5 ключови събития за външната политика на Русия през 2015 г.

РИА „Новости“
„Руски дневник“ подготви обзор на петте най-важни външнополитически събития за годината, които ще определят руския дневен ред и през 2016 г.

1. Началото на военната кампания в Сирия

Началото на операцията на руските ВКС против радикалните ислямисти в Сирия в края на септември завари повечето от наблюдателите неподготвени. Сред тях и до ден днешен няма единно мнение за това, какво предизвика вземането на такова решение. Експертите отбелязват, че решението на Москва би могло да е повлияно от няколко фактора или тяхна комбинация:

- липсата на успехи у коалицията под егидата на САЩ;

- опит да се даде импулс на политическия диалог в Сирия;

- опасенията, че при бездействие от страна на Русия Западът ще въведе над Сирия зона, забранена за полети, както това стана в Либия.

В същото време има мнение, че до вземане решение в Сирия да се задействат руските войски е довело трагичното положение на сирийската правителствена армия.

„Ако я нямаше руската военна кампания, то до Нова година режимът на сирийския президент Башар Асад щеше да е паднал. От него явно изстискваха това, което е останало“ – заяви пред „Руски дневник“ експертът и член на съвета на ПИР-Център Дмитрий Евстафев.

Ако Асад бе претърпял поражение, вследствие на него залелият Сирия „ислямистки хаос“ скоро би се прехвърлил в Афганистан и Таджикистан – плътно до границите на РФ.

Сега настъпи прелом в ситуацията. Военната инициатива премина в ръцете на сирийския режим, Асад и съюзниците му постигнаха значителни успехи. Сирийският президент успя да консолидира и възстанови управляемостта на териториите под негов контрол и на военните части, които са разположени там.

Както подчертава Евстафев, „постигнаха се сериозни успехи в южните провинции, в района на голям Дамаск. Отново се контролира неоспоримо важната в стратегическо отношение територия около Алепо“.

Анализаторите са единни за това, че този етап от военната кампания на руските войски в Сирия ще продължи приблизително в този си вид до януари, възможно с известно увеличаване на военното присъствие на РФ. Това може да се свърже с метеорологичните условия – началото на пясъчните бури, които ще затруднят полетите на авиацията.

Това време може да се използва за активизиране на политическото урегулиране на конфликта, смята Анатолий Кортунов, ръководител на Руския съвет по международни отношения. Нататък много ще зависи от позицията на страните от региона – държавите от Залива, Иран, Турция – ще пожелаят ли те да направят компромис по въпроса за политическото бъдеще на Сирия.

2. Гибелта на Су-24

Снимка: РИА „Новости“

Турция излезе на преден план по въпроса за урегулиране на сирийския конфликт след инцидента с руския бомбардировач Су-24, свален от турските ВВС в района на турско-сирийската граница на 24 ноември. След него отношенията между двете страни силно се изостриха.

В медиите се заговори за вероятен въоръжен конфликт със страна-членка на НАТО и дори с блока като цяло. Но Москва избра не военен отговор, а да въведе икономически санкции по отношение на Анкара. Този мащаб на руската реакция се обяснява с факта, че в турските действия Москва видя планирана провокация.

Обстоятелствата около инцидента дават основание на руските експерти да смятат, че това действително е демонстративен жест от страна на Турция, подготвена политическа акция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган искаше по този начин да демонстрира „един вид железен юмрук“, за да може по този начин да затвърди своята популярност сред масите, смята изтоковедът, експерт в Руския институт за стратегически изследвания Елена Супонина.

Ердоган, давайки указания да бъде свален Су-24, искаше да демонстрира недоволството на Анкара от действията на Москва в съседна Сирия, смята Анатолий Кортунов от РСМД. Експертът отбелязва, че Турция отдавна говори за зона, забранена за полети над тази територия, която е ареал, обитаван от туркоезични сирийци, чиято ивица земя е до турско-сирийската граница.
Ердоган се опитва да се позиционира като защитник на сирийските тюрки.

По този начин, сваляйки руският самолет, турското ръководство дава да се разбере, че тези хора, независимо от това, дали са привърженици на Асад или негови радикални противници, се намират под защитата на Турция, обобщава Кортунов.

Анализаторите са на мнение, че Турция не е очаквала толкова остра реакция от страна на Русия. Супонина смята, че турците „не са очаквали Русия да отговори така многопланово по целия спектър на икономическото сътрудничество“.

В резултат на инцидента с бомбардировача, казва Супонина, изгражданите с десетилетия отношения между Москва и Анкара бяха разрушени, тяхното възстановяване „ще отнеме не седмици и месеци, а години“.

Сега и за Москва, и за Анкара е трудно да отстъпят, предполага Кортунов. „Възможно е смекчаване на отношенията, но тяхното възстановяване в предишните обеми не може да се постигне“ – убеден е анализаторът.

Освен чисто руско-турските отношения, експертите виждат още една жертва на конфликта между Москва и Анкара – усилията по създаването на реална международна коалиция за борба с ИД. Но те подчертават, че по пътя за реализирането на този проект и без това има много проблеми, касаещи различните възгледи на основните играчи по въпроса за урегулирането в Близкия Изток.

3. Минск-2

Снимка: Reuters

На фона на сирийската криза, ситуацията в Донбас отстъпи на втори план. Но украинската криза бе основната тема в дневния ред на Русия през 2015 г. През следващата година ситуацията в Донбас няма да изгуби от своята значимост, независимо от затишието в момента.

