НАТО „затваря“ стратегическата дупка в Адриатика. Неслучайно последното разширение на НАТО, което стана през 2009 година, обхвана балканските страни, а именно Хърватия и Албания. По този начин целият район на Адриатическо море с прилежащите към него страни ще бъде обхванат от стандартите на НАТО и ще бъде под негов контрол, което опростява маневрирането и военното сътрудничество в региона. Извън това потокът имигранти от Близкия Изток и албанските терористи, както и постепенната криминализация на отделни райони на Сърбия и Македония, които дестабилизират системата за сигурност в региона, са резонен аргумент за необходимостта от контрол върху нея и последващи корекции.

Политическият фактор

Присъединяването на Черна гора към НАТО ще служи като своеобразен дразнител за Сърбия и Русия. Що се отнася до Сърбия, това ново разширяване на НАТО за сметка на съседна Черна гора ще означава значително свиване на политическото пространство за приемането на важни външнополитически решения, а също и възможност за политически натиск върху ръководството на страната. За Русия влизането на Черна гора в НАТО носи възможността за потенциално създаване на неприятелски или антируски фон в тази балканска страна, което ще означава постепенно намаляване на руското присъствие там във вид на капитали и инвестиции.

Имиджовият фактор 

Разширяването на НАТО ще позволи да се демонстрира, от една страна, жизнеспособността на военно-политическия съюз, който в последното десетилетие се сблъскваше с криза на идентичност; от друга – ще потвърди запазващата се привлекателност на Алианса преди всичко за „съмняващите се“ страни, които по един или друг начин са свързани с Русия.

Като се има предвид курсът на Мило Джуканович, ориентиран към интеграция със западните структури, ЕС и НАТО, и мерките на черногорското ръководство по прилагане на западните стандарти във военната област и на провеждането на либерални реформи в социалната и в икономическата сфера, може да се предполага с голяма сигурност, че Черна гора ще бъде приета в Алианса в най-близка перспектива.

Според официалния дискурс в Черна гора присъединяването към Алианса е изключително позитивен и правилен външнополитически избор по редица причини. Преди всичко влизането в НАТО се асоциира с автоматическа гаранция за встъпването на страната в Европейския съюз, което е важна точка от външната политика.

Освен това с помощта на НАТО Черна гора получава гаранция за сигурност, което се разглежда от черногорското ръководство като необходимост в условията на нестабилност и повишаване на рисковете в сферата на сигурността на Балканите.

Освен всичко друго, като влезе в НАТО, Черна гора придобива възможността да заяви себе си като независим участник на световната арена, макар че нейната независимост в този случай, при предявените от страна на Алианса изисквания за унификация на процедурите и стандартите, се поставя под съмнение.

Фактическите изгоди от влизането на Черна гора в НАТО се свеждат до възможността да се задълбочи процесът на интеграция с Европейския съюз след консенсуса и сътрудничеството с много страни в рамките на Алианса. Ако решим да оценим загубите от такова политическо решение, те са следните:

1. Разкол сред черногорското общество по въпроса за влизането. Към днешна дата се наблюдава противопоставяне между прозападните (или проатлантическите) сили и тези, които се застъпват за неутралитета на Черна гора („Движението за неутралитет на Черна гора“). Според официалните социологически данни привържениците и противниците на влизането на Черна гора в НАТО са  приблизително равни по брой. На практика обаче броят на тези, които биха искали страната да остане неутрална, съществено превишава „атлантистите“.

2. Задължения по увеличаване на военните разходи. Извън това членството в НАТО натоварва със задължения във вид на поддръжка на военните операции на Алианса, осъществяване на различни хуманитарни мисии и т. н.

3. Необходимост от съгласуване на действията и от консултации с ръководството на Алианса не само по поводи, свързани с военно-политическото сътрудничество, но и с едни или други политически стъпки.

4. Влошаване на отношенията със Сърбия, тъй като присъединяването на нейния непосредствен съсед и традиционен партньор към Алианса нарушава стратегическата картина в региона, поставяйки я в спектъра на влиянието на западните структури. Сръбското ръководство няколко пъти заявяваше, че неутралитетът е приоритетен в неговата външната политика, а абсолютното мнозинство на обществеността в Сърбия е против придвижването на НАТО на Балканите.

Какво я очаква Русия?

Независимо от това, че премиерът на Черна гора Мило Джуканович увери руското ръководство, че „евроатлантическата интеграция няма да пречи на сътрудничеството с Русия“, най-вероятно ще има известно охлаждане на двустранните отношения.

Във връзка с това, че на черногорския политически елит му е нужно да получи абсолютната подкрепа от населението на курса си за влизане в НАТО, може да се очаква поява на организирани чрез медиите, неправителствените организации и различни фондове инициативи, целящи да дискредитират Русия, както и отрицание на всичко руско в очите на обикновените граждани.

Най-вероятно единичните случаи, в които звучи антируска риторика, ще придобият систематичен и по-мащабен характер. Освен това може да се твърди, че е възможно зачестяване на нападките от страна на властите срещу руски предприемачи и собственици на имоти под предлог, че нарушават законодателството на Черна гора.

Русия трябва да е готова за подобно развитие и да реагира достатъчно сдържано. Важен предварителен детайл при коригирането на политически курс на Русия по отношение на Черна гора ще бъде фактът, че отсега нататък по въпросите, засягащи външната политика на Черна гора, руските дипломати ще трябва да се обръщат не към Подгорица, а към щабквартирата на Североатлантическия алианс в Брюксел.

Даря Басова, анализатор на МГИМО (Московския държавен институт по международни отношения)

http://russiancouncil.ru/blogs/darya-basova/?id_4=2060

"Российская газета". Всички права запазени.