Експерт: Турция се вкара в сложно положение

Инцидентът със сваления от турските ВВС руски Су-24 значително ще охлади руско-турските отношения.

Инцидентът със сваления от турските ВВС руски Су-24 значително ще охлади руско-турските отношения.

Getty Images
Инцидентът с руския бомбардировач Су-24, свален от турските ВВС близо до сирийско-турската граница, ще има сериозни последствия за руско-турските отношения, заяви президентът на Русия Владимир Путин. Експерти очакват, че отношенията между Русия и Турция значително ще охладнеят поне в краткосрочна перспектива и изразяват съжаление, че Анкара се отказва от стратегическо партньорство с Москва, обещаващо значителни изгоди за Турция.

Руски бомбардировач бе свален на 24 ноември от турски изтребители. Турция твърди, че Су-24 е нарушил въздушното пространство на страната. Владимир Путин заяви, че самолетът е бил свален на територията на Сирия. Действията на Турция са „удар в гърба“, нанесен от „съучастници на терористите“, каза руският президент.

„Турски поток“ и турската стратегия

Напоследък медиите много писаха за отношенията между Русия и Турция. Руско-турските връзки се оказаха във фокуса основно на фона на решението на Москва да се откаже от газопровода „Южен поток“, който трябваше да мине по дъното на Черно море, доставяйки газ на Южна Европа. През декември миналата година ръководството на Русия обяви, че се отказва от тази инициатива и започна преговори с Турция за строителството на нов газопровод – „Турски поток“, който също трябваше да мине по дъното на Черно море. Преговорите по този проект сега буксуват заради разногласия между страните по цената на газа.

Според мнението на Владимир Аватков, преподавател в МГИМО (Московския държавен институт по международни отношения), който е специалист на тема Турция, сега е трудно да се говори за възможен напредък в преговорите по „Турски поток“ на фон на инцидента, който свидетелства преди всичко за липса на стратегическа визия у турските политици. „Анкара не разбира, че стратегически проект от рода на „Турски поток“ би позволил на Турция да контролира Европа чрез газовото кранче и би дал на Турция напълно други възможности“, заяви експертът пред „Руски дневник“. Само че вместо това Турция избира малките тактически изгоди.

Експертът отбелязва, че руският самолет бе свален, малко след като Русия започна активно да унищожава цистерните, превозващи бензин и петрол от нефтопреработвателните заводи, които контролират екстремистите от „Ислямска държава“.

Това би могло да удари по интересите на част от турската върхушка, която получава дивиденти от търговията с петрол с „Ислямска държава“.

Според Аватков този инцидент показва липсата на възможност Руската федерация да изгради „нормални взаимодействия с Турция в областта на сигурността и геополитиката“ и предвижда много остра реакция на Москва.

Няма да има разрив?

В същото време след неотдавнашната визита на Владимир Путин на срещата на високо равнище на Г-20 в Анталия и срещите с турския президент Реджеп Ердоган се създаде впечатление, че Русия и Турция имат всички възможности да уредят появилите се разногласия. През декември Ердоган трябваше да посети Москва. Сега тази визита едва ли ще се състои. Ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров пък бе очакван в Истанбул на 25 ноември. След инцидента със Су-24 външният министър отмени посещението си.

При все това анализаторите не очакват, че станалото с руския самолет ще доведе до пълен разрив на руско-турските връзки. Според мнението на Владимир Сотников от Института по изтокознание на Руската академия на науките този инцидент, разбира се, „за известно време ще изостри отношенията между Москва и Анкара“. „Ще има сериозни усложнения, ще има протест от руските власти в краткосрочна перспектива“, прогнозира експертът. Въпреки това той не очаква разрив на взаимоотношенията и не мисли, че жертва на този инцидент ще станат проекти в икономическата област.

Трудно положение

Самата Москва не е заинтересована от излишно остра реакция, заяви пред „Руски дневник“ Борис Кагарлицки, директор на Института по глобализация и социални движения. Според него „остротата на реакцията на Москва дори ще се определя не от отношенията между Русия и Турция, а от това как в Кремъл виждат бъдещите отношения между Русия и Запада“. В светлината на тази хипотеза той очаква, че „руските власти ще изберат най-слабия по острота [отговор] от всички варианти“.

Има съмнения, че на Турция няма да ѝ бъде толкова лесно да си издейства подкрепата на Запада при създалата се сега ситуация. Бехлул Озкан, експерт по международните отношения от истанбулския университет Мармара, посочи пред „Руски дневник“, че „на дипломатическото поле Турция сама се е вкарала в трудно положение“. Турция свали самолет, който бомбардираше джихадистските групировки по време, когато след нападенията в Париж на Запад се промени отношението към радикалните групировки. „[Сега] възниква въпросът за връзките на тези групировки с Турция“, отбелязва експертът.

"Российская газета". Всички права запазени.