Сирия изпитва руско-турските отношения

Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган.

Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган.

Reuters
Руските въздушни удари по Сирия се превърнаха в изпитания за силата на руско-турските отношения. Попитахме експерти какво на практика стои зад антируската реторика в Анкара и как сегашният конфликт може да се отрази на икономическото сътрудничество между двете страни.

От началото на руската военно-въздушна операция в Сирия самолетите на ВВС успяха два пъти (на 3 и 4 октомври) да нарушат въздушното пространство на Турция. Москва обясни това с неблагоприятните атмосферни условия, а Анкара незабавно реагира на инцидента – посланикът на Русия Карлов бе извикан три пъти в турското външно министерство да даде обяснение за случилото се

При посещението на руския посланик в Министерството на външните работи на Турция на 6 октомври страните се договориха да координират действията на руските и турските военни с цел избягване на подобни инциденти в бъдеще, съобщи Интерфакс.

На следващия ден бяха проведени двустранни консултации между руски и турски военни за реализация на механизъм за предотвратяване на инциденти във въздушното пространство на сирийско-турската граница, се посочва в съобщение на руското Министерство на отбраната.

Анкара предупреждава 

Въпреки това медиите в Турция продължават да пишат за „руската агресия“, а турските политици предупреждават Москва за евентуални „плачевни“ последици от подобни инциденти. По време на посещение в Брюксел турският президент Реджеп Ердоган предупреди Москва, че подобен род действия могат да се отразят не по най-добрия начин на отношенията с Русия. „Евентуална атака срещу Турция ще означава атака срещу НАТО. Известно е, че имаме добри отношения с Русия. Но ако Русия загуби приятел като Турция, с който си сътрудничи по редица въпроси, то тя ще загуби много“, заяви турският президент.

Турският премиер Ахмет Давутоглу на свой ред отбеляза, че Турция като член на НАТО няма да допусне да бъде нарушена сигурността по нейните граници или въздушно пространство.

„Твърдата реторика по адрес на Русия е силно преувеличена“, коментира последните събития пред „Руски дневник“ Виктор Надеин-Раевски, експерт по Турция и старши научен сътрудник в Института по световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. „Тя преди всичко е свързана с напрегнатата вътрешнополитическа ситуация в навечерието на изборите в самата Турция“.

С него е съгласен и Илшат Саетов, директор на Руско-турския научен център към Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература. „Изявленията по повод Русия са насочени на първо място към турския електорат, за да може в неговите очи властите да изглеждат „защитници на мюсюлманите, борещи се със [сирийския президент] Асад“, плюс онези, които се сражават със съюзниците на кюрдските терористи. Напомням ви, че сирийските кюрди, които имат тесни отношения с терористичната Работническа партия на Кюрдистан, подкрепят Асад“, каза експертът пред „Руски дневник“. 

Икономическите отношения няма да пострадат

Инцидентите на турско-сирийската граница предизвикват опасения, че успешно развиващите се напоследък икономически отношения между двете страни могат да пострадат. Само че експертите, с които разговаряхме, се съмняват, че напрежението в момента ще повлияе радикално на търговско-икономическото сътрудничество.

„Отношенията между Русия и Турция винаги са били двустранни – икономиката е отделно, политиката – също отделно“, споделя Илшат Саетов. „Русия няма да спре газа за Турция, а турците няма да спрат да ни продават високотехнологични стоки, плодове и зеленчуци заради някакви изявления. Политическата сфера е нещо съвсем различно – тук и двете страни винаги са се отнасяли една към друга с предпазливост, макар и винаги да се е създавало впечатление за едва ли не дружба на фона на антиамериканската реторика“.

Според Виктор Надеин-Раевски опасения от евентуално влошаване на икономическите отношения е имало още в самото начало на сирийската криза, когато позициите на Русия и Турция се разминаваха. „Въпреки разногласията си по въпроса със Сирия, Москва и Анкара успяха да изградят успешно икономическо сътрудничество. Стокооборотът между страните нараства, Русия реализира в Турция мащабен проект за изграждането на първата АЕЦ в страната „Аккую“. Що се отнася до съдбата на „Турски поток“, то тук има много разногласия от икономически характер, много искания от турската страна“, отбелязва експертът.

"Российская газета". Всички права запазени.