Урегулирането на кризата в Донбас протичаше под лозунга за необходимостта от спазване на вторите мински споразумения, постигнати в столицата на Беларус на 12 февруари 2015 г. Тогава, след многочасов преговорен маратон, лидерите на Русия, Германия, Франция и Украйна съгласуваха основните си стъпки, които трябваше да доведат до прекратяване на огъня и да стартират мирния процес в югоизточна Украйна.

Независимо обаче от Минск-2, бойните действия, обстрелите, макар и загубили от интензивността си, продължаваха чак до края на лятото. Истинската тишина в Донбас настъпи чак през септември.

Експертите са на мнение, че прекратяването на огъня е следствие от фактическото включване на САЩ в минския процес и натиска, упражняван върху Киев от страна на западните страни. „РФ не можа да убеди Запада в това, че нейната позиция е насочена към минимизиране на конфликта, а позицията на Украйна – към максимизиране на главоболието за САЩ и ЕС“ – заяви пред „Руски дневник“ членът на Обществената палата на РФ, експертът Йосиф Дискин, който напомни за визитата на заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд в Киев през юли, когато тя присъстваше на заседание на Радата.

Двете страни, Киев и Донбас, продължават да се обвиняват една друга в нарушаване на минските споразумения. Обстрелите отново се възобновиха, вярно, основно със стрелково оръжие.

В сериозен тест за решимостта на страните да спазват минските споразумения ще се превърне провеждането на отложените от властите на Донбас местни избори за февруари 2016 г. Това отлагане трябва да даде на страните, основно на Киев, време за приемане на предвидените от Минск-2 закони, в частност, за предоставяне на по-широка автономия за югоизточните региони.

Но засега медиите не съобщават за някакъв прогрес по отношение на одобряването на съответните закони. Това прави доста мъглява перспективата за отмяна на санкциите срещу Русия, тъй като именно успехите на минския процес са основното изискване на Запада за тяхната отмяна.

4. Сделката около Иран

Снимка: Reuters

Споразумението по иранската ядрена програма, постигнато в средата на юли, не беше изненадващо. Много от принципните договорки между „шестицата“ (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия) и Иран бяха съгласувани още през април.

През юли се достигна до окончателен и взаимен компромис. Споразумението, постигнато между „шестицата“ и Иран предполага постепенна отмяна на въведените срещу Техеран санкции в замяна на сериозни ограничения в развитието на иранската ядрена програма, чиято цел според Запада е Иран да получи ядрено оръжие.

Западните столици бяха изненадани от ролята, изиграна от Русия за постигането на това споразумение. 

- Аз бях учуден от това, доколко Путин и руското правителство разграничаваха това [тези два въпроса: Иран и Украйна]. Ние нямаше да достигнем до това споразумение, ако я нямаше готовността на Русия да действа заедно с нас и с другите членки на „шестицата“, за да бъде постигнато добро споразумение – заяви президентът на САЩ Барак Обама.
Някои наблюдатели недоумяваха, как така Русия подкрепи тази сделка – та нали след като санкциите отпаднат, на световния пазар ще излезе иранският петрол, което неизбежно още повече ще понижи цените на тази важна за руския експорт суровина.

Но Москва е на мнение, че за Русия плюсовете от това споразумение са повече от възможните минуси. За РФ Иран е необходим като сериозен партньор, отбелязва Дмитрий Евстафев от ПИР-Център. Според Пьотр Топичканов от програмата „Проблеми на неразпространението“ към Московския център Карнеги, отпадането на санкциите спрямо Техеран носи за Русия доста добри перспективи, на първо място в областта на военно-техническото сътрудничество (ВТС), а също и що се касае до ядрените технологии за мирни цели. Както бе отбелязано в медиите, сумата на потенциалните договори само в областта на ВТС се оценява на стойност от $20 до $70 милиарда.

Експертите подчертават, че Иран е принципно важен за РФ от гледна точка на формирането на многовекторна външна и външноикономическа политика.
Също така, заедно с Москва, Техеран е активно въвлечен в сирийската криза и подкрепя президента Асад. Кортунов смята, че отмяната на режима на санкции ще добави легитимност на действията на Иран както в региона, така и на международната сцена.

5. Срещите на върха на БРИКС и ШОС

Снимка: Reuters

През юли 2015 г. в руския град Уфа се проведоха едновременно две срещи на върха – на БРИКС и на ШОС. На срещата на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) бе направена важна крачка към превръщането на обединението в пълноценна организация. Като основен резултат от срещата експертите посочват стартирането на такива финансови механизми, като банката за развитие на БРИКС и пулът за условни валутни резерви. За Москва това е от особено значение на фона на това, че заради санкциите в много голяма степен Русия се оказа отрязана от капиталовите пазари.

Банката за развитие на БРИКС, чийто обем на капитала се равнява на $100 милиарда, ще започне да финансира първите си проекти още през 2016 г.
В резултат от срещата на върха на ШОС (организацията обединява Русия, Китай, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан) съюзът качествено се промени, смята Пьотр Топичканов. ШОС даде одобрение на заявките за членство в организацията от страна на Индия и Пакистан.

Ръководителят на Центъра за изследване на Източна Азия и ШОС към МГИМО – Александър Лукин, казва, че това прави от ШОС още по-мощен световен играч, превръща я във „втори, незападен полюс на Евразия“. Москва получава нов сериозен лост за реализация на външнополитическите си интереси.

"Российская газета". Всички права запазени.