Руски журналист в Сирия: „Не очаквах, че ще се окажем на косъм от смъртта“

РИА „Новости“
На 23 ноември, ден преди турски изтребител F-16 да свали руския бомбардировач Су-24, в Сирия бяха ранени трима руски журналисти. По време на изпълнение на редакционна задача колата на руския снимачен екип попада под ракетен обстрел. Един от пострадалите, кореспондентът на арабската версия на телевизионния канал RT, Саргон Хадая (роден в Русия, майка му е рускиня – бел. ред.), разказва пред „Руски дневник“ какво е видял за три седмици в Сирия.

Ваша лична инициатива ли беше командировката в Сирия?

По-рано имах военни командировки в Украйна. Аз сам изразих желание да замина за Сирия: интересно беше да видя ситуацията отвътре, тъй като досега се занимавах с политическите процеси за уреждане на конфликта в Сирия. Вземал съм интервю от Башар Асад, отразявах преговорите в Женева, във Виена, в Москва.

Бяхте ли готов за това, което видяхте?

Осъзнавахме, че отиваме на война. Войната не е картинката, която виждаме по телевизията. Войната е и трагедия, и лични истории на хора, които трудно се преживяват.

Това, което не очаквах, бе, че ще стрелят по журналисти, че ще се окажем на косъм от смъртта. Когато разстрелват наши пилоти и наши журналисти, трябва да се разбере, че тук не действат нито военни доктрини, нито негласни правила между войниците.

За ракетния обстрел

Разкажете за деня, в който вашият снимачен екип попада под ракетен обстрел.

Пътувахме за снимки към населения пункт Дегмашлие, който бе освободен от сирийската армия. Движехме се с три коли. Първата ракета удари в склон. Двете коли отидоха напред, ние бяхме в третата. Втората ракета уцели нашата кола.

Александър Жуков, военен оператор, снимаше през следващите три часа, докато сирийската армия се опитваше да ни преведе в безопасна зона. Докато ни извеждаха през разрушени градини, махаха минни корди, в района, където вървяхме, паднаха още три-четири ракети. 

Какви чувства ви изпълваха в този момент?

Веднага разбрах, че всичко е сериозно, стрелят, за да убият, и трябва да се съсредоточа, за да изляза от огъня.

Най-трудното беше след това – да съобщя на близките, когато те на следващия ден видят всичко по телевизията. Ние вече бяхме преживели всичко, а те трябваше тепърва да се тревожат, гледайки кадрите. Обадих се по телефона на близките си и казах, че краката, главата – всичко ми е на място. Всичко, което ще видите, вече е в миналото, не се вълнувайте.

Как мислите, дали вас и колегите ви са ви обстрелвали целенасочено?

Трудно ми е да кажа, но ние пътувахме по всички международни правила – със сини бронежилетки с надпис „Преса“, със сини каски. Както бе потвърдено след това, срещу нас са стреляли с управляеми ракети „ТОУ” (ПТУР „Тоу”, авиационни противотанкови управляеми ракети – бел. ред.), а те са с прицел, значи са виждали, че сме журналисти.

Възможно е те да са очаквали, че ще пристигне някой високопоставен чиновник и са били подготвени. А нашите сини каски са били „фарове“ за обстрела.

Квадратът, откъдето стреляха по нас, и квадратът, където беше свален нашият руски хеликоптер, са приблизително в един периметър. Планината Нуба. В тези райони върлуват бойците на Фронта „Ал Нусра“, „Ахрар ел Шам“ и така наречените „туркомани ".

За щурмана на сваления Су-24

Не можем да не попитаме за срещата с щурмана на сваления Су-24.

Той не беше тежко ранен, стоеше на крака. Интервюто, показано от медиите, действително даде той. Лицето му бе скрито поради съображения за сигурност включително и на семейството му. Останалото ще разкаже Министерството на отбраната.

За обстановката в Сирия

Как се промени обстановката в Сирия след руската намеса?

Сега обстановката може да се определи като положителна за сирийската армия и нейните съюзници: има напредък по няколко направления, включително северно от Латакия.

Паралелно се сключват примирия и всичко това ще бъде добър спомагателен фактор за началото на политическия процес. Сега обаче приоритетът е борбата срещу тероризма. Когато бъдат поставени по-големи точки, тогава вече ще може да се говори за напредък на политическия процес въз основа на женевското комюнике и виенското споразумение. Това още е в перспектива, а засега всичко се решава на земята.

А как обикновените сирийци реагират на руснаците и на руското присъствие?

В Латакия, в Хомс, в Тартус, в Джабла – там, където бяхме, хората са радостни и благодарни. Трябва обаче да се разбере, че след пет години война каквато и да е радостта, че руснаците са дошли, мъката си остава – навсякъде има убити. Пристигането на руснаците няма да върне на хората загиналите деца от всяка една страна в конфликта.

Не всички опозиционери са терористи, както не веднъж заявяваше руското външно министерство и президентът на Руската федерация. Затова пристигането на Русия вероятно ще ускори политическия процес. За хората най-сетне се появява надежда. Дали те са доволни? Трудно е да се каже.

Сирийската лира губи стойността си, животът поскъпва, пари няма, работата е малко, зимата е на прага.

Защо решихте да се върнете в Москва?

Публикуваните в руски медии наши снимки бяха качени на един от сайтовете на „сирийската умерена опозиция“ с подпис: „Ранени руски журналисти по време на руската агресия срещу сирийския народ“. Следваха коментари: „Не са умрели – ще ги доубием“.

Лицата ни станаха разпознаваеми, не веднъж бяха отправени заплахи по адрес на руските журналисти. Премислихме нещата и беше решено, че е по-добре да не рискуваме нито себе си, нито нашите колеги, защото привличаме внимание не само върху нас, но и върху цялата група.

Втората причина за връщането ни: нашите лекари в Сирия не успяха да извадят един от шрапнелите, достигнал дълбоко в областта под мишницата. Наложи се да се оперирам във военната болница в Москва.

Готов ли сте да се върнете в Сирия, след като оздравеете?

Сирия засега е затворена за мен. След Нова година може да започне политическият процес. Имам добри отношения със сирийското правителство и всички негови преговарящи, а с момчетата от опозицията – ще се заема с тази тема.

"Российская газета". Всички права запазени.