Преглед на руския печат: Бежанците се завръщат в Донецк

Половин милион бежанци са се върнали в Донецк

Над 500 000 донецки бежанци са се завърнали в родната Донецка народна република (ДНР) през 2015 г., съобщава центристкият вестник „Известия“, като цитира министъра на външните работи на самопровъзгласилата се ДНР Александър Кофман.

Преди две години в републиката са живеели 3 млн. души, а към края на 2014 г. те са били едва 1,6 милиона. Сега населението там е 2,3 млн. души – останалите все още са в Русия. 

„Завръщат се масово – разказва Кофман. – Най-вече от територията на Украйна, тъй като за нашите бежанци да останат там става все по-трудно. Трябва също да обясним на хората, които са заминали за Русия, че трябва да се върнат у дома в ДНР, за да подкрепят държавата“.

Ръководителят на фонда за подпомагане на Донбас „Не се отказваме от своите“ („Своих не бросаем“) Глеб Корнилов споделя, че бежанците, които се връщат обратно, са настроени позитивно.
„Хората не униват и имат голямо желание да дадат тласък на републиката си – казва той. – През лятото на 2014 г. улиците в ДНР и ЛНР бяха пусти, а сега вече има повече автомобили; кафенетата и парковете вечер са пълни. Животът се връща в обичайното си русло“.

От юни 2014 г. от Украйна в Русия са се преместили около 3,1 млн. души, като 260 000 от тях са се установили на територията на Руската федерация.

В САЩ за оръжие

На 24 септември украинският министър на отбраната Степан Полторак започна двудневна визита в САЩ, където има срещи с главата на Пентагона Аштън Картър. Планирано е да участва в събития в подкрепа на Украйна, пише интернет изданието Газета.ру. САЩ вече оказват известна помощ на Украйна, като й доставят средства за защита, неголямо количество военни бронирани автомобили Hummer, радари; обучават украински военни. Очаква се Полтрак отново да повдигне въпроса за доставката на смъртоносни оръжия, въпреки че администрацията на президента Барак Обама нееднократно е заявявала, че този въпрос не се разглежда.

Според експерти Белият дом в момента води интензивни преговори с Русия за урегулиране на сирийския конфликт и едва ли ще е склонен да подразни Москва, като доставя оръжие на Киев.
„Световната общност в момента е заета с други проблеми – миграцията и Близкия Изток. На този фон Украйна започва да тъгува и иска да напомни за себе си като „чело на фронта за борба с Русия“, коментира членът на Асоциацията на военните политолози Александър Перенджиев.
Надеждите на флота

Индия има намерение да купи фрегатите, които Русия така и не успя да завърши в Калининград, пише независимото интернет издание „Свободная пресса“.  Неотдавна индийският посланик в Москва Пунди Шринивасан Рагхаван посети Прибалтийския корабостроителен завод „Янтар“ в Калининград, където за руския военноморски флот се строят 6 фрегати проект 1135.6. Там дипломатът неочаквано заяви, че „с голяма доза вероятност“ половината от новопостроените плавателни съдове ще бъдат купени от Индия.

Всички планове на командването на военноморския флот на Русия във връзка с фрегатите бяха провалени заради войната в Украйна. Двигателите за машините още от съветски времена се произвеждат в завода в Николаево, който е монополист в тази област. А след  смяната на ръководството в Киев  Украйна замрази военно-техническото сътрудничество с Русия. Още тогава стана ясно, че от шестте платени предварително и изцяло двигатели за фрегатите проект 1135.6, заводът в Калининград е успял да получи от Николаево само три.

Причината Индия да е толкова силно заинтересована от сделката е ясна. Все пак, проект 1135.6 бе създаден от руските конструктори по поръчка на военните от тази страна. Първият договор с Делхи за строителството на три фрегати за Индия на стойност около $1 млрд. бе подписан още през 1997 година. 

Ако сделката за недостроените фрегати се реализира, Индия може да си купи двигателите от Николаево, тъй като трите двигателя, за които отдавна Русия плати изцяло, са готови и събират прах в завода. Украинците за нищо на света не биха ги дали на Русия. А на Индия – с огромно удоволствие.

"Российская газета". Всички права запазени.