Среща в Париж за Украйна: страните са доволни от резултатите

В Париж бе обсъдена и руската военна кампания в Сирия.

В Париж бе обсъдена и руската военна кампания в Сирия.

Reuters
В Париж се проведе среща на лидерите на четири държави – Русия, Германия, Франция и Украйна, на която бе обсъдено изпълнението на Минските мирни споразумения. Според руски експерти основните резултати от срещата са свързани с въпроса за провеждането на местни избори в самопровъзгласилите се републики, които са главната пречка пред опитите да се намери политическо решение на кризата в Югоизточна Украйна.

Във френската столица се проведе среща, посветена на Украйна, в която участваха лидерите на Русия, Германия, Франция и Украйна. Един от основните въпроси, обсъдени на 2 октомври, бяха изборите в ДНР и ЛНР. Самопровъзгласилите се републики планират да проведат избори отделно от вота на останалата територия на Украйна, което категорично не устройва Киев.

На пресконференция след срещата лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Франсоа Оланд (Владимир Путин и Петро Порошенко си тръгнаха от Елисейския дворец веднага след разговорите) заявиха, че изборите в разбунтувалите се райони трябва да бъдат отложени (изборите в Донецк трябва да се състоят само след две седмици) и проведени според украинското законодателство. Само че, както подчертават руски експерти, този ход предполага  да се вземат под внимание интересите на самопровъзгласените се републики.

След обсъждане с ДНР и ЛНР

Както бе обявено на пресконференцията, Киев трябва да приеме закон за изборите. Това трябва да се случи след обсъждане на въпроса с ДНР и ЛНР, за което двете републики винаги са настоявали. Трябва да бъде обявена и амнистия, която ще позволи на представители от републиките да участват в изборите. Гласуването в Донбас следва да се проведе 80 дни след приемането на закона за изборите в Радата и под наблюдение на представители на ОССЕ.

В същото време Ангела Меркел отбеляза връзката между обстановката около изборите и други въпроси, които многократно са посочвани от противниците на Киев: приемането на закона за особения статут на Донбас и конституционните промени. В коментар на срещата същото каза и говорителят на руския президент Дмитрий Песков.

Той съобщи също, че участниците в срещата са констатирали положителна промяна във връзка с изтегляне на лекото въоръжение от линията на разграничение, което трябваше да започне в полунощ на 3 октомври.

Както заяви Меркел, лидерите на четирите страни могат да са доволни от резултатите, постигнати на срещата. Казано беше също, че изпълнението на Минските споразумения може да бъде удължено и до 2016 година. По-рано се очакваше целият комплекс от мерки, предвидени в документа, да бъде реализиран до края на тази година.

Без антируски контекст

Както заяви за „Руски дневник“ заместник-деканът на факултета по световна икономика и световна политика към Висшата школа по икономика Андрей Суздалцев, участниците в срещата констатираха напредък при изпълнението на Минските споразумения (Оланд каза, че режимът на прекратяване на огъня в Източна Украйна „като цяло се спазва“) и в същото време отбелязаха, че нито една от страните не ги изпълнява напълно.

Според политолога по този начин от Русия са снети едностранните обвинения в неизпълнение на мирните споразумения, отправяни от някои столици на Запад. „Никакви заплахи по отношение на Русия [не бяха споменати]. Т.е. формално нямаше никакъв антируски контекст“, каза Суздалцев, като отбеляза, че вероятно разговорът е бил тежък, след като Путин не е останал за пресконференцията.

Има обаче и мнение, че договореностите за изборите в Донбас, постигнати на срещата, могат да бъдат използвани, за да се провали вече насроченото гласуване в ДНР и ЛНР. След като бъдат отменени изборите в Донбас, а текстът на закона за изборите бъде предаден в Радата, той може да бъде блокиран заради протести от депутати, подтиквани от самия Петро Порошенко, смята експертът от Центъра за военно-политически изследвания при МГИМО Михаил Александров, като припомня нелесната съдба в украинския парламент на всички законопроекти, свързани с Донбас.

Операция в Сирия

На срещата в Париж бе засегната и сирийската тема – кампанията, която руските ВВС водят срещу ислямистите вече от няколко дни. На пресконференцията Оланд още веднъж заяви позицията на редица западни държави, които по-рано изразиха опасенията си, че Русия бомбардира не само „Ислямска държава“ (ИД), но и други групировки, за чиято дейност Москва и Западът имат различна оценка. Само че според Александров тази риторика едва ли ще промени руската позиция в сирийската криза. По думите му, в Москва „никой няма да слуша тези заявления“, тъй като за успешната борба с ислямистите трябва да се „изчистят“ не само бойците от ИД, но и други тясно свързани с тях терористи.

 

"Российская газета". Всички права запазени.