След срещата в Минск: скромни резултати на фона на големите очаквания

Дмитрий Астахов / РИА „Новости“
От първата за тази година среща на Тристранната група за урегулирането на конфликта в Донбас, която се проведе в Минск, се очакваше много: в края на декември Русия назначи нов представител в контактната група, като за главен преговарящ бе назначен политикът от „тежка категория“, бивш председател на руската Дума и бивш министър на вътрешните работи Борис Гризлов. Интригата се заплете и от визитата на Гризлов в Киев в навечерието на срещата, което предизвика скандал в редиците на украинските политици.

 - За първи път на срещата на Контактната група Русия бе представлявана от бившия председател на руската Дума Борис Гризлов;
- Страните се договориха за прекратяване на огъня и за размяната на пленници;
- Няма информация за прогрес по най-острите политически въпроси, касаещи урегулирането на конфликта;
- Следващата среща на групата ще се състои на 20 януари.


Срещата за Донбас се проведе на 13 януари в Минск, където през февруари миналата година бяха подписани мирните споразумения, които станаха „пътна карта“ за урегулиране на конфликта в Източна Украйна. В преговорите участваха представители на РФ, Украйна, ОССЕ, а също така и преговарящи от самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР.

Резултатите от срещата се оказаха достатъчно скромни. Всички участници подкрепиха идеята на руския представител за незабавно прекратяване на огъня по протежение на разделителната линия в Донбас и се договориха за размяна на пленници. При това, решение за пълно прекратяване на огъня бе взето от членовете на Контактната група и в края на миналата година, но то не се спазваше. За размяната на пленници също не се говори за първи път.

В търсене на решения

В същото време, както подчертават руски експерти, скромните на външен вид резултати от срещата в Минск не бива да създават впечатление, че не се прави нищо за реализацията на Минските споразумения. Дмитрий Данилов, завеждащ Отдела по европейска безопасност в Института за Европа към РАН е на мнение, че сега всички страни са заинтересувани от реализацията на минските договорености. Тече активно, макар и не особено афиширано, търсене на някаква развръзка в мирния процес, който, както заявяват и в Москва, и в Киев, в момента е в застой.

Едно от доказателствата за решителността, за вярата на Русия в потенциала на Минските споразумения е назначаването в групата на преговарящите за Донбас на Борис Гризлов. „Това [назначаване] показва, че Русия продължава да смята разрешаването на украинската криза за принципно важен и приоритетен въпрос в своята външна политика“ – заяви за „Руски дневник“ Данилов. За Тимофей Бордачов, ръководител на Центъра за комплексни европейски и световни изследвания към ВШИ (Висшата школа по икономика), появата на политик от „тежка категория“ на поста главен преговарящ за Донбас от страна на РФ показва желанието на Москва „да повиши политическите залози, да придаде на тази длъжност политически характер“.

Какво обсъждаха в Киев?

Неочакваната визита на Гризлов в Киев вдигна много шум в украинската столица. Лидерът на Радикалната партия Олег Ляшко видя във факта, че на Гризлов му е разрешено да стъпи на украинска земя, „признаци на държавна измяна“ от страна на украинските чиновници (лидерът на радикалите смята, че представителят на РФ трябва да бъде задържан от Киев като военен престъпник – „Руски дневник“).

Украинското издание „Зеркало недели“ съобщи, че в Киев Гризлов се е срещнал с президента на Украйна Петро Порошенко. Администрацията на украинския президент официално не е потвърдила факта на срещата.

Украинският политолог Андрей Золотарьов е на мнение, че Гризлов би могъл да обсъжда с Порошенко предвидените в Минските споразумения промени в конституцията на Украйна, които касаят и статута на метежните райони в Донбас.

Дмитрий Данилов смята, че политиците вероятно са обсъждали проблема, който би могъл да погребе мирния процес в Донбас – местните избори, планирани да се проведат в ДНР и ЛНР в края на февруари. Независимото от Киев гласуване трябваше да се проведе още миналата година, но след натиск от Москва и европейските столици Донецк и Луганск се съгласиха да отложат изборите, за да се даде време да бъде намерен компромис за формата на тяхното провеждане.

Обама и изборите в Донбас

За значението, което се придава на въпроса за изборите в Донбас, говори и фактът, че в навечерието на срещата тази тема бе обсъждана от президентите на САЩ и Русия. По време на телефонния разговор, състоял се на 13 януари, Барак Обама сподели с Владимир Путин виждането, че трябва да бъдат постигнати договорености по този повод.

Но позицията на Киев, ключов участник в преговорите, остава неизменна по въпроса за местните избори в Донбас. В украинската столица не искат да проявят разбиране към ДНР и ЛНР. „... Избори? Само според украинското законодателство, под наблюдението на ОССЕ, след разоръжаване“ – заяви Ирина Герашченко, една от представителките на украинската делегация в Контактната група. В Донбас категорично не са съгласни с това. В ДНР и ЛНР, позовавайки се на Минските споразумения, заявяват, че изборите трябва да се проведат съгласно специален закон, който трябва да бъде приет след консултации с представители на самопровъзгласилите се републики.

"Российская газета". Всички права запазени.