„Новата ера” в отношенията между Иран и Китай застрашава Русия

AP
Китай успя да договори строителството на две атомни електроцентрали (АЕЦ) в Иран и дългосрочни доставки на ирански петрол за КНР.

Подобно сътрудничество може да застраши позициите на Русия, която неотдавна сключи най-крупната сделка с Техеран за едновременното изграждане на осем атомни енергоблока. Както и позициите на Москва на китайския петролен пазар, където Русия сериозно изтласква арабските страни през последните години.

Президентът на Иран Хасан Рухани и председателят на Китайската народна ребулкика Си Цзинпин договориха на 23 януари (когато бяха подписани 17 споразумения) строителството на две АЕЦ в Южен Иран и дългосрочни доставки на ирански петрол за Китай. В общи линии сключените споразумения гарантират нарастването на двустранния търговски обмен до $600 млрд. през следващите 10 години, пише иранският Tehran Times. Рухани определи срещата като „начало на нова ера” в отношенията между двете страни. 

Китай ще продължи още дълги години да бъде водещ търговски партньор на Иран. През 2014 г. търговският оборот между страните възлизаше на $52 млрд. По думите на Рухани към 2026 г. този показател може да достигне над $55 млрд. годишно. 

Заплаха за руския петрол в Китай 

Завръщането на Иран предизвиква нова битка сред доставчиците на петрол на азиатския пазар, на който Русия също играе важна роля.  

„Още отначало се очакваше, че след отмяната на санкциите Иран ще започне да доставя над 1 милион барела петрол на Китай. Засега това не застрашава обемите, доставяни от Роснефт”, смята Георгий Вашченко от Инвестиционна компания „Фридом Финанс”.

„Петролните споразумения между Иран и Китай няма да окажат пряко влияние върху руско-китайските търговски отношения”, съгласен е и председателят на съвета на директорите на „Инженерингова компания „2К” Иван Андриевски. Първо, руският петрол, който се изнася на Изток, превъзхожда по качество добивания в страните от Персийския залив. И второ, логистиката за доставка на руски и ирански нефт е различна, твърди Андриевски. Тъкмо поради тази причина иранският петрол ще се конкурира не толкова с руския нефт, колкото с горивата, доставяни от Саудитска Арабия, Кувейт и т.н. 

Но косвен ефект все пак ще има. Иран най-вече ще отнеме по малко от пазарния дял на всеки от досегашните петролни доставчици в Китай благодарение на дъмпинга. Азиатските потребители обаче едва ли ще тръгнат да си трошат главата, разваляйки отношенията си с другите производители на петрол заради Иран. Те прекрасно разбират, че текущото понижение на цените от Иран е само временно явление, но би било икономически глупаво да не се възползват от привлекателното предложение. 

Така че увеличаването на екпорта на ирански петрол на Изток, в съчетание с намаленото търсене на топливо в Китай (поради забавянето на икономиката), могат да доведат само до леки корекции в иначе сигурните планове за присъствието на Русия в региона. 

Очаква се към 2020 г. общият годишен обем на вноса на руски нефт в Китай да надхвърли 50 милиона тона срещу 30 милиона тона през 2014 г. Поне според миналогодишните оценки на анализатора Сашант Гупта от Wood Mackenzie, както писа The Wall Street Journal.  

Заплаха за Росатом в Иран 

Между Русия и Иран съществуват близки делови отношения в областта на ядрената енергетика, много преди посещението на китайския президент в Техеран след отмяната на санкциите. Достатъчно е да припомним, че първата атомна централа в Бушер бе изградена изключително благодарение на Русия.  

Отделно от това през ноември 2014 г. Русия и Иран подписаха споразумение за едновременното изграждане на осем атомни енергоблока. Това бе най-крупната сделка на световния ядрен пазар за последните години. Тук влизат договорът за строителство „до ключ” на втори енергиен блок в АЕЦ „Бушер”, включващ два атомни реактора с възможност за разширяването им до четири, както и плановете за изграждането на още четири енергоблока на други площадки, които тепърва ще бъдат определени. 

„Засега не може да се говори за пряка заплаха за руските атомни проекти в Иран от страна на Китай. Но фактът, че този път поръчката за строителство на АЕЦ бе възложена не на Росатом, а на Китай, вече е негативен сигнал”, смята Вашченко. „Преди руската компания не губеше конкурси в Азия. Освен това Иран даде да се разбере, че може да има няколко стратегически партньора, което пък означава, че в бъдеще сътрудничеството в атомния и нефтогазовия отрасъл може би няма да се развива така стремително”, казва експертът.  

Първоначално от Росатом обявиха, че строителството на реакторите ще започне през есента на 2015 г. Междувременно този срок бе отложен във времето, но самият проект ще бъде реализиран. Както съобщи преди дни изданието TradeArabia, цитирайки ръководителя на Организацията за атомна енергия в Иран Али Акбар Салехи, строителството на първия енергоблок от втората АЕЦ в Бушер с участието на Русия е планирано да започне през март 2016 година. Общият обем на инвестицията възлиза на 11 милиарда долара.

"Российская газета". Всички права запазени.