БРИКС: Твърде рано за последна присъда?

brics2015.ru
Формацията БРИКС се разпада, според една скорошна статия във „Файненшъл таймс“ (Financial Times), в която се твърди, че стоковите гиганти Русия и Бразилия са подминати от други развиващи се икономики, които привличат по-добри инвестиции. Дали БРИКС има бъдеще или променящата се икономическа обстановка ще наложи изместването им от нови групи, като например т.нар. ТИКК?

Русия очевидно отсъства от списъка на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което подписа сделка, макар и все още да не е ратифицирана, с участието на 12 нации в Оукланд (Нова Зеландия) на 4 февруари. Нещо повече, по-малко от седмица по-рано във „Файненшъл таймс“ звучеше погребален звън за БРИКС, който прогнозира, че обединението скоро ще бъде заменено с нов съюз на име ТИКК, състоящ се от Тайван, Индия, Китай и Корея (Южна).

Дали в този смисъл ще настъпи значителна промяна в развиващата се икономическа йерархия? Дали в крайна сметка, ако Стив Джонсън от вестника „Касандра“ е прав, Русия ще остане в периферията на глобалните инвестиционни потоци и магистралата на хай-тек растежа?

На първо място, под натиска на американските санкции Русия всъщност не е имала шанс да бъде включена в новия търговски блок, състоящ се от САЩ, Япония, Малайзия, Виетнам, Сингапур, Бруней, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Мексико, Чили и Перу. Докато общо 12-те страни държат около 40% от световната икономика, има няколко регионални „локомотива“ на растеж, които не са включени в обединението, например Китай, Южна Корея и Индонезия.

На второ място, тъй като Москва е постоянен промоутър на „честната игра“ и „равнопоставеност“ в геоикономиката, е трудно да си представим Русия да се присъедини към търговски блок, който изглежда като въплъщение на визията на американския президент Барак Обама за „изключителност“ на САЩ.

Обама ясно дефинира националните интереси на САЩ: „ТПТИ позволява на САЩ, а не на страни като Китай, да пишат правилата през XXI век“.

Русия, която заедно с другите страни от БРИКС отнася едностранните действия като противоположни на многополюсния световен ред, не се вписва по идеологически причини и предпочита да се обърне към промотирания от Китай търговски алианс. В края на краищата, Пекин никога не е поискал „смяна на режима“ в Москва или коригиране на вътрешната и външната политика на Русия като предпоставка за партньорство.

Твърдението на „Файненшъл таймс“, че организацията БРИКС се разпада, се основава на статистиката на „задълбочаване на рецесията в Бразилия и Русия“ факти, които са безспорни, точно както предпочитанията на чуждестранните инвеститори, които сега се целят към по-доходоносни високотехнологични сектори в други развиващи се икономики. Заключението на вестника, че „високотехнологичните Тайван и (Южна) Корея изместват настрана стоково-центричните Бразилия и Русия“ може да се окаже правилна оценка на състоянието на нещата.

Въпреки това, Стив Джонсън признава, че „един въпрос без отговор е дали тази тенденция отразява основна структурна промяна или е чисто циклична“. Тъй като авторът на „Файненшъл таймс“ не е сигурен във валидността на основната си теза, окончателната присъда, че „БРИКС е мъртва“ също е обект на съмнения.

Заслужава да се отбележи, че въпреки стремежа за обективност, след придобиването на „Файненшъл таймс“ от японското издание „Никей“ (Nikkei), секцията БРИКС в реномирания ежедневник беше отстранена, докато статии, които се занимават с икономическото и финансовото състояние на Китай, съперника на Япония в региона, са придобили внимателно прикрити емоционални оттенъци, които подчертават изричното желание БРИКС да бъде погребана.

Поставянето заедно, в Лего (Lego) стил, на четирите страни, т.нар. ТИКК, няма да ги оформи в официален съюз, особено с оглед на Тайван, който все още се вижда от Пекин като отцепническата „бунтовническа провинция“ на Китай. Въпреки това, трябва да се има предвид, че БРИКС също не е съюз.

Логично е да застанем на страната на руския анализатор Александър Савченко, който определя БРИКС като „програма“. До някъде това отразява и гледната точка на анализатора Даниел Шардел от Международните институции и глобални програми за управление към Съвета за външни отношения, който написа това в американското международно списание „Нешънъл интрест“ (The National Interest):

„Неравномерното икономическо представяне на БРИКС през последните години хвърли съмнение върху значението на групата. Но би било грешка да гледате БРИКС изключително през призмата на икономическите показатели“.

По принцип, становищата на Савченко и Шардел се припокриват, тъй като и двамата възприемат БРИКС като основната причина на тези нации за подхранване на надеждите за реформиране на глобалното икономическо управление. Тази „програма“, осигурила добавена легитимност на БРИКС след избухването на финансовата криза, сега е определяна от много анализатори като структурна криза на съществуващия глобален пазарен модел. От тогава, за да цитирам Шардел, страните от БРИКС „са придобили политическа инерция“.

Освен това, под натиска на ниските цени на глобалните стокови пазари, Русия бе грубо събудена от необходимостта за реорганизиране на икономиката си и да се раздели с прекалената си зависимост от приходите от износа на петрол и газ. Най-накрая е бил постигнат консенсус между елитите.

Вярно е, че темпът на реформите е бавен. Но без друга алтернатива за оцеляване в един все по-конкурентен свят, който се фрагментира в умножаване на регионалната търговия и икономически блокове, Русия неизбежно ще избере да следва иновативната и хай-тек ориентирана икономика.

В центъра на вниманието, вече обявен от властите, ще бъде да се възползват от „шампионските“ сектори, които произвеждат „стоки с добавена стойност“ като производството на ядрена енергия, самолети и космически дизайн и производство на сложна военна техника, както и точното определяне на такива перспективни области като биотехнологиите, производството на нови материали, които могат да променят бъдещето на производството, както и роботика, да не забравяме и единствения най-динамичен сектор – услугите.

Що се отнася до БРИКС, които търсят по-широко поле за изява, този неформален алианс ще упорства не само за целите на извличане на ползи от международно сътрудничество, но и за да служи като застраховка, че никой няма да се опита да намери начин за излизане от настоящите глобални икономически неволи с най-лошия възможен сценарий: открити търговски или валутни войни, които биха могли да се преобърнат в реални военни действия.

До известна степен БРИКС вече е вградена в системата на контрол и баланс на съществуващия световен ред. Сегашното, най-вероятно временно, разминаване в икономическите резултати на тези пет нации е без значение за доверието и перспективите на БРИКС.

"Российская газета". Всички права запазени.